IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Дълговата заплаха от коронавируса изисква мораториум

Скоро държавите ще се изправят пред здравна криза и икономическите й последици

14:23 | 28.03.20 г. 31
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Getty</em></p>

Снимка: Getty

С продължаването на блокажа заради пандемията правителствата и централните банки в най-големите икономики в света реагират чрез стимулиращи програми, насочени към ограничаване на щетите, като същевременно обединяват обществата. Тъй като парализата продължава и се задълбочава, шансовете за V-образно икономическо възстановяване бързо намаляват, пишат за Wall Street Journal Кармен Райнхарт, професор по международни финанси от Харвард, и Кенет Рогоф, професор по икономика от същия университет и бивш главен икономист на МВФ.

Книгата от 2009 г. „Този ​​път е различно“ документира финансовите кризи през последните осем века. Централна тема, противоречива по време на световната финансова криза, е, че рецесиите, придружени от тежки финансови кризи, са по-дълбоки, а възстановяването - по-бавно от конвенционалните рецесии на „бизнес цикъла“. Отслабването на балансите във финансовата индустрия и неефективността, свързана с повсеместните дефолти, лични и корпоративни, нанасят сериозни щети на икономическата дейност. Това често се усилва от повишена несигурност и избягване на риск, посочват икономистите. 

Настоящият срив вероятно ще подобри рекордите за дълбочина на кризата. Продължителността все още е открит въпрос.

Икономистите класират кризите след 1870 г. по тежест, комбинирайки степента на първоначалното свиване с времето, необходимо за връщане към предкризисния пик в брутния вътрешен продукт на глава от населението.

В момента, дори при сценарий на бързо възстановяване, наличните данни показват, че много държави - включително САЩ - се насочват към свивания през първата половина на 2020 г., които са безпрецедентни заради самата дълбочина на техните „внезапни хлътвания“, измерени от спада в БВП на човек между пика и дъното.

Дори сравнително бързото излизане от икономическия застой в Китай, части от Европа и САЩ не би предотвратило кризи в много страни със среден и нисък доход - или дълбока глобална рецесия. Икономическият растеж намаляваше в много развиващи се пазари преди появата на новия коронавирус. Външният дълг, както частен, така и държавен, продължаваше да се увеличава. В повечето страни валутните резерви на централните банки са значително под върха си. За много производители на суровини изплащането на дълга в твърда валута, най-вече долари, ще бъде невъзможно, тъй като цените на суровините са близо до исторически дъна и инвеститорите проявяват по-голяма несклонност към риск.

За държави, които не разчитат на износ на суровини, ситуацията едва ли е по-добра. Пандемията засегна световната търговия и всички видове производствени вериги за доставки. За страните, които зависят от туризма, непосредствените перспективи са особено мрачни. Частното финансиране за развиващите се пазари пресъхна, а международните кредитори като Международния валутен фонд като цяло не разполагат с ресурсите за запълване на празнината.

Последна актуализация: 23:34 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

