Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Агресивният подход на Вашингтон тласка Пекин към Москва

Новата ескалация на напрежението между САЩ и Китай може да накара азиатската страна да се обвърже по-сериозно с Русия в енергийно отношение, смятат анализатори

Агресивният подход на Вашингтон тласка Пекин към Москва

Китайският държавен глава Си Дзинпин (вляво) и президентът на Русия Владимир Путин (вдясно). Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Плановете на Русия за изграждане на втори газопровод до Китай набира скорост въпреки пандемията от коронавирус - или, твърдят някои експерти, именно заради нея.

Руската държавна газова компания „Газпром“ започна проектиране и проучване на „Силата на Сибир-2“, нов мащабен план за газопровод, който ще доставя до 50 млрд. куб. м природен газ годишно до Китай, съобщи в края на май руският конгломерат. Ако бъде изграден, газопроводът ще удвои износа на газ на Русия в посока най-силната азиатска икономика. 

Още по темата

Изграждането на трасето не се очаква да бъде завършено преди 2030 г. дори и при наличието на споразумение между Русия и Китай в близко бъдеще. Въпреки това анализаторите твърдят, че коронавирусът и последвалото ескалиране на напрежението между САЩ и Китай са предоставили икономически и геополитически тласък на проекта, насочвайки Москва и Пекин към споразумение.

Двете страни водят преговори за изграждането на „Силата на Сибир-2“ от години. Първоначално „Газпром“ предвиждаше строежа на газопровода през планината Алтай, за да свърже газовите находища в Западен Сибир с китайската провинция Синдзян (Синдзян-уйгурски автономен регион – бел. ред.), но това предложение срещна скептицизъм от страна на Пекин. За да съживи преговорите, в края на миналата година руската компания предложи нов маршрут, който ще преминава през Монголия и ще доставя газ директно в гъсто населените райони в Централен Китай.

Това ще бъде продължение на газопровода „Силата на Сибир-1“, пуснат в експлоатация през декември миналата година. Съгласно споразумението, подплатено за доставка на газ срещу 400 млрд. долара, подписано през 2014 г., „Газпром“ пое ангажимент да доставя на Китай до 38 млрд. куб. м газ годишно в продължение на 30 години.

„Газпром“ вижда, че позицията й на европейския пазар ерозира в дългосрочен план поради нарастващата конкуренция и стремежът на някои страни да намалят зависимостта си от Русия“, посочва Александър Габуев, старши сътрудник в Carnegie Moscow Center, обяснявайки смяната на фокуса на компанията към Китай. „Междувременно „Газпром" търси пазари за природния газ от находищата в Ямал и Западен Сибир, а Китай е големият пазар в съседство“, подчертава той.

Тъй като търсенето на руски газ в Европа се понижи заради кризата, ръководството на „Газпром“ започна да търси пазари на изток, заяви Игор Юшков, старши анализатор в московския Национален фонд за енергийна сигурност.

„За да запази дейността си и своето влияние в управленските среди на Русия, (изпълнителният директор на „Газпром" Алексей Милер) трябва да предостави на (Владимир) Путин някои добри новини“, посочва Юшков, добавяйки: „Тъй като в настоящата ситуация няма много добри новини, мисля, че е логично Милер да се опита и да постигне известен напредък чрез "Силата на Сибир-2".


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Тръмп се присъединява към Пекин в „демонтирането“ на демокрацията в Хонконг