Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Британските банки трябва да се страхуват от скрит данък при възстановяването

С покачването на лихвите разходите на правителството по дълга му ще скочат и централната банка може да спре да плаща лихви върху банковите резерви

Британските банки трябва да се страхуват от скрит данък при възстановяването

Андрю Бейли. Снимка: Bloomberg

Икономиката на Великобритания е напът да отскочи с вдигането на ограниченията през следващите седмици. Въпросът е дали възстановяването ще изглежда като освобождаване на пружина, както смята главният икономист на Английската централна банка (BoE) Анди Халдейн, или ще бъде нещо по-малко експлозивно.

Никой не бива да смята, че знае отговора, но трябва да се подготвим за възможността потреблението да е много силно, инфлационният натиск да се засили и официалните лихвени проценти да се повишат по-рано от очакваното от сегашното дъно от 0,1%. Ръководителите на банки би било разумно да мислят, че това може да дойде с голямо увеличение на ефективното данъчно облагане, пише Крис Джайлс за Financial Times.

За причините защо, трябва да разгледаме програмата за количествено облекчаване (QE) на BoE. Тя се удвои в резултат на пандемията и до края на тази година централната банка ще е създала 895 млрд. паунда, почти изцяло чрез закупуване на държавни облигации. Тези средства се озовават в банковите сметки, които търговските банки вкарват в BoE, печелейки официалния лихвен процент.

Следователно QE преобразува дългосрочните държавни задължения в овърнайт заеми, намалявайки разходите за обслужване на публичния дълг. Това е едно от предимствата му. Цената е, че това съкращаване на ефективния матуритет на държавния дълг на Обединеното кралство значително увеличи чувствителността му към промените в лихвените проценти на BoE. При QE за почти 900 млрд. британски лири, ако централната банка повиши лихвите с 1 процентен пункт, годишните лихвени разходи на правителството ще се увеличат с близо 9 млрд. паунда.

Такава пряка и силна връзка между паричната политика и публичните финанси повдига въпроси относно независимостта на монетарните власти. Министрите може тихо да окажат натиск върху централната банка да поддържа ниски ставки.

Въпреки че е само теоретична опасност, много по-вероятно е правителството просто да постави под въпрос необходимостта от плащане на лихва върху банковите резерви. Гуверньорът на BoE Андрю Бейли неотдавна се присмя на предложението. „Ние плащаме лихва върху резервите, защото така осъществяваме паричната политика“, каза той през март.

Опитни служители на BoE изразиха мнение, че Бейли е твърде категоричен. Бившият подуправител на централната банка сър Пол Тъкър заяви пред икономическата комисия на Камарата на лордовете, че има голям шанс правителството да каже: „За бога, не можете ли да спрете да плащате лихви върху резервите?“

Чарлз Гудхарт, бивш главен икономист на BoE, заяви пред комисията, че ако лихвените проценти се повишат, „ще стане почти неизбежно политически връщането към плащане на нулева лихва по депозитите на търговските банки“. И лорд Адеър Търнър, бивш ръководител на Службата за финансови услуги, каза в отговор на Гудхарт, че логиката сочи, че BoE в крайна сметка ще почне да плаща лихва само върху малка част от резервите, а по останалите - нулева.

Бейли настоява, че бившите му колеги грешат. Всяко предложение за различни ставки би било фискална политика и не би могло да се случи, каза той. „Това е данък, ще е данък върху банковата система и би било данък върху икономиката“, изтъква централният банкер.

Управителят, разбира се, е прав. Това би било скрит данък върху банковата система, който няма да фигурира в баланса на правителството. Но точно това го прави много по-вероятен от алтернативи, като явния данък върху банковата система или еквивалентно видим данък върху домакинствата.

BoE едва ли би се възпротивила на различни нива на лихвите. Тя вече разглежда точно този план, само че в малко по-различна форма, за да помогне на банките, ако се наложи да въведе отрицателен лихвен процент. В нито един момент Бейли или някой друг от BoE не се е оплакал, че планът ѝ за различни лихвени нива по депозитите на банките успоредно с отрицателна основна лихва е фискална политика или неправилна субсидия за банковата система.

Така че, ако управлявах британска банка, бих гледал с известен оптимизъм на икономическите перспективи пред Великобритания и възможността за по-високи лихвени проценти. Но бих очаквал и непрозрачни технически промени относно лихвите върху банковите резерви. На нормален език това би било голям скрит данък върху банките.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Роботите ще помогнат на Китай да удвои своя БВП до 2035 г.