IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Добрият и лошият бум в пъзела на икономическите зависимости

Кредитният бум е обичайно явление, продължава средно 10 години и е по-малко вероятно да приключи с криза, ако има по-голям ръст на производителността на труда

08:02 | 06.04.16 г. 14
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

Икономическият бум е неизменна част от глобалната финансова система и когато този бум приключи с криза, последиците може да са тежки. Банковите кризи са свързани с големи спадове на БВП и заетостта, каквито развитите държави преживяха след глобалната криза през 2008 г. Последиците от някои случаи на бум обаче може да бъдат дори по-тежки и по-продължителни, коментира Джоузеф Джойс, професор по икономика в Wellesley College.

Той посочва, че икономистите Гари Гордън от Йейл и Гийермо Ордонес от Университета в Пенсилвания публикуват изследване на „добрите бумове“ и „лошите бумове“, като вторите приключват с криза. В техния модел всеки кредитен бум започва с увеличение на производителността на труда, което позволява на фирмите да финансират проекти чрез обезпечен дълг. 

В началото банките проверяват качеството на облигациите, но спират да го правят, щом проектите се окажат печеливши. С времето обаче, след като се финансират все повече и повече проекти, производителността на труда пада, както и качеството на самите инвестиционни проекти.

Щом нараснат основанията за проверка на проектите, банките започват да проверяват облигациите. Компании с неадекватен дълг вече не могат да получат финансиране и резултатът е криза. Но ако новите технологии продължат да се подобряват, не е необходимо да се спира кредитирането и бумът не приключва с криза.

Емпиричните анализи показват, че кредитният бум не е необичайно явление, продължава средно 10 години и е по-малко вероятно да приключи с криза, когато има по-голям ръст на производителността на труда.

Анализатори от Банката за международни разплащания разглеждат динамиката при бум и спад в развитите икономики между 1979 и 2009 г. Изводът им е, че кредитният бум предизвиква разпределение на работната сила към сектори с по-ниска производителност на труда, най-вече в строителството.

Евентуална финансова криза усилва отрицателното въздействие на по-ранното неправилно разпределение върху производителността на труда. Това означава, че бавното възстановяване от глобална криза може да се дължи на неправилно разпределение преди самата криза.

Как международните капиталови потоци влияят? Съвместно изследване на редица икономисти изолира 155 епизода с необичайно големи капиталови потоци в страни със среден и висок стандарт през последните 35 години. Авторите на доклада посочват, че големите капиталови потоци са пряко свързани със случаи на икономически бум. Експанзията е придружена от ръст в общата факторна производителност (TFP) и в заетостта, който приключва заедно със спирането на капиталовите потоци. 

Освен това по време на бума има преразпределение на ресурси. Секторният дял на търгуваните стоки в развитите икономики, особено в производството, се понижава в период на големи капиталови потоци. Наблюдава се изтегляне на инвестиции от производството, заетостта намалява, ако правителството реши да не акумулира чуждестранни активи по време на периоди с голям приток на капитал, както и по време на изобилна международна ликвидност. Притокът на капитал увеличава вероятността прекратяването му да е рязко. Икономическото представяне след кризата е негативно засегнато вследствие на капиталовите потоци преди кризата, както и от по-ранното намаляване на заетостта в производството.

Изследване на Алесандра Бонфилиоли от университета Pompeu Fabra разглежда 70 държави между 1975 и 1999 г. и показва, че законовите мерки за финансова интеграция влияят положително на общата факторна производителност. Това се случва въпреки увеличената вероятност от банкови кризи след финансовата либерализация, които биха навредили на производителността на труда. Де факто либерализацията, тоест сумата от външни активи и задължения, измерени чрез БВП, стимулира производителността в развитите, но не и в развиващите се икономики.

Aнализ на Световната банка и МВФ също заключва, че либерализацията на законите има положителен ефект върху ръста на общата факторна производителност. Но разглеждайки действителните притоци на капитали и акциите, авторите заключват, че дяловите инвестиции стимулират ръста на TFP, а дълговите имат обратен ефект.

Отношението между капиталовите потоци и икономическата активност е сложно. Капиталовите потоци водят до икономически бум и може да увеличат общата факторна производителност, но могат да доведат до кризи с банкови фалити. Тези ефекти може да зависят от различните типове външни задължения, които държавите могат да понесат. Дълг, който усложнява една криза, може и да отнеме ресурси от сектори с висока продуктивност. Лицата, взимащи решенията в развиващите се пазари, които мислят за дългосрочните последици, трябва внимателно да разгледат дълга, който частните компании във въпросните държави трупат, посочва Джоузеф Джойс.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:58 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

