IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Ерата на евтиния капитал е към своя край

Едно бъдеще на ширещ се финансов протекционизъм би било също толкова разрушително, колкото и настоящите валутни войни, коментират анализатори

13:44 | 01.02.11 г. 6
Автор - снимка
Създател
Ерата на евтиния капитал е към своя край

Глобалната икономика е изправена пред дилема. Усилията за подпомагане на икономическия растеж понижиха лихвените проценти в развитите икономики, а горещи пари, появили се в резултат на това, дестабилизираха валутните курсове и доведоха до инфлация и покачване на цените на активите в развиващия се свят.

Натрупването на резерви в чуждестранни валути и поставянето на бариери пред вливащите се капиталови потоци все по-често заместват тарифите и квотите в арсенала от инструменти, използван от правителствата за търговски протекционизъм.

И все пак, дори във времена, когато тлеещите валутни войни са на път да прераснат в открити търговски конфликти, не трябва да забравяме един факт – това няма да продължи вечно, пишат Ричард Добс, директор на McKinsey Global Institute и Майкъл Спенс, носител на Нобелова награда за икономика в доклада си ‘Farewell to Cheap Capital’, цитиран от Financial Times.

30-годишната ера на прогресивно поевтиняващ капитал е към своя край. Глобалната икономика скоро ще трябва да се справя с проблемите, породени от твърде малко, а не от твърде много капитал. Притесненията за горещия капитал, изливащ се твърде бързо в развиващите се пазари, може скоро да бъде заменен от ера на финансов протекционизъм, в която правителствата ще ограничават изтичането на капитали, за да защитят, както корпорациите, така и потребителите от повишаване на лихвените проценти.

След 1980 г. разликата в цената на капитала в отделните страни се стопи, вследствие на глобализирането на финансовите пазари и понижаването на рисковите премии в развиващите се страни. Капиталът беше изобилен, като дългосрочните лихвени проценти също се понижиха, преди всичко в резултат на намалелите инвестиции в инфраструктура и производствени мощности. Глобалните инвестиции се понижиха драматично, което доведе до спад на търсенето на капитали, чувствително по-голям от растежа на предлагането, стимулирано от бюджетните излишъци в Азия. С други думи „пренасищането със спестявания“, толкова често цитирано, като причина за по-ниските лихвени проценти, на практика се оказа в резултат на спада на глобалните инвестиции.

Днес обаче тази тенденция се обръща. Бързата урбанизация в Азия, Латинска Америка и Африка повишава търсенето за нови пътища водоснабдителни системи, жилища и индустриални мощности. Търсенето на инвестиции в глобален мащаб ще се повишава чувствително до 2030 г., достигайки нива, невиждани от годините на следвоенното възстановяване на Европа и Япония.

Поради няколко причини обаче глобалният апетит към спестяването едва ли ще се увеличи. Китай планира да стимулира вътрешното потребление. Разходите ще се увеличават със застаряването на населението в много страни. Дори повишените разходи за решаване или адаптиране към промяната в климата ще изиграят роля. Като резултат, светът скоро ще навлезе в нова ера на недостиг на капитали и повишаващи се дългосрочни лихвени проценти.

По-високите лихви, от друга страна, ще обуздаят инвестициите и в крайна сметка могат да забавят глобалния икономически растеж с 1 процентен пункт на година.

Последствията от ерата на по-трудно достъпен капитал ще бъдат сериозни. Правителствата трябва да очакват по-високи цени на дълговете и да действат сега, за да стегнат публичните финанси. Фискалните дефицити, които засега са поносими, поради ниските лихвени проценти, няма да може да се финансират толкова лесно в бъдеще и могат да рефлектират още по голямо отдръпване на частните инвестиции.

Дори с добре подредени публични финанси, съществува реален риск правителствата много бързо да преминат към финансов протекционизъм, за да предпазят икономиките си от повишаващите се цени на капитала. Нови правила могат да бъдат въведени, за да попречат на застраховани от държавата банки или пенсионни фондове да кредитират или инвестират навън, както и да задължат държавните инвестиционни фондове да инвестират само у дома.

Подобни мерки ще се отразят негативно на глобалната икономика. Реалните лихвени проценти ще варират в отделните страни, което ще означава, че страни с големи дефицити по текущата сметка ще страдат от нисък растеж. Тези, които пестят от друга страна, страните с излишъци, също ще имат по-ниска възвращаемост.

Затова правителствата трябва да следят за ранните признаци на надпреварата за пестене, а международните институции трябва да започнат да разработват финансовата архитектура необходима за един свят, където капиталите не достигат. Нови механизми, както и трансгранични банкови регулации са необходими за улесняването на преливането на капитал от страните с излишъци към региони, където тези пари могат да бъдат инвестирани.

Нови начини за финансиране на инфраструктурата в развиващите се страни също ще се окажат ключови. Развиващите се икономики трябва да работят за по-дълбоки и стабилни финансови пазари, за да насърчат местните спестявания, докато развитите икономики трябва да въведат политики за насърчаване на спестяванията на домакинствата, или поне да ограничат нивата на ползване на кредити.

