IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Дали Франция наистина е узряла за реформи?

Президентът Еманюел Макрон се изправя пред сериозни проблеми в собствената си страна

20:45 | 14.12.17 г.
<p>
	<em>Френският президент Еманюел Макрон, Снимка: Ройтерс</em></p>

Френският президент Еманюел Макрон, Снимка: Ройтерс

Еманюел Макрон, амбициозният нов президент на Франция, иска да даде импулс на изпадналата в криза Европа, но първо трябва да реши сериозни проблеми в собствената си страна, пише БТА.

Бившият инвестиционен банкер изкачи стремително бързо френската политическа стълбица, за да стане на 39 години най-младият избран държавен глава в историята на страната. Наричан от някои "либерален популист", той премина през социалистическата партия и министерски пост в правителството на президента Франсоа Оланд, за да постави през април миналата година началото на центристки политически проект и да спечели триумфално президентските избори този май, обещавайки на практика десни реформи.

Победата на Макрон се дължеше на два основни фактора: на желанието на много от французите за действителна промяна в страната - за повече морал в политиката, съживяване на икономиката и по-голяма сигурност, но и на слабостта на традиционните политически партии и достигането на крайнодясната Марин льо Пен до балотажа. Тя бе изключително важна за Европейския съюз (ЕС), преживял през последните години сериозни сътресения - от забавянето на икономиката през миграционния наплив до новата "Студена война" с Русия. На фона на възхода на популистки партии в редица страни от ЕС, победата на Макрон е още по-важна, предвид факта кой бе основният му съперник - антиевропейски настроената Марин льо Пен.

Новият френски президент обеща амбициозни и крайно необходими, но болезнени и отдавна закъснели реформи. Показателно е, че мерки в такава либерална насока бяха предприети дори от неговия предшественик, социалиста Оланд.

Според данни на Европейската статистическа служба (Евростат) през миналата година Франция е била държавата от ЕС, преразпределяща най-голям дял от брутния вътрешен продукт (БВП) - 47,6 процента, при средно равнище от 40 на сто. Отново според статистика на Евростат страната е била на първо място през 2015 г. по социални разходи - 34 процента от БВП, при средно ниво в съюза от 29 на сто. Франция е и световен шампион по продължително получаване на пенсия от населението, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Все още на върха на популярността си Макрон си осигури през юни стабилно парламентарно мнозинство за прокарване на реформите, необходими, за да бъде Франция конкурентна в динамичния, иновативен и глобализиран свят. Неговите устремни първоначални успехи може да бъдат обяснени с два фактора - осъзнаването от много французи, че страната им има нужда от дълбоки реформи, от една страна, и с имиджа и харизмата, с които младият политик лансираше по "популистки" начин едни иначе непопулярни либерални мерки, от друга. Именно този долавян популизъм като че ли бе ключът към стремителния възход на Макрон Той използва същите инструменти като своите антиевропейски съперници, за да се превърне във водещ глас на либералите и привържениците на европейската интеграция в ЕС.

"Методът Макрон" е новият "Трети път", намирайки баланс между технокрацията и популизма, коментира вестник "New York Times".

Френският президент излезе с мащабни предложения за реформи, както в страната, така и в ЕС като цяло. Двете големи политически цели на Макрон са да поправи френската икономика и Европа, писа американският ежедневник.

Във Франция президентът започна дълбоки преобразувания - от либерализирането на регулациите с цел съживяване на икономическия растеж до прокарването на закон за морализиране на политическия живот. На общностно равнище той също предлага амбициозни реформи - общ бюджет и министър на финансите на еврозоната, данъчна хармонизация в ЕС до 2025 г. - ключови условия за изграждане на един истински икономически и валутен съюз, както и за засилване на Европа на отбраната.

Както обаче често се случва в политиката, избирателите първо гласуват за промяната, когато назреят съответните обществени условия, а след това бързо започват да недоволстват от предприетите мерки, когато ги засегнат лично. В резултат популярността на френския президент спадна рязко - с безпрецедентните за първите шест месеца от мандат 20 процента, особено заради реформата на пазара на труда, която бе усетена най-остро от широки слоеве на населението в една страна с дълбоко вкоренени социалистически традиции. Макрон си навлече критики и заради своя стил, смятан от мнозина за авторитарен.

Според проучване на института "Ифоп" от ноември за вестник "Журнал дю Диманш" повече от половината от французите - около 54 процента, вече не одобряват работата на своя президент. На обратното мнение са 46 на сто. Популярност и изборни победи в политиката обаче често носят краткосрочни, отлагащи решението мерки, а не стратегически и наистина необходими, но болезнени ходове. "Той гледа в много дългосрочен план и не отстъпва", обобщава човек от близкото обкръжение на Макрон, цитиран от France Press.

