IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Чумата от Средновековието ни кара да се замислим за лихвите

Коронавирусът може да промени икономическия живот за много по-дълго от очакваното

18:27 | 05.04.20 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Всички катаклизми оставят своите следи. Някои избледняват, други се задържат. След Черната смърт, чумата, за която се смята, че е убила 60% от населението на Европа през втората половина на XIV век, осъзнаването, че животът е кратък, е играело голяма роля при формирането на лихвените проценти в късното Средновековие, простирайки се чак до Просвещението, пише Анди Мукърджи за Bloomberg.

Можем ли да станем свидетели на много дългосрочни ефекти от настоящата зараза?

Коронавирусният патоген не е толкова смъртоносен, колкото бубонната чума, а нашият инструментариум за справяне с пандемиите е далеч по-добър, отколкото когато морът достига пристанището на Месина на североизточния бряг на Сицилия в края на 1347 г. Сътресенията, причинени от коронавируса, оказаха катастрофално въздействие върху цените на суровините и активите, но всичко може да не приключи с бързо възстановяване. Тази пандемия също може да остави траен отпечатък.

Икономическите историци спорят относно конкретните последици от Черната смърт, но са съгласни, че внезапното обезлюдяване е имало дезинфлационно влияние. Производителността на работниците се е увеличила, защото предишните поколения са извличали малко допълнителна продукция от ограничената земя. Сега това го няма. Малтусовият капан, при който растежът е лимитиран от ограниченото предлагане на храна, не щракна.

Средната годишна инфлация в света между 1360 и 1460 г. се е забавила до едва 0,65% в сравнение с 1,58% между 1311 и 1359 г., според проучването на историка Пол Шмелцинг, анализиращо осем века лихвени проценти, публикувано от Английската централна банка през януари. Номиналните заплати се повишили в съответствие с производителността, примамвайки оцелелите да обработват земята. Понижената инфлация подкрепила реалните заплати.

Промяната в поведението била по-рязка. „Черната смърт създала не само средствата за по-широки части от населението да потребяват прекомерно, но и травмиращото преживяване, предизвикало импулс да се черпи с пълни шепи от живота“, отбелязва Шмелцинг.

Продукти, които преди това не са били за масово потребление - като ленено бельо и огледални стъкла в прозорците - станали по-широко достъпни, тъй като евтин капитал се насочил към засищане на нарастващото желание за консумация, според „Свобода и растеж“, прегледът на историка Стивън Епстайн на държавите и пазарите в Европа между 1300 и 1750 г. Законите, контролиращи частните разходи, които наред с друго имали за цел да ограничат височината на обувките на венецианските жени, са били начинът, по който държавата е обуздавала парадиращото потребление. В крайна сметка безумното харчене прекъснало, като спестяванията се насочили към пазарите на облигации. Родил се републиканският дух.

Последна актуализация: 11:16 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още