Дълг или икономически растеж - това е въпросът

Майкъл Боскин, професор по икономика в Университета в Станфорд, разказва пред Project Syndicate за връзката между дълг и икономически растеж и изследванията по тази проблематика.

В последните години противоречията за допуснатите грешки в доклада на икономистите Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф от 2010 г. определено е тъжен факт на фона на търсените денонощно добри новини относно фискалната политика на САЩ, Европа и Япония.

В доклада им със заглавие „Растеж по време на дълг“ икономистите отбелязват, че икономическият растеж се забавя, когато държавният дълг достигне 90% от брутния вътрешен продукт на страната. Изследването съдържа грешки, открити от завършващ студент от Университета в Масачузетс. Авторите са принудени да поправят грешката си. Ефектът от това обаче остава незначителен, но все още икономически валиден.

Докладът на Рейнхарт и Рогоф е малка част от огромните томове литература, в които увеличението на дълга се обосновава като рисково за икономиката. По-същественият въпрос тук обаче е изведената причинно-следствена връзка, а именно - състоянието на икономикта се отразява на фиска така, както данъчното облагане, разходите, дефицитите и дълговете оказват влияние върху икономическия растеж.

Грешки в икономическите изследвания се срещат, но се установяват в самото начало. Понякога грешките се откриват чак, когато публикацията се използва на практика, какъвто е примерът с доклада на Рейнхарт и Рогов. Или пък се откриват тогава, когато вече изледванията са публикувани. Небезизвестен е случаят с Нобеловия лауреат Кен Ероу, който трябваше да коригира грешка в доказателството на своята Теорема за невъзможността. 

Икономистите използват различни методи при анализа на фискалните проблеми – стилизирани аналитични модели, макроиконометрични модели, пригодени за изчисление на обобщени данни (каквито използват Федералният резерв, ЕЦБ, Бюджетната служба на Конгреса на САЩ), емпирична оценка на ключови параметри като разходни мултипликатори, векторни авторегресии, а така също и исторически проучвания. Всеки един от тези подходи има своите силни и слаби страни, а сериозните икономисти и политици не разчитат само на едно проучване. Те правят становищата си само след наличие на пълната информация за проблема.

Докато големите нива на дефицит обикновено не са желани, то все пак понякога могат да бъдат доброкачествени и дори да станат желани, например, по време на рецесия, войни, или просто, когато се използват за финансиране на значими за обществото публични инвестиции.

В днешно време дефицитите изместват частните инвестиции (а може би са предпоставка за привличане на частни спестявания и/или чужди капитали), с което в бъдеще се намалява растежът. От друга страна в период на дълбока и продължителна рецесия, в комбинация с определени от централните банки нива на лихвените проценти близки до нулата, една разумна фискална политика по принцип може да бъде полезна.