Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

А кой ще спаси гръцките банки

От средата на септември акциите на банковия сектор загубиха 18% от стойността си

А кой ще спаси гръцките банки

Снимка: Ройтерс

Всеки гледа към Италия и спора за дълга с Брюксел. Гръцката криза вече изглежда далеч. Но всеки, който си мисли, че гърците са спасени окончателно, горчиво греши. Почти незабелязано и през задната врата през последните седмици нахлу една нова криза на доверие. Тя вече остави своя белег на пазарите на акции и облигации, пише в свой анализ германската икономическа медия N-TV.

Още по темата

Инвеститорите се разделиха със сериозно количество гръцки банкови ценни книжа от акаунтите си. От средата на септември акциите от сектора загубиха 18%. Книжата на лидера Piraeus Bank се представиха най-зле. Те се сринаха с 40%. От гледна точка на последните пет години гръцките банкови акции са тотална загуба.

Пазарите чакат търпеливо знак, че Атина контролира ситуацията. Доходността по гръцките държавни облигации мина за кратко границата от над пет процента. Но правителството не успява да намери решение. Местните финансови институции са затрупани от лоши кредити на стойност 88 млрд. евро. Загрижени, че те няма да могат да се справят сами и вероятно ще имат нужда от нов капитал, инвеститорите започнаха да ги избягват. Подобно на това, което се случва в кризисните страни Италия и Турция.

Междувременно Атина предимно се опитва да смекчи последиците, като пробва да обвини спекулантите и кризата в Италия. „Не говорим за рухване на банките, това не е правилно", каза в парламента в Атина финансовият министър Евклидис Цакалотос. Но бюджетният спор в Италия или нарастващата доходност по италианските облигации не могат да скрият факта, че самите институции на Гърция са в беда.

След настояването на Атина, че може да се справи сама, министър-председателят Алексис Ципрас обяви спасителен пакет за местния банков сектор само два месеца, след като страната напусна европейската програма. Подробности обаче все още няма.

Вероятно защото този път Гърция е сама със своите проблеми. На три пъти четирите най-големи банки в страната бяха рекапитализирани. Първоначални статии и медийни материали, че Европейският спасителен механизъм (фондът ESM) и гръцката банкова асоциация разработват заедно план за помощ за гръцките финансови институции, бяха отречени от фонда. „Но следим внимателно последните развития в гръцкия финансов сектор“, се казва в изявление. „Това е едно от задълженията на ESM като най-големият кредитор на Гърция".

Възможна опция за спасяване би била да се прехвърлят лошите заеми за милиарди евро в дружество със специална цел, т.нар. лоша банка. Това би облекчило балансите на финансовите институции. Финансирането им обаче е проблематично. Дискутира се възможността за продажба на лошите облигации на инвеститори. Но това трябва да бъде гарантирано от държавата, за да се изгради доверие.

И това има два капана. Първо, данъкоплатците ще трябва да се намесят в случай на нужда. Но правителствата на Европа обещаха след финансовата криза, че никога повече няма да се наложи данъкоплатци да спасяват банки в несъстоятелност. От друга страна, органите на ЕС в областта на конкуренцията ще трябва да проверят дали гаранциите не представляват незаконна държавна помощ.

Друга възможност е да се бръкне в касата на министъра на финансите. Там има резерв от 24 милиарда евро - останали пари от третия пакет от помощи, който бе предоставен от страните от еврозоната за финансов буфер по пътя към възстановяване на финансовата независимост. Атина все още не е похарчила тези пари.

Но дори и тук има уловка: парите могат да бъдат похарчени само след консултация с ESM. Дори ако даде зелена светлина, това не би било решение. Атина се нуждае от резервите като обезпечение за връщането си на капиталовия пазар, тъй като кредитният рейтинг на страната е оценен на „боклук“.

Така изглежда, че Атина е в задънена улица. Въпреки че Гърция на косъм избегна фалита, дисбалансът на банките очевидно е бил подценен. И тъй като са „болни“, те не дават заеми. Крехката икономика, която расте само с два процента, заплашва да пресуши източниците на финансиране. Когато Гърция напусна третата програма за помощ, европейските политици описаха страната като „нормална“. Е, сега вече е ясно, че това не е точно така. 

Междувременно банковата криза заплашва най-важната цел на Атина след напускането на програмата: достъпа до капиталовия пазар. Пазарните наблюдатели очакваха излизане на пазарите през септември. Сега обаче това завръщане се отлага. Експерти смятат, че за десетгодишните облигации ще се изискват 4%, което е скъпо и може би не е необходимо в този момент, защото все още има буфер от спасителния пакет.

Сега на ход е правителството. Или ще спаси банките и ще отложи жадуваната емисия на десетгодишни облигации, или няма да спаси банките. И в двата случая е ясно едно нещо – гръцката банкова криза показва колко лесно и бързо може да се възпламени нова еврокриза.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

1
 
2
 
5
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Юрист-е, но България още не е в Банковия съюз и еврозоната. Това, ако стане, ще е след поне 5-6 години, ако междувременно няма сериозна криза, която още да отложи приемането ни. За гръцките банки няма да плащаме.
6
 
6
 
4
преди 1 месец
Няма профилна снимка
“...А кой ще спаси гръцките банки...“ Как кой- българските данъкоплатци, разбира се! Защо, мислите, че са склонни да ни допуснат до членство в еврозоната? Въпросният механизъм е такъв, че всяка държава- член на еврозоната ЗАДЪЛЖИТЕЛНО участва с ежегодишна финансова вноска в 3те стабилизационни финансови механизма, един от които е въпросният ESM . Та- съществува хипотеза, при която гърция може отново да поиска финансова помощ от въпросният механизъм, но вече в него ще членува и България и българският данъкоплатец ще изплаща дълговете на гръцките банки- дългове, които не са възникнали от потреблението и натрупването им от бг. граждани. Това е и една от причините да не желая членство на България в еврозоната. Не желая да плащаме чужди дългове- държавни или на чуждите банки.
6
 
5
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Къде са сега всички онези, които с години декламираха - Вие гърците не ги мислете, те ще се оправят... И това бяха хора от форума до неграмотни емигранти, работещи в Гърция. Май не стана точно така, а?
4
 
7
 
2
mrynmryn до: Sandy
преди 1 месец
Няма профилна снимка
То не останаха много български банки, вероятно и за добро, предвид последната...
6
 
22
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
А българските кой ще ги спаси, баба ми и дядо ми ли?..Или управляващата ни мафия?

Още от Анализи
България е на 40-то място в класацията за борба с климатичните промени