Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Дълговата заплаха от коронавируса изисква мораториум

Скоро държавите ще се изправят пред здравна криза и икономическите й последици

Дълговата заплаха от коронавируса изисква мораториум

Снимка: Getty

С продължаването на блокажа заради пандемията правителствата и централните банки в най-големите икономики в света реагират чрез стимулиращи програми, насочени към ограничаване на щетите, като същевременно обединяват обществата. Тъй като парализата продължава и се задълбочава, шансовете за V-образно икономическо възстановяване бързо намаляват, пишат за Wall Street Journal Кармен Райнхарт, професор по международни финанси от Харвард, и Кенет Рогоф, професор по икономика от същия университет и бивш главен икономист на МВФ.

Книгата от 2009 г. „Този ​​път е различно“ документира финансовите кризи през последните осем века. Централна тема, противоречива по време на световната финансова криза, е, че рецесиите, придружени от тежки финансови кризи, са по-дълбоки, а възстановяването - по-бавно от конвенционалните рецесии на „бизнес цикъла“. Отслабването на балансите във финансовата индустрия и неефективността, свързана с повсеместните дефолти, лични и корпоративни, нанасят сериозни щети на икономическата дейност. Това често се усилва от повишена несигурност и избягване на риск, посочват икономистите. 

Настоящият срив вероятно ще подобри рекордите за дълбочина на кризата. Продължителността все още е открит въпрос.

Икономистите класират кризите след 1870 г. по тежест, комбинирайки степента на първоначалното свиване с времето, необходимо за връщане към предкризисния пик в брутния вътрешен продукт на глава от населението.

Още по темата

В момента, дори при сценарий на бързо възстановяване, наличните данни показват, че много държави - включително САЩ - се насочват към свивания през първата половина на 2020 г., които са безпрецедентни заради самата дълбочина на техните „внезапни хлътвания“, измерени от спада в БВП на човек между пика и дъното.

Дори сравнително бързото излизане от икономическия застой в Китай, части от Европа и САЩ не би предотвратило кризи в много страни със среден и нисък доход - или дълбока глобална рецесия. Икономическият растеж намаляваше в много развиващи се пазари преди появата на новия коронавирус. Външният дълг, както частен, така и държавен, продължаваше да се увеличава. В повечето страни валутните резерви на централните банки са значително под върха си. За много производители на суровини изплащането на дълга в твърда валута, най-вече долари, ще бъде невъзможно, тъй като цените на суровините са близо до исторически дъна и инвеститорите проявяват по-голяма несклонност към риск.

За държави, които не разчитат на износ на суровини, ситуацията едва ли е по-добра. Пандемията засегна световната търговия и всички видове производствени вериги за доставки. За страните, които зависят от туризма, непосредствените перспективи са особено мрачни. Частното финансиране за развиващите се пазари пресъхна, а международните кредитори като Международния валутен фонд като цяло не разполагат с ресурсите за запълване на празнината.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (31)

   1| 2| 3| 4    
1
 
0
 
31
mariata до: ДХДО
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Което пишеш е вярно, но неправилно. Имам впредвид - да - това е реалността, но не е правилно да бъде така. Необходима е промяна и изхвърляне на настоящите системни играчи.
0
 
0
 
30
ДХДО до: ДХДО
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
"Съвременната високо-технологична и свръх-" = Съвременната високо-технологична и свръх-производителна
0
 
0
 
29
ДХДО до: ДХДО
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
... освен средство за контрол, кредита дава и достатъчно пълноценна илюзия за благоденствие, което пък е стимул на индивидуално ниво да продължаваш да влагаш енергията си в работа и така колелото да се върти. Предполагам, че и сам виждаш – по-съвършен инструмент за контрол върху системата е трудно да конструира.

За въвеждане на златния стандарт, мога да кажа, че и сега имаш относителна свобода , да го въведеш за себе си – правиш спестявания в злато или инструменти свързани с него. Съвременната високо-технологична и свръх- никой няма да държи хора на работа, за да се генерират стоки и услуги, които не се продават (поне в „пазарната” икономика). Повишената производителност трябва да се компенсира от повишено потребление. От друга старана имаме относително свободен глобален трудов пазар и той се е разпоредил с такова разпределение на доходите, каквото имаме (натиска върху доходи и заетост идва и по линия на повишаване технологичната производителност): повече от очевидно е, че въпросното разпределение не е в състояние да поддържа това потребление, което движи гладко икономическото колело. Недостигащия доход за потребление идва от увеличение(!) на паричната маса и предлагане, чрез кредит, увеличаването на паричната маса по този модел и продиктувано от горе-изложените причини, влиза в противоречие с концепцията за златен стандарт.
0
 
0
 
28
ДХДО до: mariata
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Ти изглежда изхождаш от презумпцията, че някой, някъде (който/които са в състояние да влияят на системно ниво) иска да прави хората богати и тези намерения са неуспешно претворени в практиката и реалността, поради сгрешения подход, принципи, разчети и прочие, върху които е реализиран социално-икономическия модел?

В моите очи, сред приоритетите на системните играчи, едва ли фигурира широкото разпространение на богатство сред хората, по-скоро намирам логика в това, че целят и постигат контрол върху целокупната популация и функционирането на системата, със „стимулите” и механизмите , които ти споменах в предния пост : кредита е наистина изключително, ефективен инструмент за контрол.
0
 
2
 
27
mariata до: ДХДО
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Баш са си грешки. Най-добре е да се върне златния стандарт или нещо подобно на него и парите да се ограничат със закон от физиката, а не от политиците, каквито са фиатните “пари”. В момента статистиката за богатството е изкривена. Образно като пример 100 човека за месец получават 1 милион лева. Средно аритметично всеки получава по 10,000 лв, но всъщност 1 от тези 100 получава 901 хиляди, а от останалите 9 по 6 хиляди и 90 по 500 лв. Ако се погледне миданата и модата на тази съвкупност резултатът ще е доста по-плачевен и доста по-реален, а именно, че се ангарува за по 500 лв. Та това е първата грешка. Втората е, че потребителското кредитиране слага розови очила на тези 90 човека да си купят ненужен телефон за 500 лв и да платят 20-30 лв лихва, от които 15-20 ще отидат в онзи един с 901 х доход. Числата в примера са имислени, но са близки до реалността

Още от Анализи
Смелостта на Лагард няма да е достатъчна на еврозоната