Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Акционерният капитализъм - напълно неподходящ за условията на 21 век

Но преминаването към модел на заинтересованите страни повдига трудни въпроси за това как те могат да държат корпоративното управление отговорно

Акционерният капитализъм - напълно неподходящ за условията на 21 век

Снимка: Bloomberg

В началото на пандемията от Covid-19 мнозина предположиха, че засиленият интерес към капитализма на заинтересованите страни ще спадне. А за засегнатите от пандемия компании, които са изправени до стената, бе сигурно, че интересите на клиентите, служителите, доставчиците и обществото ще бъдат потъпкани в бясния стремеж за оцеляване, пише Джон Плендър за Financial Times.

Но много дискутираният призив на Лари Финк от BlackRock компаниите да обвържат корпоративната си цел с всички свои заинтересовани страни, погледнато от днес, изглежда, че бе политически актуален. Въпреки че мнозина се съмняват дали този ангажимент е нещо повече от риторичен, не може да има съмнение, че големият бизнес и институционалните инвеститори са подложени на нарастващ натиск по този въпрос, след като президентът на САЩ Джо Байдън обеща миналия юли да „сложи край на ерата на акционерния капитализъм”. А британските институции, които стопираха листването на Deliveroo неотдавна, бяха явно сериозни в своите възражения срещу отношението й към работниците и двустепенната акционерна структура на компанията.

Още по темата

Напрежението, разбира се, не е еднопосочно - вижте неотдавнашното отстраняване на изпълнителния директор на френската хранителна група Danone. И все пак доктрината на Милтън Фридман, че единствената цел на корпорацията е да печели пари за акционерите си, не се вмества в съвременните опасения не само във връзка с коронавируса, но и относно изменението на климата, стагнацията на заплатите, неравенството и разнообразието.

По-фундаментално погледнато, пандемията показа, че капитализмът с превес на акционерите, възникнал през 19 век, е напълно неподходящ за условията на 21 век. Този модел отразяваше убеждението, че собственикът, акционерът, е най-големият поемател на риск, имащ право на остатъчната печалба на компанията, след като всички други претенции на заинтересованите страни са били удовлетворени преди това.

Да вземем най-очевидните примери днес - работниците и пациентите в частните домове за грижи са изложени на безкрайно по-голям риск от външните акционери в тези домове. Много квалифицирани работници, уволнени по време на пандемията, загубиха не само работа, но и човешки капитал - уменията, специфични за фирмата, в която работеха.

В същото време корпоративният фалит е много по-опасен за доставчиците, отколкото за институционалните акционери, които разпределят риска си чрез големи, диверсифицирани портфейли. В англофонските икономики акцентът върху краткосрочното, тясно финансово определение за акционерната стойност спомогна за подкопаване на корпоративната устойчивост чрез насърчаване на прекомерни дивидентни плащания и обратни изкупувания на акции, които отслабват балансите.

Но преминаването към модел на заинтересованите страни повдига трудни въпроси за това как те могат да държат управлението отговорно. Съществуващите модели на заинтересованите страни включват работници-директори. Това дава приоритет на интереса на една заинтересована страна, който може да противоречи на интересите на другите. И съществува явен риск, че разширяването на отговорността на борда ще намали отчетността на мениджмънта.

Обединеното кралство предлага интересен казус. Раздел 172 от Закона за дружествата от 2006 г. изисква директорите да спомагат за успеха на компанията, като същевременно вземат предвид вероятните дългосрочни последици от всяко решение, интересите на служителите, необходимостта от насърчаване на бизнес отношенията с доставчици, клиенти и други, както и въздействието на корпоративната дейност върху околната среда. (Тук трябва да разкрия, че бях в ръководната група, която предостави плана за този закон.)

Това се оказа неефективно. Първо, защото далновидността бе подкопана от късогледата бонус култура в бордовете. Междувременно натискът на капиталовия пазар и пазенето от враждебни корпоративни поглъщания гарантират, че краткосрочното представяне има превес над отговорността към заинтересованите страни, сред които се шири нежелание да търсят правата си в съда.

За да работи капитализмът на заинтересованите страни, усилията за разширяване на времевите хоризонти при схемите за стимулиране трябва да бъдат допълнени от показатели, свързани с екологичната, социалната и управленската програма (ESG). На акционерите трябва да се даде по-голяма власт за ограничаване стремежа към поглъщания, които не винаги носят стойност. Съществуващите инициативи за подобряване отчитането на човешкия капитал, безопасността на служителите и устойчивостта трябва да бъдат засилени, така че акционерите да могат да се ангажират по-ефективно с компаниите, в които се инвестира, по въпросите на ESG.

Но има таван за това какво могат да направят сами бордовете и акционерите. Лио Страйн, бивш главен съдия във върховния съд на Делауеър, подкрепя модернизирането на Новия курс от 30-те години на миналия век спрямо икономиката на 21-ви век, за да защити ключовите заинтересовани страни чрез мерки като ограничаване на фрийлансерството, подобрена защита на потребителите, по-строго антитръстово законодателство и данъци върху въглерода. С президентството на Байдън и бързо променящия се политически климат в богатия свят, това вече може да е в рамките на възможното.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
6
 
2
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Колко много приказки, само за да се избегне употребата на понятието - кооперативна собственост. Не става ясно дали за тесни социалисти става въпрос или за широки.
0
 
3
 
1
преди 1 седмица
Няма профилна снимка
Статията повдига много интересни въпроси... но не дава никакви отговори.

Още от Анализи
Новата студена война е по-скоро реална, а не евентуална…