Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Честит половинвековен юбилей на индексния фонд!

Възходът на тази индустрия е главозамайващ, но винаги съпътстван от страхове, че някак си може да саботира функцията на пазарите

Честит половинвековен юбилей на индексния фонд!

Нюйоркската фондова борса. Снимка: Bloomberg

Честит рожден ден на индексния фонд, който този юли навърши 50 години - изглеждайки по-подходящ, по-жизнен и по-противоречив от всякога, пише Робин Уигълсуърт за Financial Times. 

Преди пет десетилетия Джон „Мак" МакКаун, упорит бивш фермер от Илинойс, оглави екип от брилянтни „иконоборци” в рамките на Wells Fargo, които измислиха начини за използване на модните тогава компютри във финансите. Сред нещата, които звеното за управленски науки помогна да се родят, бяха известните кредитни оценки на Fico, както и Mastercard. Но най-голямото постижение беше индексният фонд.

В един момент МакКаун имаше на щат шест бъдещи Нобелови лауреати по икономика. „Това ви говори колко мозъчна мощ впрегнахме“, спомня си той. Първата тромава итерация бе създадена през юли 1971 г. с 6 млн. долара от пенсионния план на Samsonite. Скоро след това двама други неортодоксални финансисти - Рекс Синкфийлд от American National Bank of Chicago и Дийн ЛеБарон от Batterymarch - пуснаха първите индексни фондове върху S&P 500.

Още по темата
Успехът на пасивното инвестиране беше спиращ дъха. Сега има над 16 трлн. долара в индексни фондове от различни видове, почти два пъти повече от комбинираните средства в непубличния капитал, венчърния капитал и хедж фондовете. Прибавете и непубличните вътрешни пасивни стратегии и вероятно говорим за сума над 25 трлн. долара.

И все пак този успех естествено породи страхове сред части на финансовата индустрия, която беше разтърсена от такава тектонична промяна. Някои от притесненията са прекалени и вероятно малко самоцелни, но други имат основания.

Аргументът, че индексните фондове някак рушат финансовите пазари, е най-старият и най-популярният. Още през 1975 г. анализатори от Chase Investors Management Corp предупреждават, че ако зараждащата се тогава тенденция на инвестиране в индекси продължава да расте, „цялата функция за разпределение на капитала на пазарите на ценни книжа ще бъде нарушена и само компаниите, представени в индекси, ще могат да набират собствен капитал".

Анонимен мениджър на взаимни фондове предложи по-искрено оплакване до Wall Street Journal още през 1973 г.: „Ако хората започнат да вярват на този боклук и преминат към индексни фондове, много портфолио мениджъри и анализатори, получаващи 80 хил. долара годишно, ще бъдат заменени от компютърни чиновници, изкарващи 16 хил. долара. Това просто не може да се случи".

В по-нови времена повече влиятелни финансисти представиха убедителни и тревожни аргументи за това как растежът на инвестициите в индекси еволюира от добра идея в потенциално бедствие, предизвикващо волатилност. Онова, което обаче много критици пренебрегват, е фактът, че финансовите пазари винаги са в състояние на промяна.

Още по темата
Да, пасивното инвестиране несъмнено влияе върху функционирането на пазарите. Не би могло да е иначе - както на нивото широки пазари, така и на ниво отделни ценни книжа - предвид нарастващия му мащаб. Това, което е съмнително, е дали то „изкривява“ пазарите по-пагубно от всеки друг тип инвеститори, които се появиха (а понякога и изчезнаха) през вековете, от инвестиционните тръстове до хедж фондовете. МакКаун категорично отхвърля всички оплаквания. „Това е просто хленчене”, казва той.

Всъщност страховете, които обгръщат индексирането, имат необичаен паралел с възхода на взаимните фондове преди век. Статия от 1949 г. във Fortune, посветена на първопроходния Massachusetts Investors Trust, се диви как взаимният фонд е набрал изумителните 110 милиона долара, което го прави най-големият собственик на акции в САЩ, и се тревожи какво може да се случи, ако инвеститорите изтеглят парите си едновременно. Днес скептиците се безпокоят за същото по отношение на индексните фондове, невъзмутими от обнадеждаващите доказателства на големите „мечи” пазари.

Притесненията за някои от по-абстрактните ефекти обаче са по-трудни за пренебрегване.

Икономиката на мащаба при индексирането означава, че големите неизменно стават още по-големи. Изследване от 2019 г. изчислява, че BlackRock, Vanguard и State Street представляват една четвърт от всички гласове на акционери в компании от индекса S&P 500, като в рамките на две десетилетия те вероятно ще съставляват 40%.

Всъщност професорът по право от Харвард Джон Коутс твърди в основополагаща статия от 2018 г., че в крайна сметка само 12 души биха могли да се радват на фактическа власт над повечето американски компании. „Ефектът от индексацията ще преобърне самата концепцията за „пасивното“ инвестиране и ще доведе до най-голямата концентрация на икономически контрол в живота ни“, предупреди той.

Любопитно е, че професор Коутс сега е изпълняващ длъжността директор на отдела за корпоративни финанси на Комисията по ценни книжа и борси. Трудно е да си представим какво би могъл да направи той, за да се справи с този проблем, но това е несъмнено загадка, която ще излезе на преден план през следващото десетилетие.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Увеличението на капитала на МВФ е парична инжекция за световната икономика