IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Америка и Европа са в една и съща потъваща лодка

Както в САЩ, така и в ЕС публичните финанси са извън контрол, а политическите системи са твърде нефункционални, за да разрешат проблема, се казва в анализ на FT

08:01 | 06.07.11 г. 8
Автор - снимка
Създател
Америка и Европа са в една и съща потъваща лодка

Докато във Вашингтон спорят за дълговия таван, в Брюксел се взират в дълговата бездна. Но проблемът по същество е един и същ. Както в САЩ, така и в Европейския съюз (ЕС) публичните финанси са извън контрол, а политическите системи са твърде нефункционални, за да разрешат проблема. Америка и Европа са в една и съща потъваща лодка, пише Гидеон Рахман, колумнист на Financial Times в коментар за изданието.

Политиците, преговарящи за дълговете в САЩ и ЕС, до такава степен са се вглъбили в регионалните проблеми, че изненадващо малко хора правят връзка между двете кризи. И все пак връзките, трансформиращи всичко това в една обща криза за Запада, би трябвало да са очевидни.

И от двете страни на Атлантическия океан вече е ясно, че до голяма степен икономическият растеж преди кризата е бил плод на неустойчив и опасен кредитен бум. В САЩ в ядрото на кризата се оказаха притежателите на ипотечни кредити. В Европа това бяха цели страни, като Гърция и Италия, които се бяха възползвали от ниските лихвени проценти, за да трупат кредити до нива, които не могат да бъдат управлявани.

Финансовият срив от 2008 г., както и всичко което последва, се оказа тежък удар за правителствените финанси по цял свят. Публичните дългове достигнаха рекордни нива.

Същевременно, както в Европа, така и в САЩ, шокът беше засилен от демографския натиск върху бюджетите, вследствие от пенсионирането на „бейби бум“ поколението (хората, родени в годините след края на Втората световна война).

Не на последно място и от двете страни на Атлантическия океан икономическата криза поляризира политиците – нещо което усложнява неимоверно намирането на рационално решение на дълговите проблеми. Все по-силна подкрепа получават популистки движения като Чаеното парти в САЩ (движение описващо се като консервативно и либертарианско, към което се причисляват републикански политици като Сара Пейлин и Рон Пол), Холандската партия на свободата или Партията на истинските финландци (крайно десни политически формирования).

Идеята, че Европа и САЩ преживяват двете страни на една и съща криза се оказа трудна за асимилиране, тъй като от години политическият елит от двете страни на Атлантика се надпреварва да подчертава разликите в политическите модели на САЩ и Европа.

Съществува стар спор между привържениците на американския стил, характеризиращ се с „гъвкав пазар на труда“ и тези, подкрепящи социалния модел на Европа. Някои европейски политици мечтаят Брюксел да подражава на Вашингтон и да се превърне в столица на истински федерален съюз. Не липсват и тези, според които идеята за Съединени европейски щати е немислима. Това, което и двата лагера обаче споделят, е убеждението, че "икономически, политически и стратегически САЩ и Европа са различни планети – Марс и Венера“, както ги описва американският професор по икономика Робърт Каган.

Идеята, че Европа е различна, все още се използва като отправна точка в щатския политически дебат. Обвинението, че Барак Обама привнася в САЩ „социализъм от европейски тип“ се използва от опозицията в опит президентът да бъде обрисуван като неамерикански. Други наистина гледат на Европа като на еталон, където някои проблеми са решени по-добре и дават за пример здравното осигуряване.

И все пак общите дилеми, пред които са изправени двата региона, са по-ясно доловими от различията – растящи дългове, слаба икономика, все по-скъпо и трудно за реформиране пенсионно и здравно осигуряване, страх от бъдещето и политическата безизходица.

Усилията, които полагат САЩ за контролиране на цената за социалното осигуряване и здравните грижи, са нещо добре познато на европейските лидери, които искат да ограничат пенсионните разходи и разходите за здравно осигуряване.

В Европа преобладаваше мнението, че на американските политици им е много по-лесно защото  работят в условията на истинска федерална демокрация. Някои анализатори наистина все още вярват, че единственият път към стабилизиране на еврото в дългосрочен план е преминаването към „фискален федерализъм“, взаимстван от САЩ.

Въпреки това, за момента политиците във Вашингтон изглеждат дори още по-нефункционални от колегите си в Брюксел. Явната неспособност за водене на сериозен дебат за дълга и бюджетните разходи (да не говорим за истинско решение на проблема) прави идеята щатската политическа система да стане модел за Европа просто смешна.

Разбира се съществуват и явни разлики. Доларът се радва на историческата си репутация за стабилност, докато еврото съществува от малко повече от десетилетие. Политическото разделение, парализиращо европейската система, е плод на разногласията между отделни страни, докато в САЩ не съществува паралел на дълбокото противопоставяне между гърци и германци. В Европа идеята, че повишаването на данъците може да е част от решението за справяне с неустойчивите дългови нива, е съвсем ортодоксална. В САЩ обаче опозицията на републиканците срещу каквото и да е увеличение на данъците, е същността на самия дебат.

