Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Дойде ли краят на англосаксонската сфера на влияние?

Силата на съюза между САЩ и Великобритания отслабва, макар и все още да не е изчезнала напълно. Колко дълго обаче Западът може да удържи?

Дойде ли краят на англосаксонската сфера на влияние?

Снимка: Архив Ройтерс

Погледнете западния свят. Политическата система на коя държава изглежда най-хаотична? В миналото погледът ви инстинктивно щеше да се насочи към Южна Европа. Политиците в Атина, Мадрид и Рим със сигурност се стараят, но ако търсите истинска нефункционалност, то има само две места, където можете да я намерите: във Вашингтон и в Лондон.

Американското правителство беше блокирано за дълъг период от време през тази година, а президентът Доналд Тръмп попадна в капана на спор с Конгреса за това дали има извънредно положение на южната граница. От своя страна, британското правителство криволичи по пътя към Brexit с дисциплината на пияница върху лед.

Това ли е краят на англосаксонската сфера на влияние, пита Джон Микълтуейт, главен редактор на Bloomberg News в свой материал.

В продължение на близо четири десетилетия САЩ и Великобритания хвалиха шумно ползите от отворените пазари, глобализацията и личните свободи. Сега този глас или се е свел до шепот, или припява в съвсем различна тоналност. Той все още не е замлъкнал напълно, но колебливото партньорство, което задаваше тона на по-голяма част от света, е нещо със значение отвъд само англоезичния свят.

Под англосаксонската сфера на влияние тук се има предвид нещо много по-ограничено от една пета от световното население, която говори английски. Тук става въпрос за САЩ и Великобритания. Но също така това е и определение, което има предвид нещо много по-голямо от „специалното партньорство“ между двете страни.

Преди половин век Великобритания със сигурност беше най-близкият съюзник на САЩ, със силни исторически, военни и лични връзки, както и със споделена неприязън към комунизма и Съветския съюз. Но през 70-те години Великобритания се оказа много по-наляво и много по назад по отношение на успеха си в сравнение със САЩ. Не че и Америка, преминаваща през Виетнам и „Уотъргейт“, изглеждаше особено вдъхновяваща.

Още по темата

Всичко това обаче се промени през 80-те с Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. Англосаксонската сфера на влияние изпрати послание, което се наложи в света – думи като „приватизация“ и „дерегулация“ се превърнаха в ежедневие – първо на Запад и след това в нововъзникващите пазари и бившите комунистически страни. Както Виктор Юго пише: „Нищо не може да спре идея, чието време е дошло“ и глобализацията излезе на преден план, тласкана от технологията и идеологията.

Тони Блеър и Бил Клинтън, Тони Блеър и Джордж Буш, Дейвид Камерън и Барак Обама - проповедници, които обикаляха света и казваха на хората какво да правят с различна посвоему степен на самодоволство.

Но и тук отново САЩ бяха по-големият и по-влиятелен партньор, британската икономика е по-малка от тази на Калифорния и целият ѝ бюджет за отбрана е по-малък от половината средства за американския флот.

Но фактът, че Америка имаше партньор, който говореше на същия език (на толкова много нива), направи обединението по-голямо от сумата на отделните чу части. Великобритания даде на англосаксонската сфера на влияние глас в Европейския съюз. Островът също така донесе със себе си и много мека сила, с глобални медии, Оксбридж (университетите в Оксфорд и Кеймбридж) и, разбира се, Лондон – космополитният финансов съперник на Ню Йорк.

Постепенно тази сфера на влияние се превърна в даденост. Но разпадът ѝ настъпи чак през 2016 г. Първо дойде Brexit, който затвори устата на Великобритания почти напълно. И не става въпрос само за непристойния, всепоглъщащ хаос, който този процес отприщи. Възприятието за Обединеното кралство като либерална, отворена държава се промени.

Избирането на Доналд Тръмп бе още по-голям удар. Сега англосаксонската сфера на влияние се ръководи от мъж, който е против глобализацията, иска страната му да напусне почти всяка една международна институция и копнее да защити границите ѝ със стена. Още по-лошо е, че англосаксонската сфера на влияние вече не е толкова популярна и сред самите англосаксонци.

Остава надеждата, че влиянието ѝ ще се възстанови. Забележете, че осем от десетте най-големи компании в света са американски. Нейното присъствие все още доминира във висшето образование, технологиите и финансите. В същото време властите в Китай постепенно са принудени да отворят пазарите си, а злорадството на континентална Европа за проблемите на Wall Street и Лондонското Сити след рецесията беше заменено от тъга по нейната собствена крехка еврозона и банкова система.

Не забравяйте и повика на свободата. Погледнете само развиващия се свят. Китайската средна класа може изведнъж да открие, че изпитва нужда от демокрация и представителство.

Разбира се, англосаксонската политика също може да претърпи промени: Доналд Тръмп може да и да не получи втори мандат, а дори и Brexit да изглежда неизбежен, то все още има прилични шансове да се избегне.

И все пак, ако се стигне до възстановяване, то то трябва да дойде бързо. Историята няма да чака нефункциониращите държави да се организират. Идеята за това чие време е дошло може скоро да се превърне в това чие време е преминало.

По статията работиха: Елена Илиева, редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

2
 
7
 
4
ABBA до: ABBA
преди 6 дни
Търмп е придатък на Дълбоката държава

А се поинтересувай кой му е бутнал рамо след 2-рия фалит! А?
Не е лесно "намируемо", но се намира.
4
 
11
 
3
ABBA до: ivan.kostov.39
преди 6 дни
"Ако Тръмп успее да въстанови дълбоката държава в САЩ /да я очисти от паразити/"
=
оксиморон

Пример за оксиморон: дървено желязо
13
 
3
 
2
ivan.kostov.39 до: hazard
преди 6 дни
Няма профилна снимка
Не само,че няма да се дадат, но е възможно пак да победят. Те се бяха опиянили от разгрома на Съветския блок и изпаднаха в сладка дрямка, мислейки, че са богопомазани. Днес дойде отрезвяването. Докато те се наслаждаваха ленно на победата, останалия свят се развиваше. Мисля, че сега започна консолидация. Ако Тръмп успее да въстанови дълбоката държава в САЩ /да я очисти от паразити/ , то англосаксите отново, ще са на върха.
2
 
20
 
1
преди 6 дни
Няма профилна снимка
Браво,
дочакахме да четем такива статии от гл редактор на Блумберг и още повече от ***
Явно е настъпило началото на промяната, на която ще са нужни години обаче, Китай и Русия още не са готови.
На разсъмване е най-тъмно обикновено и без бой саксонците няма да се дадат, ако ще и да повлекат всички с тях.

Още от Анализи
Оттегляне, ама не съвсем - може ли Путин да копира модела на Казахстан?