Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Централните банки срещу новото предизвикателство на пазара на облигации

Развитите икономики вероятно ще се обединят в обещанията за текущи стимули, а китайските власти вече сигнализират за обратното

Централните банки срещу новото предизвикателство на пазара на облигации

Снимка: Bloomberg

Централните банки помогнаха за спасяването на световната икономика, когато пандемията настъпи. Сега те се справят с най-трудната част - управлението на възстановяването на фона на различните мнения сред инвеститорите, пише Bloomberg.

Оптимизмът, че ваксините срещу Covid-19 и продължаващите държавни стимули предлагат бягство от най-тежката здравна криза от един век, доведе до покачване на доходността на облигациите и подкрепи залозите за повишаване на инфлацията в САЩ до най-високото ниво от десетилетие.

Това измества почвата под краката на създателите на парична политика, които обещават да поддържат разходите по заемите на ниско ниво. През следващите две седмици Федералният резерв и Европейската централна банка, както и техните колеги в Япония, Обединеното кралство и Канада, вероятно ще повторят обещанията си, готови да осигурят възстановяване в работната сила и да избегнат грешките от последната криза, когато някои оттеглиха подкрепата твърде рано.

Сега рискът изглежда изкривен в другата посока. Докато политиците приветстват умереното покачване на доходността на облигациите като сигнал за увереност в икономическите перспективи, те се опасяват, че неконтролираният скок ще подкопае възстановяванията. Те твърдят, че всяко възраждане на инфлацията ще се основава на временна корекция от миналогодишния спад и че високата безработица ще продължи да ограничава ценовия натиск.

Това е ярък обрат отпреди година, когато светът се включи в борбата с пандемията от Covid-19 и централните банки отговориха с безпрецедентната парична подкрепа в размер на 9 трилиона долара.

„Централните банки са изправени пред ново предизвикателство“, каза Роб Карнел, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в ING Bank „Как ще продължават да оправдават разхлабената политика, докато възстановяването продължава и цифрите за инфлацията се повишават?“

Централната банка на Канада ще проведе среща на 10 март, когато банкерите вероятно ще потвърдят, че ще  поддържат достатъчно стимули за силно възстановяване.

Ръководителят на ЕЦБ Кристин Лагард свиква банкерите на следващия ден, когато актуализираните прогнози ще подчертаят изоставането на икономиката на еврозоната от САЩ заради бавното разпространение на ваксините и разширените мерки срещу вируса.

Банкерите от ЕЦБ уверяват, че тяхната програма за изкупуване на облигации е достатъчно гъвкава, за да се справи с неоправданото затягане, но не успяват да предоставят доказателства, че ускоряват покупките. В съзнанието им обаче е вероятно опитът от 2011 г., когато лихвените проценти бяха повишени два пъти в борба с ускоряващата се инфлация въпреки влошаващата се финансова криза.

На политическото заседание на Фед на 16-17 март председателят Джером Пауъл вероятно ще потвърди по-свободната си позиция за продължаване на сегашната политика. По време на изказванията си в четвъртък Пауъл многократно подчерта, че Фед е далеч от целите си и не е близо до затягане на политиката.

„За САЩ нарастващата доходност на облигациите до голяма степен е отражение на увереността в силата на възстановяването. За по-голямата част от останалия свят нарастването на разходите по заеми идва твърде рано. Австралийската централна банка вече реагира с по-големи покупки на облигации. Други може да се наложи да променят условията на политиката си“, коментира икономистът Том Орлик.

Срещата на Английската централна банка е свикана на 18 март. Тя е наредила още 150 милиарда лири (208 млрд. долара) покупки на активи през 2021 г., като планира постепенно намаляване на ежеседмичните покупки по-късно през годината.

Централната банка заяви, че затягане на паричната политика няма да се случи, докато няма ясни доказателства, че икономиката поглъща излишния капацитет, а целта за 2% инфлация е по-близо.

След това идва ред на Японската централна банка, която ще заседава на 18 и 19 март, когато длъжностните лица трябва да разкрият подробности за това как ще контролират доходността, отрицателните лихвени проценти и изкупуването на активи. Гуверньорът Харухико Курода заяви, че централната банка се стреми да направи политическата си рамка по-ефективна, като я прецизира, вместо да я ремонтира.

Докато централните банки от развития свят вероятно ще се обединят в обещанията за текущи стимули, китайските власти вече сигнализират за обратното. Гуо Шуцин, председател на Китайската комисия за банково и застрахователно регулиране заяви на 2 март, че е „много притеснен“ от рисковете, възникващи от балони на световните финансови пазари и сектора на собствеността на страната, предизвиквайки очакванията за промяна на политиката.

Това беше последвано от решението на правителството да определи консервативна цел за растеж от над 6% за годината, доста под очакваното от икономистите.

Напрежението между инфлацията и евтините пари вече принуждава някои централни банки на развиващите се пазари да се раздвижат. Украйна неочаквано повиши лихвените проценти, за да се противопостави на най-високата инфлация от повече от година. Очаква се Бразилия да започне да увеличава разходите по заеми на 17 март, като през август обеща да запази показателя си от 2% за „обозримо бъдеще“.

По статията работиха: Веселина Василева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Америка може да се поучи от китайския инфраструктурен подвиг