13
rate up comment 0 rate down comment 1
Атанасио
преди 7 години
Трябва да се каже цялата истина и незнам защо не се казва - от страх ???Истината е ,че лихварството е 51% от проблемите на света и в книгата на проф. Валентин КатасоновПолитически разследвания (Световна кабала или Ограбване по еврейски) са обяснени повечето неща - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1738898843055009Разделението на труда и производителност са отделна тема
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
12
rate up comment 0 rate down comment 2
krizata
преди 7 години
Ръстът в производителността на труда е в пряка връзка с нарастването на степента за разделение на труда! А това в съвременните условия е невъзможно да се постигне!За по-подробна информация: "Структура и управление на икономическата система" - акад. Евгени Матеев
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
11
rate up comment 0 rate down comment 2
Атанасио
преди 7 години
Малко по-сложно е - частни пенсионни фондове ,банки ,застрахователи а за 80-те трилиона сенчесто банкиране и на мен ми се иска да ги закрия с едни замах и всякакви други частни и нерегулирани финансови кредитори Темата е голяма но изхода е един и съм обяснил - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034 Тъй като Джозеф Стиглиц не казва ясно от къде да дойдат парите за увеличение на съвкупното търсене и за активни правителствени политики трябва да се обяснява подробноТрябва синхронизиране и планиране на ниво ООН ,Г-20 защото казано кратко ''невидимата ръка'' ще докара хаос - войни Положението в света е страшно заради идващите 3 катастрофи 1)финансова(системната криза) - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/17130145256434412)петролна - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/14310299871752313)екологична - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1494171174194445
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
10
rate up comment 4 rate down comment 0
SS-23
преди 7 години
всички тези дългове са активи на същата тази финансова система и тяхното отписване означава масови банкрути на банки, застрахователни компании и други финансови учреждения. Тръгването по този път е много страшно'' - ---Че кое му е страшното?! С един удар се ликвидират всички ***, убиващи държава, фирми и граждани ?! Аз виждам само положително в това!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
9
rate up comment 1 rate down comment 2
Атанасио
преди 7 години
Според McKinsey Global Institute глобалният общ дълг за периода 2007-2014г. се е увеличил с $ 57 трилиона изпреварвайки ръста на световния БВП като проценти и Йон Хелевиг, от финландската консултантска компания Awara Group обясни как расте дългът и БВП - https://alterinformation.wordpress.com/2015/04/04/98419591/Сайта на Awara Group - http://***.awarablogs.com/study-on-real-gdp-growth-net-of-debt/?option=com_easyblog&view=entry&id=154''Капитализмът окончателно отстъпи място на кредитизма, който по същество е типична измамна схема на Понци...БВП расте в аритметична прогресия, а дълговете в геометрична заради лихвите'' - статията е публикувана в Bulgaria On Air THE INFLIGHT MAGAZINE - http://***.bgonair.bg/magazine/2015-05-29/piramidata-na-dalgoveteСТАВА ВЪПРОС ЗА СИСТЕМНА КРИЗА - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 0 rate down comment 2
Атанасио
преди 7 години
всички тези дългове са активи на същата тази финансова система и тяхното отписване означава масови банкрути на банки, застрахователни компании и други финансови учреждения. Тръгването по този път е много страшно'' - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/ За частните държатели на дългове няма проблем но регулираните банки и застрахователи - ефектът на доминото
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 4 rate down comment 0
SS-23
преди 7 години
Помисли малко - ако беше толкова просто отдавна биха и опростили дълговете на Гърция ---Напротив - много е просто и може да се реши "за миг"! Обаче миг след това, ще се окаже, че "милиардерите" не са дефакто никакви милиардери и "всичко" дефакто е едно голямо нищо!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 0 rate down comment 2
Атанасио
преди 7 години
Помисли малко - ако беше толкова просто отдавна биха и опростили дълговете на Гърция Не може да се опростя някои дългове защото ще се получи ефектът на доминото ''Теоретично, за стимулиране на търсенето (и в крайна сметка на цялата икономика) би могло да се опростят досега натрупаните потребителски дългове. Или поне да се реструктуризират.Но и тук има проблем: всички тези дългове са активи на същата тази финансова система и тяхното отписване означава масови банкрути на банки, застрахователни компании и други финансови учреждения. Тръгването по този път е много страшно'' - http://***.investor.bg/blogosfera/363/a/svetyt--v-recesiia-ili-v-sistemna-kriza-92906/ От години изследвам кой е най-добрият вариант
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 0 rate down comment 0
Атанасио
преди 7 години
Може да се оправят нещата само по един начин - лихви до нулата десетилетия и тотална регулации на финан.капитализъм а растежа ще дойде от - https://***.facebook.com/boyan.durankev/posts/1701431930135034Защото общата задлъжнялост е 320% спрямо световният БВП - http://***.dw.com/bg/европа-тъне-в-дългове/a-17583328 в САЩ около 350% а в ЕС малко повече и в коментар 2 съм дал още факти и за Йон Хелевиг, от финландската консултантска компания Awara Group обясни как расте дългът и БВП Трябва да се проумее ,че става въпрос за системна криза - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441,че трябва нова ''система''
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 3 rate down comment 0
SS-23
преди 7 години
Може да се оправят нещата само по един начин - лихви до нулата десетилетия и тотална регулаци---Първо трябва да се отпишат сегашните практически невъзвращаеми заеми. Без това - нищо няма да се промени!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още