Ключът дали френският президент ще успее може би се крие в това доколко са готови неговите сънародници да приемат реалността, за да остане страната им световна сила в ерата на глобализацията и засилваща се международна конкуренция. "Франция е узряла за тези реформи", уверява правителствен източник, цитиран от France Press.

Дали това наистина е така, предстои да видим. Макрон все пак има време - политическият календар е празен до изборите за Европейски парламент през 2019 г., а според проучвания около половината французи признават, че още е рано за оценки. При това сондаж на института "Ифоп" от този месец показа ново обръщане на тенденцията в полза на Макрон - президентът вече се радва на одобрение от 57 процента, което го нарежда в тройката на най-популярните френски политици.

Поводи за предпазлив оптимизъм дават и някои развития в ЕС, по-конкретно в Германия. Европейският дневен ред на френския президент изглеждаше заплашен от неуспеха на проевропейския германски канцлер Ангела Меркел да формира мнозинство с либералите и Зелените. Все пак консервативният блок на Меркел изглежда е на път да се договори за нова "голяма коалиция" със социалдемократите.

Онова, което се случва в Германия и Франция, е изключително важно за целия ЕС, тъй като това са двете най-големи европейски икономики и безспорно двигатели на Съюза. Неписано правило е, че често Франция предлага идеите, а Германия - осигурява парите. Затова очертаващата се нова голяма и твърдо проевропейска коалиция между двете водещи политически сили оттатък Рейн вещае добро бъдеще за плановете на Макрон, след годините на застой и търсене на идентичност от страна на ЕС. Още повече че германските либерали биха били до известна степен проблемен партньор от негова гледна точка, най-вече заради желанието им да ограничат наливането на пари в съюза от Германия.

По ирония на съдбата Меркел чакаше с години амбициозен партньор във Франция, а сега, когато има такъв, самата тя е с отслабени позиции, отбелязва обаче Ройтерс. Агенцията посочва, че в последно време Макрон е "дал на задна" за предлаганите от него амбициозни реформи в еврозоната, на фона на нарастваща съпротива, като е отдал приоритет на въпроси на общоевропейско равнище, например отбраната, миграцията, енергетиката и дигитализацията.

Тясното преплитане между домашния и европейския дневен ред на френския президент може би бе подчертано най-ясно от успешната му кампания за затягане на условията за командирован труд в ЕС. Тази система е остро критикувана в "социална" Франция, но от нейното реформиране се очаква да бъдат засегнати хиляди работници, най-вече от по-бедни източноевропейски държави. Целта на демарша на френския президент бе да намали по-безболезнено безработицата в страната, тъй като той бе наясно, че много по-важната реформа на вътрешния пазар на труда ще срещне яростна съпротива.

По данни на Евростат безработните във Франция са намалели от 10 на 9,4 процента от октомври 2016 до октомври 2017 г. - статистика, която дава известен повод за оптимизъм, но и потвърждава необходимостта от непопулярни, структурни вътрешни реформи. Президентът е наясно и с това.

Макрон се опитва да промени френската психология, отбелязва по този повод британското списание "Economist". Той отправи тежки думи по адрес на "лентяите" и "завистниците", които винят заможните и хулят успелите, и си спечели етикета "президент на богатите", отбелязва France Press. "Economist" заключава, че Макрон все пак е успял да прогони духа на комунизма при прокарването на трудовата реформа, но все още е възможно да го срещне след време по улиците.

През септември "New York Times" пророкува, че това ще е поредният провалил се френски президент. Популярността му намаля, и заради непопулярните реформи, и заради агресивния му стил, отбеляза американският ежедневник, чиито мрачни прогнози обаче като че ли са опровергавани от последните проучвания на общественото мнение.

"New York Times" омаловажи и икономическите реформи на френския президент. Макрон стигна дотам да ги нарече "Коперникова революция", но той просто тласка Франция малко по-надолу по пътя на трудовата дерегулация и фискалните икономии, а други страни отдавна са минали оттам.

Миналия месец американското списание "Time" сложи на закачлива първа страница в свой брой снимка на френския президент с голямо заглавие "Следващият лидер на Европа", но с уточняваща звездичка: "Ако първо успее да овладее Франция".

Към това може да се прибавят френските амбиции за водеща роля по въпроса за климата и дипломатическите инициативи на Макрон на редица места в Близкия изток и Африка. . .

Преди броени дни амбициите на младия лидер на Франция бяха насърчени с удостояването му с престижната германска награда "Карл Велики" заради неговата "силна визия за една нова Европа и преоткриването на европейския проект". Летящ старт, който напомня този на един друг популярен ръководител, Барак Обама, който получи Нобеловата награда за мир още през първата година от мандата си като президент на САЩ, през 2009 година. Сега, когато Обама вече напусна Белия дом, равносметката от управлението му изглежда по-скромна от очакванията. Само бъдещето ще покаже дали Макрон ще бъде по-успешен. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 04:21 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още