Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Денят, който промени Украйна

На 21 ноември 2013 г. никой не подозира, че до срива на държавата остават само три месеца и че най-лошата криза в историята на страната предстои

Денят, който промени Украйна

Снимка: Ройтерс

Ако попитате Евгения Белорусец за Майдана, тя ще се сети за такситата. В края на лятото на 2013 г. Евгения, която е фотограф по професия, вече подозира, че нещо се носи във въздуха, и то заради шофьорите на таксита.

„Те се срещат с много хора и имат добра представа за онова, което движи обществото. По онова време много таксиметрови шофьори мечтаеха за радикална революция", припомня си Белорусец в материал на германския икономически канал N-TV. В действителност тези псевдоастролози са били абсолютно прави. Всичко започва на 21 ноември 2013 г., когато украинското правителство преустановява внезапно преговорите по Споразумението за асоцииране с ЕС.

При това именно това правителство дълго беше преговаряло за това споразумение. "Отиваме на Майдан! Кой идва с нас?", публикуват в социалните мрежи разочаровани граждани. Протестът бързо се превръща в масово движение, в което се включват хора от всички социални слоеве.

Хиляди украинци се събират на Майдана, а седмица по-късно десетки, дори стотици хиляди се събират на протест срещу президента Виктор Янукович и искат оставката му.

И колкото по-мощно става протестното движение, толкова по-брутално реагира режимът. В протестите участват и националистически и екстремистки групи.

Тогава никой не подозира, че до срива на държавата остават само три месеца и че най-лошата криза в историята на страната предстои. Една година по-късно Украйна е по-малка по територия, след като Русия анексира Крим, а източната част на страната е под контрола на проруските сепаратисти. Дали протестите са си стрували? „Не е толкова лесно да се отговори на въпроса“, казва Евгения Белорусец и иска лична среща с журналистите в Берлин. „Може би в кафенето „Горки Парк“? „Не, никакви руски кафета, никакви матрьошки", отговаря украинката троснато. 

През есента на миналата година 34-годишната фотографка от Киев е сред тълпата, когато съгражданите ѝ излязоха по улиците. Любопитството кара фотографа да иде на „Майдан“. Нейните снимки показват как украинците живеят в лагери, как в продължение на седмици издържат на малко сън и колко неудобна като цяло е революцията. На големия площад тя вижда много таксиметрови шофьори. Те откарват ранените далеч от площада, а на тяхно място карат нови демонстранти. Протестът очарова младата жена. „Украйна няма традиции в протестите, в училищата няма часове по политика“. „Хората винаги гледаха на изборите като на празен ритуал. Никой не вярваше, че нещо може да промени този факт".

Но през декември се случва нещо. Хората на Майдан издигат палатки и барикади, завземат кметството и блокират административни сгради. Трудната зима в Киев вече започва, но протестиращите не се предават. В интернет се продават „комплекти за участници в протести". Те включват термос, хладилна чанта, чадър, подложка за спане, дъждобран, спален чувал, газова готварска печка и храни - за равностойността на около 50 евро. Белорусец постоянно чува истории за студенти, които изчезват от Майдан. Тя разказва за един приятел, който е отвлечен с кола. Мъжете са го предупредили: „Когато се върнеш, майка ти вече няма да се смее".

Протестът на Майдан се променя, той не остава спокоен за дълго време. Вината за това според Белорусец е и на политическите партии, особено на крайнодясната „Свобода“. „Те успяха да наложат своите фрази, макар че малко хора споделят техните ценности", казва тя и дава пример. Един човек от „Свобода“ крещи на Майдан - „Който не скача, е руснак“. Хората са започнали да повтарят това. Било им е студено и затова просто са скачали.

„Много украинци са силно деполитизирани, не биха могли да направят разликата между дясно и ляво", обяснява Белорусец. Резултатът е, че за разлика от Германия дясната риторика функционира относително безпроблемно. А Русия използва това невероятно добре. При това първоначално Майдан въобще не е антируско движение.

Фотографката е все по-раздразнена от насилието, наличието на ултрадесните и липса на самокритичност у протестното движение. До средата на януари тя документира изтощителната битка в снимки. Когато в средата на февруари силите за сигурност стрелят по протестиращите, а близо 100 души са убити в размириците, тя вече не е там.

А дали 22 февруари, като Янукович изчезва, е добър ден за Украйна, младата жена не знае. „Фойерверките на триумфа бяха бързо потушени", казва тя. Хората веднага забелязаха, че президентът си отиде, но не и системата. А и без това на протестиращите не им остава време да се осъзнаят.

В края на февруари проруските милиции окупират седалището на правителството в Крим. В спорния референдум 95% от жителите са гласували на 16 март за присъединяването към Руската федерация. През април сценарият се повтаря в източната част на Украйна. Сепаратистите завземат административните сграда в Донецк и Луганск, установяват независими републики, а по-късно дори провеждат собствени избори. Новото украинско правителство и до днес едва успява да стори нещо, за да се противопостави на това.

Струваше ли си? „Никой не очакваше това, което се случи след 22 февруари. Войната в източната част на Украйна и окупацията на Крим не са логично следствие от Майдана", казва Белорусец. И все пак си признава: „По-добре и днес не сме, дори отчасти положението стана още по-сложно". Тя е разочарована от наследниците на Янукович. Президентът Петро Порошенко и премиерът Арсений Яценюк правят непрозрачна политика, подкрепят антисоциални реформи и либерализирането на икономиката, казва тя.

В началото на ноември Белорусец е в Берлин и се наслаждава на честванията на 25-годишнината от падането на Берлинската стена. "Мислех си, че и при нас в Украйна може да се случи такова нещо. Това би могло да бъде пример за нас", казва тя тъжно.

Междувременно фотографът се връща в родината си – в източната част на Украйна. За няколко месеца тя прави снимки в Донбас, където снима подземната работа на миньорите, докато в продължение на дни се води война. Това са "истинските герои на войната". Преди няколко седмици Белорусец за малко е щяла да бъде убита. Украински войници на контролно-пропускателен пункт внезапно са насочили заредени пушки срещу нея. Тя набира номера на свой приятел в правителството в Киев и дава апарата на един от въоръжените мъже. След това ѝ разрешават да свали ръцете си и да продължи по пътя.

Фотографката, която говори добре немски език, се надява подобно нещо да не ѝ се случи отново. И все пак иска да се върне в Донбас. Какво, като ѝ се случи нещо? Евгения просто свива рамене. „Аз трябва да бъда там и да снимам хората“.

Днес в центъра на украинската столица има мемориални събития, полагане на цветя и палене на свещи, а за 18 часа е предвидено провеждането на народно бдение. Мерките за сигурност са засилени и заради гостуването на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън и подготвяните вероятни акции на националисти. Те настояват за приемане на декларация, обявяваща Майдана за висша власт, разчитат да съберат до 100 000 души и се заканват да се защитават с всички средства, ако документът не бъде признат.

Още снимки от възпоменанията вижте в галерията

гледано: 5132   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
2
 
3
0pk
преди 7 години
Искаха промяна и я постигнаха. Смениха едните господари с други, че даже и сметката платиха.
2
 
4
 
2
bigmamascandal до: ABBA
преди 7 години
Няма профилна снимка
По-добре за тях няма как да стане..
5
 
8
 
1
преди 7 години
Няма профилна снимка
Денят, който промени Украйна = денят, в който и назначиха ликвидационна команда (предимно етнически жжжжидове)

Още от Анализи
Мекото приземяване на икономиките се отдалечава