31
rate up comment 0 rate down comment 1
mariata
преди 3 години
Което пишеш е вярно, но неправилно. Имам впредвид - да - това е реалността, но не е правилно да бъде така. Необходима е промяна и изхвърляне на настоящите системни играчи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
30
rate up comment 0 rate down comment 0
ДХДО
преди 3 години
"Съвременната високо-технологична и свръх-" = Съвременната високо-технологична и свръх-производителна
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
29
rate up comment 0 rate down comment 0
ДХДО
преди 3 години
... освен средство за контрол, кредита дава и достатъчно пълноценна илюзия за благоденствие, което пък е стимул на индивидуално ниво да продължаваш да влагаш енергията си в работа и така колелото да се върти. Предполагам, че и сам виждаш по-съвършен инструмент за контрол върху системата е трудно да конструира.За въвеждане на златния стандарт, мога да кажа, че и сега имаш относителна свобода , да го въведеш за себе си правиш спестявания в злато или инструменти свързани с него. Съвременната високо-технологична и свръх- никой няма да държи хора на работа, за да се генерират стоки и услуги, които не се продават (поне в пазарната икономика). Повишената производителност трябва да се компенсира от повишено потребление. От друга старана имаме относително свободен глобален трудов пазар и той се е разпоредил с такова разпределение на доходите, каквото имаме (натиска върху доходи и заетост идва и по линия на повишаване технологичната производителност): повече от очевидно е, че въпросното разпределение не е в състояние да поддържа това потребление, което движи гладко икономическото колело. Недостигащия доход за потребление идва от увеличение(!) на паричната маса и предлагане, чрез кредит, увеличаването на паричната маса по този модел и продиктувано от горе-изложените причини, влиза в противоречие с концепцията за златен стандарт.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
28
rate up comment 0 rate down comment 0
ДХДО
преди 3 години
Ти изглежда изхождаш от презумпцията, че някой, някъде (който/които са в състояние да влияят на системно ниво) иска да прави хората богати и тези намерения са неуспешно претворени в практиката и реалността, поради сгрешения подход, принципи, разчети и прочие, върху които е реализиран социално-икономическия модел?В моите очи, сред приоритетите на системните играчи, едва ли фигурира широкото разпространение на богатство сред хората, по-скоро намирам логика в това, че целят и постигат контрол върху целокупната популация и функционирането на системата, със стимулите и механизмите , които ти споменах в предния пост : кредита е наистина изключително, ефективен инструмент за контрол.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
27
rate up comment 2 rate down comment 0
mariata
преди 3 години
Баш са си грешки. Най-добре е да се върне златния стандарт или нещо подобно на него и парите да се ограничат със закон от физиката, а не от политиците, каквито са фиатните пари. В момента статистиката за богатството е изкривена. Образно като пример 100 човека за месец получават 1 милион лева. Средно аритметично всеки получава по 10,000 лв, но всъщност 1 от тези 100 получава 901 хиляди, а от останалите 9 по 6 хиляди и 90 по 500 лв. Ако се погледне миданата и модата на тази съвкупност резултатът ще е доста по-плачевен и доста по-реален, а именно, че се ангарува за по 500 лв. Та това е първата грешка. Втората е, че потребителското кредитиране слага розови очила на тези 90 човека да си купят ненужен телефон за 500 лв и да платят 20-30 лв лихва, от които 15-20 ще отидат в онзи един с 901 х доход. Числата в примера са имислени, но са близки до реалността
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
26
rate up comment 0 rate down comment 1
ДХДО
преди 3 години
Двете основни грешки според мен са: ...===А, може и да не са грешки : високите мениджърски доходи и яхтите по всичко личи вършат идеална работа, като сиренцето, което кара мишлетата да въртят барабана, в който са поставени, а от друга страна кредита е идеален инструмент за опосредствен контрол върху много аспекти от индивидуалното и групово поведение.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
25
rate up comment 0 rate down comment 1
ДХДО
преди 3 години
Като някакъв ориентир за това, какво сътресение ще бъде да се зачеркне потребителския кредит от баланса на световната икономика, ще припомня, че парите в нашата система на практика се СЪЗДАВАТ от кредита : както на Централната банка към търговските/инвестиционните, така и на търговските към бизнес , потребители и правителства. Банковата система с частично резервиране най-опростено казано взима депозит 100 еуро и дава 90 еуро кредит (пример с 10% резерви), този кредит в един момент от икономическия оборот създава и спестени средства, които се връщат в балансите на банковата система като нов(!) депозит ето ти увеличаване на паричната маса (централната банка междувременно следи по някакви възприети критерии, монетизацията на системата, да следва този ръст на парите), Новодепозираните средства се дават като нов кредит и така теоретично постъпилите първоначално 100 еуро на депозит, могат да генерират нови 899.91 еуро ... една не малка част от този теоретичен ръст на паричното предлагане се е влял в икономиката, генерирал е потребление, създал е добавена стойност, изхранвал е семейства, т.е. парите са вършили работа по движение на икономическия механизъм.Това всеки може да си го интерпретира пазарен или планово-административен модел е, като се вземе предвид и тенденцията парите си да ги виждаме само като цифри в компютъра ..., но едно нещо е еднозначно ясно, че върху икономиката ще има драматичен ефект , като се премахне този кредитен ресурс
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
24
rate up comment 0 rate down comment 1
ДХДО
преди 3 години
Може ли да има пазарна икономика без безогледно раздаване на кредити или не.====Ами, чисто формално на този въпрос би трябвало да се отговори, че икономиката ще бъде равна на на потреблението, което се генерира от трудов доход, спестявания и бизнес кредитиране (за инвестиции и оборотни средства ), ако смятаме правителствените харчове и прерзпределение за несъвместими с пазарния модел, значи и тях трябва да извадим от икономическото уравнение (целите или в някаква по-малка част) . Това, как точно ще изглежда такава икономика, като обем, инфраструктура и технологичен профил е много сериозна въпросителна ... писах и по-долу, че аз лично не горя от особено любопитство да получа отговор точно на тези въпроси, защото ми се привиждат, наистина нелицеприатни картини, но не е изключено и на там да сме се запътили.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
23
rate up comment 6 rate down comment 1
deant
преди 3 години
Може би след короната е момента да се замислим, дали няма по-продуктивен начин да живеем освен на кредит? Този модел се дъни и предизвиква всякакви кризи, и все пак продължаваме да го ползваме. Въпрос за домашно. Може ли да има пазарна икономика без безогледно раздаване на кредити или не. Може би парите за заплати на футболисти трябва да се пренасочат към учените и те да се съсредоточат както върху икономическите проблеми, които ще продължават да ни засипват, така и върху здравните. по-малко от 100 години живяхме на корем изкунсумирахме благата на природата, засипахме я с буклуци от тази консумация и си мислим, че ще продължим вечно. Е историята е показала, че вечни неща няма. Нито империи нито нищо.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 5 rate down comment 2
mariata
преди 3 години
То хубаво си написал нещата и те отговарят на реалността. Но реалността не е оптимална и икономическият модел е сгрешен. Повишен БВП не значи повишено благоденствие. По-голяма печалба в туризма не значи повече сити хора. Двете основни грешки според мен са: 1. Насърчава се голямата ножица между собственика/висшия мениджмънт на публ дружество и работниците/експертните служители. По голям БВП значи повече яхти и кинти за първите, а не по-висок стандарт за вторите. 2. Неадекватното кредитиране на физическите лица. Насърчава се паразитна консумация и необезпеченост на връщане на заема. Хората купуват вещи, които не са им нужни с пари, които не могат да изработят. В крайна сметка от високото търсене печелят супер трянснационалните мега корпорации, които от своя страна правят такова данъчно планиране, че почти нищо не плащат. На всеки разумен човек му е ясно, че данъците идват не от богатите, а от бедните, които не могат да ги планират. Беднякът плаща 10% от всичките си доходи и ддс и акциз върху всичко - гориво, телефон, хотел и т.н., а богаташа ги минава през фирма и точи данъчен кредит за лични вещи и услуги и приспада и данък печалба. Системата е скапана и трябва да се промени
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още