Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Бездействието – основната причина за пукнатините в ЕС

Липсата на активност от страна на проевропейските лидери може да има пагубни последици за блока след европейските парламентарни избори

Бездействието – основната причина за пукнатините в ЕС

Лидерът на партия Brexit Найджъл Фараж (вляво) и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Европейския парламент. Снимка: Ройтерс

Лейбъристите и торите ще бъдат еднакво виновни за това, че не дадоха отпор на кампанията на Найджъл Фараж, който вероятно ще се окаже големият победител в европейските парламентарни избори във Великобритания, пише Ставрос Папагианеас, изпълнителен директор на StP Communications, за Euractiv.

Председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер заяви, че съжалява заради своето пасивно поведение по време на референдума за Brexit през 2016 г. и затова, че Европейският съюз (ЕС) е имал възможността да "премахне лъжите", които доведоха до решението Великобритания да напусне блока.

Говорейки пред журналисти в началото на май, Юнкер заяви, че Дейвид Камерън, тогавашният премиер на Обединеното кралство, го е помолил да не се намесва по време на референдума.

„Беше грешка да замълча в такъв критичен момент“, добави сегашният председател на изпълнителния орган на ЕС.

Понякога намесата отвън може да има обратен ефект. Американският президент Барак Обама обяви по време на своята визита в Лондон през април 2016 г., само два месеца преди референдума, че членството на Великобритания в ЕС засилва силата на Кралството. Тогава той предупреди, че така всяка една възможност за търговска сделка със САЩ ще отиде „накрая на опашката“, ако островната страна избере да напусне блока. 

Още по темата

Въпреки че Обама заяви, че изказването му по повод Brexit е било акт на приятелство и честност, много британци приемат тази намеса като интервенция в вътрешната политика на страната. В този момент Дейвид Камерън не виждаше такава намеса.

Вместо това той заяви пред британските граждани, че трябва да се вслушат в съветите на своите приятели. Но защо тога той помоли Юнкер да не се намесва и защо председателят на ЕК се намеси в Гърция, а не във Великобритания?

Според канадския философ Маршал МакЛуън „от посредника зависи как ще се предаде посланието“. Според това твърдение образът на посредника се вгражда в посланието, създавайки симбиотична връзка, чрез която посредникът влияе върху начина, по който се възприема съобщението. Но, за да има въздействие, всяко съобщение се нуждае от лице. Така всяко съобщение става лично.

През 2016 г. дебатът за Brexit се фокусира основно върху мненията на големия бизнес. По-късно и двата лагера разбраха, че референдумът ще има значително въздействие върху ежедневния живот на хората. И двете кампании се научиха да привличат отделните лица, правейки техните дела по-лични.

Когато хората се чувстват свързани с проблема, те са мотивирани да гласуват. Найджъл Фараж е лицето на Brexit. Останалите нямат лице. Дейвид Камерън, Тереза Мей и Джереми Корбин се провалиха в това отношение.

Без да оспорват посланията на Фараж, че Brexit може да помогне да се подобри положението във Великобритания, консерваторите и лейбъристите са толкова отговорни за успеха на неговата личност, колкото и самият той. Мълчанието е най-лошата стратегия, която може да имате в момент на криза. Ако не изразите позициите си по ясен начин, вие сте губещият. Такъв беше случаят през 2016 г. и сега е така.

Малко преди началото на изборите за европейски парламент на 23 май, социологическите проучвания прогнозират, че партията Brexit е напът да постигне голяма победа във Великобритания. Има много проста причина за обещаващите перспективи на Фараж: той не е изправен пред съпротива. Проблемът обаче е на всички проевропейци на целия континент, защото те нямат план.

Френският президент Еманюел Макрон е прав, а другите лидери на ЕС грешат. Многократното удължаване на процеса на Brexit намалява способността на Европа да се поправи. Евроскептиците ще се справят добре не само във Великобритания. Най-новото проучване на европейските избиратели предвижда, че антиевропейските партии биха могли да спечелят повече от 30% от местата в Европейския парламент.

Проевропейците също ще се натъжат от констатацията, че голяма част от младите хора в различните страни от ЕС имат малък или никакъв интерес към предизборната кампания в Европа. След изборите за европейски парламент ще има силно представителство на антиевропейските сили в Парламента, а популисткият кошмар на блока няма да приключи с Brexit.

Петнадесет години след последното голямо разширяване със страните от Централна и Източна Европа визията за все сплотен съюз загуби своя блясък. Възможно е движението за по-малко Европа вече да е започнало. Ето защо, мълчанието е грешка, но отказът от гласуване е още по-голяма такава.

По статията работи: Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Хедж фондовете търсят новата си роля