Парализирани от собствените си проблеми и различия американците и европейците все още не могат да осъзнаят връзките между двете кризи близнаци. Стандартна практика на китайските политици в последно време е да настояват западните правителства да не поучават Китай на фона на своите собствени политически и икономически проблеми.

Китайските анализатори виждат проблемите на Европа и САЩ с яснотата на външния наблюдател. Въпреки това гордостта и увереността им може да им попречат да осъзнаят, че възходът на Китай, Индия и останалите развиващи се страни зависи от просперитета на Запада.

Ако положението в Европа и САЩ се влоши още повече, ще нарасне и изкушението за използване на по-радикални лекарства. Тези лекарства може да включват протекционизъм и капиталов контрол. Ако процесът на глобализация се обърне, Китай може да се окаже изправен пред своя собствена икономическа и политическа криза.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 22:56 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

8
rate up comment 0 rate down comment 0
giv_dey
преди 12 години
Бе прогласено на Човечеството,"След мене иде княза на тоя свят". Така ще е докато не професионални,самозвани мини "аз"-чета актьори,с хрипкава и лепнеща дикция се напъват да изкрещят пред слисания свят,смразяващото дъха"Ego suum Atila flagelum Dey,si transit gloria mundi".Да дерзаем уважаеми Дами и Господа,временни съжители на Майката Земя.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 1 rate down comment 0
balkando
преди 12 години
Това че Атлантника е бил център, не значи че е по презумпция. Станало е заради активните действия на Испания, Великобритания, Франция, по-късно САЩ и други държави. Самочувствие на някои атлантически групи, че са крайна световна инстанция, е в основата на постепенното им падение. Историята познава доста такива случаи. Комбинацията морков-тояга е работеща, но противоречи на прокламирания морал и ценности на победителите от Студената война. Това компрометира действията им и е все по-очевидно че нямат съюзници, а васали. Този проблем трови единството в НАТО и през последните години обществеността в много държави е против досегашното лидерство на САЩ и акциите, в които участват под натиск на този принцип - морков-тояга. Това имах предвид и мисля, че не е далеч от истината.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 0
Pitashtia
преди 12 години
След падането на Берлинската стена света навлезе в една нова епоха. Страхът от комунизма си отиде, синдикатите загубиха влияние, цената на труда тръгна надолу както поради наплива от емигранти, така и поради глобалната конкуренция. Икономическата глобализация е към своя край. Завършва ерата на петрола, а населението продължава да расте. Когато нещо е в изобилие на пазара , цената му пада, а човекът се явява ресурс за икономиката. Капиталите се насочиха към икономиките на страни където този ресурс е в изобилие и отношението качество/цена ги устройва.Развитите икономики на ЕС, САЩ и Япония от друга страна са достигнали тавана на производителността и цената на труда поради застаряващото население и естествено при липса на възможност за растеж се упражняват в надуване на балони или капиталите изтичат към растящите икономики. Тази "криза" е криза на застоя и изравняването на икономическото развитие. Тя може да доведе до протекционизъм и затваряне на големите икономики.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 0 rate down comment 0
Tons
преди 12 години
Истината за обезценяване на Еврото и Долараhttp://brink.blog.bg/politika/2011/05/04/istinata-za-obezceniavane-na-evroto-i-dolara-syotvetno-i-lev.740966
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 1 rate down comment 0
gabar
преди 12 години
атлантика е /или по скоро/ до сега е бил центъра на света - за последните 250-300 години; сега евентуално център може да стане тихия океан - заради комбинацията САЩ и югоизточна азия, тази комбинация може да измести САЩ - Европа; а по отношение на мотивацията морков-тояга, то е доказано, че действа, едва ли скоро ще измислят нещо по-добро
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 2 rate down comment 0
aristotel
преди 12 години
Лекарството е ясно- - - Да спре електроенергията (токът) поне за месец в резултат на ел. магнитна и слънчева буря, спират работа компютрите и ел. база данни и ще видите света колко е напреднал. Ще се топлим на дърва и ще караме колела. и в последствие истински социален катаклизъм
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 0
Internet
преди 12 години
Много интересно и твърде обезпокоително, да не кажа обезкоражаващо.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 1 rate down comment 0
balkando
преди 12 години
Проблемът е съществуващ, но е опасно да се преувеличава. Грубите пролидерски прояви на САЩ, Великобритания и Франция са в основата на разногласията между страните в ЕС,и между ЕС и САЩ. Потъващата лодка лесно може да се превърне в спасителен катамаран за демократично настроените общества и държави, стига да се сменят поколенията от лидери, разчитащи на морков-тояга или услуга-пари моделите. Само това би позволило синхронизиране на интересите между държавите в ЕС и САЩ. Едва тогава общите ресурси и обществена енергия ще се насочат към излизане от проблемите, вместо създаване на проблеми един на друг с политически цели. Докато лидерите и финансистите си въобразяват, че Атлантикът по презумпция е център на света, шансът това да продължи се стопява.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още