Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Централните банки трябва да внимават за стагфлацията

Глобалната икономика все още расте, но смущенията във веригата за доставки са повод за притеснение

Централните банки трябва да внимават за стагфлацията

Снимка: Bloomberg

Още по темата
Малко перспективи са по-лоши за икономиката от стагфлацията. Комбинацията от стагнация и рязко покачващи се цени е наистина незавидна. Стойността на активите бързо се подкопава от инфлацията, както и възвръщаемостта на капитала, но за разлика от инфлацията, която може да съпътства високата заетост, при стагнацията заплатите на работниците спадат в реално изражение и се губят работни места, пише Financial Times в редакционен коментар.

За щастие е ясно, че световната икономика все още не изпитва това неблагоприятно явление. Макар че инфлацията се повиши с отварянето на икономиките, това важи и за растежа. Очаква се леко забавяне на темповете на експанзия, тъй като икономиките се нормализират след пандемията. По-точно би било скорошното развитие да се опише като рефлация. Наистина през последните две години пазарните коментари се променяха от предпандемични прогнози за постоянно „ниска инфлация“ до дефлация по време на локдауните и след това рефлационен растеж, предизвикан от стимулите и ваксините. Най-новите разговори за стагфлация биха могли също да са екстраполация на временни тенденции, които скоро могат да се обърнат. 

Въпреки това комбинацията от смущения във веригата на доставки, високи цени на петрола и недостиг на работна ръка означава, че рисковете си заслужава да се вземат насериозно. Временният натиск върху цените би могъл да бъде вграден в по-дългосрочните инфлационни очаквания и да продължи, дори когато тласъкът за растежа от отварянето отшуми. За момента всичко, което централните банки могат да направят, е да внимават за рисковете и да продължат с плановете си за постепенно оттегляне на своите програми за стимулиране. Правителствата трябва да помислят творчески за реформи от страна на предлагането, за да облекчат тесните места при доставките.

Стагфлацията е неизличимо свързана със 70-те години, когато високите темпове на следвоенния растеж започнаха да избледняват и инфлацията се повиши, особено след „петролния шок“ през 1973 г. Светът обаче днес е много различен. От една страна организираният труд е по-слаб. Малко вероятно е спиралата цени-заплати, задействана, когато работниците или техните представители се опитваха да вървят в крак с ускоряващите се цени, да се повтори. Централните банкери също така са по-малко толерантни към инфлацията и имат много възможности да затегнат политиката, не само чрез повишаване на лихвените проценти, но и чрез оттегляне на количественото облекчаване.

Преждевременното затягане от централните банки обаче може да доведе до стагнацията, от която се страхуват: задушавайки растежа, точно когато икономиката се възстановява. Наскоро Джей Пауъл, председателят на Федералния резерв, заяви, че макар затрудненията във веригата на доставки да се влошават леко (вдигайки инфлацията – бел. прев.), „историята е пълна с примери за централни банки, които не правят достатъчно“ и подценяват нуждата от продължаващи монетарни стимули.

Възможно е периодът след Втората световна война да е по-добър исторически паралел от 70-те години. Инфлацията се повиши в САЩ и Великобритания в началото на десетилетието, но също така спадна бързо. Както посочва консултантската компания Capital Economics, необходимостта милиони демобилизирани войници във Великобритания бързо да намерят нова работа доведе до недостиг на работна ръка на фона на нарастваща безработица. Краят на пандемията предизвика подобна динамика. Междувременно, след като Фед даде ясно да се разбере през 1951 г., че няма да продължи следвоенната си програма за изкупуване на облигации през Корейската война, ръстът на цените беше задържан в САЩ, след като първоначално се повиши в началото на десетилетието.

Така или иначе, централните банкери сега трябва да балансират много внимателно и да следят отблизо икономическите данни, докладите за качеството на веригите за доставки и проучванията за инфлационните очаквания. Историческите обстоятелства никога не се повтарят изцяло и в най-добрия случай са несъвършен пътеводител за икономиката през следващите години. Те обаче свидетелстват за високата цена на грешните стъпки.

По статията работиха: автор Петър Нейков, редактор Аспарух Илиев

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 1 месец
След толкова камари напечатани пари, централните банки сега се притеснили

Още от Анализи
В китайската комунистическа система всеки е уязвим