Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Чумата от Средновековието ни кара да се замислим за лихвите

Коронавирусът може да промени икономическия живот за много по-дълго от очакваното

Чумата от Средновековието ни кара да се замислим за лихвите

Снимка: Bloomberg

Всички катаклизми оставят своите следи. Някои избледняват, други се задържат. След Черната смърт, чумата, за която се смята, че е убила 60% от населението на Европа през втората половина на XIV век, осъзнаването, че животът е кратък, е играело голяма роля при формирането на лихвените проценти в късното Средновековие, простирайки се чак до Просвещението, пише Анди Мукърджи за Bloomberg.

Можем ли да станем свидетели на много дългосрочни ефекти от настоящата зараза?

Коронавирусният патоген не е толкова смъртоносен, колкото бубонната чума, а нашият инструментариум за справяне с пандемиите е далеч по-добър, отколкото когато морът достига пристанището на Месина на североизточния бряг на Сицилия в края на 1347 г. Сътресенията, причинени от коронавируса, оказаха катастрофално въздействие върху цените на суровините и активите, но всичко може да не приключи с бързо възстановяване. Тази пандемия също може да остави траен отпечатък.

Икономическите историци спорят относно конкретните последици от Черната смърт, но са съгласни, че внезапното обезлюдяване е имало дезинфлационно влияние. Производителността на работниците се е увеличила, защото предишните поколения са извличали малко допълнителна продукция от ограничената земя. Сега това го няма. Малтусовият капан, при който растежът е лимитиран от ограниченото предлагане на храна, не щракна.

Средната годишна инфлация в света между 1360 и 1460 г. се е забавила до едва 0,65% в сравнение с 1,58% между 1311 и 1359 г., според проучването на историка Пол Шмелцинг, анализиращо осем века лихвени проценти, публикувано от Английската централна банка през януари. Номиналните заплати се повишили в съответствие с производителността, примамвайки оцелелите да обработват земята. Понижената инфлация подкрепила реалните заплати.

Промяната в поведението била по-рязка. „Черната смърт създала не само средствата за по-широки части от населението да потребяват прекомерно, но и травмиращото преживяване, предизвикало импулс да се черпи с пълни шепи от живота“, отбелязва Шмелцинг.

Продукти, които преди това не са били за масово потребление - като ленено бельо и огледални стъкла в прозорците - станали по-широко достъпни, тъй като евтин капитал се насочил към засищане на нарастващото желание за консумация, според „Свобода и растеж“, прегледът на историка Стивън Епстайн на държавите и пазарите в Европа между 1300 и 1750 г. Законите, контролиращи частните разходи, които наред с друго имали за цел да ограничат височината на обувките на венецианските жени, са били начинът, по който държавата е обуздавала парадиращото потребление. В крайна сметка безумното харчене прекъснало, като спестяванията се насочили към пазарите на облигации. Родил се републиканският дух.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Завива ли България към държавен капитализъм?