Бизнесите също ще трябва да се приспособят към свят, в който капиталът ще струва по-скъпо. Точно както японските компании с достъп до евтин капитал през 80-те години имаха преимущество пред западните си конкуренти, компаниите с достъп до не-скъп капитал – например тези, които са базирани в страни с излишъци, като Китай, или с връзки с държавни инвестиционни фондове, ще се радват на ново конкурентно предимство.

Финансирането вероятно ще бъде обвързано с износа, докато финансовите институции ще трябва да пренасочат фокуса на операциите си към новите глобални източници на финансиране.

За три десетилетия светът свикна с евтиния капитал. Следващият етап на глобализацията обаче ще бъде различен. Правителствата скоро ще поискат да пестят. Въпреки сегашните усилия за подпомагане на глобалното възстановяване трябва да очакваме ера, в която недостигът на капитал ще постави нови спирачки пред растежа.

Едно бъдеще на ширещ се финансов протекционизъм би било също толкова разрушително, колкото и настоящите валутни войни. Трябва да вземем предпази мерки.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:45 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

6
rate up comment 1 rate down comment 0
interest-free
преди 13 години
Раздаваш го малко като древен философ, чак до там, че пишейки си пренебрегнал правописа, за сметка на антиционизма..... Иначе не си далеч от истината................... :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 2 rate down comment 1
aristotel
преди 13 години
Защо са ми пари. Например имам 10 000 долара с тези лихви инфлацията ги изяжда, а лихвата по тях е по ниска от инфлацията и ЗАЩО?Защо ХИМЕРИЙЦИТЕ печат и печатат и пак печатат и др. балъци купуват и купуват и си ПЪЛНЯТ собствените джобове с ИЗМИСЛЕНИ пари.Едно време на парите пишеше, че са ОБЕЗПЕЧЕНИ съ ЗЛАТО сега да забелязвате липсата на този шрифт. НЕ НЯМА го. и ЗАЩО присътва другия ""за ПОДПРАВКА виновните се наказват съгласно закона"". ЗАЩОТО ако всеки започне да ги печати какво ще стане ще се обезценят. ТОЧНО това става с ГУЩЕРА. Евреина Бен Шалом Бернанке разбира само от печатницата хи хи хи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 4 rate down comment 1
balta__
преди 13 години
Спестяването като цяло е полезно за отделния индивид и вредно за обществото ;)Друг е въпросът, че без спестяване няма и инвестиции и горната статия представя именно това, че в бъдеще голяма част от страните ще трябва отново да затягат коланите и да избягват безсмисленото харчене с цел удовлетворяване на нетолкова важни потребности, а инвестиране в дългосрочни инфраструктурни проекти ;)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 3 rate down comment 0
balta__
преди 13 години
На мен статията ми допада, защото дългосрочните инвестиции са гръбнака на икономическото развитие в дългосрочен план. Държавата и компаниите традиционно не са заинтересовани от големи дългосрочни инвестиции и финансовите им планове се ограничават до близкото бъдеще най-много в рамките на няколко години напред. Интересно също е, че примерно в България към момента има излишък от спестяване, защото липсват адекватни инвеститори, които да теглят кредити при нестабилна икономическа обстановка.Относно парите не зависимо под каква форма са, когато говорим за инвестиране се търси една от функциите на парите, а именно съхраняване на стойността, ако има високи нива на инфлация, обезценка на пари под независимо какви причини, хората избират друга форма на спестяване.Същевременно има и "Парадокс на спестовността", когато населението се ориентира прекомерно към спестяване и се избягва инвестирането (Бг към настоящия момент), когато пък липсата на потребление свива и затруднява икономиката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 6 rate down comment 0
balta__
преди 13 години
На мен статията ми допада, защото дългосрочните инвестиции са гръбнака на икономическото развитие в дългосрочен план. Държавата и компаниите традиционно не са заинтересовани от големи дългосрочни инвестиции и финансовите им планове се ограничават до близкото бъдеще най-много в рамките на няколко години напред. Интересно също е, че примерно в България към момента има излишък от спестяване, защото липсват адекватни инвеститори, които да теглят кредити при нестабилна икономическа обстановка.Относно парите не зависимо под каква форма са, когато говорим за инвестиране се търси една от функциите на парите, а именно съхраняване на стойността, ако има високи нива на инфлация, обезценка на пари под независимо какви причини, хората избират друга форма на спестяване.Същевременно има и "Парадокс на спестовността", когато населението се ориентира прекомерно към спестяване и се избягва инвестирането (Бг към настоящия момент), когато пък липсата на потребление свива и затруднява икономиката.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 1
dobribozhilov
преди 13 години
Тази статия е едновременно точна и неточна. Зависи от гледната точка. "Евтиният капитал" не се дължи на малко инвестиции и изобилие от пари, а само на второто - твърде много напечатани пари. Фактически емисията на Централните банки замени спестяването като източник на капитал. Банките нямат нужда от спестители, а от кредитополучатели, на които да наливат взетите от ЦБ пари. Това е пълна глупост, но работи засега. Проблемът е, че така не може да се очертае реална стойност на парите, защото пазар на пари няма. Има безкрайна печатница. Мнението на спестителя не е важно. А именно то е нужно, за да може да се види мнението на "предлагането".Тази система кара засега, но тя роди драстични дисбаланси, както всяка друга непазарна система. Твърде евтиният капитал доведе до много нерационални инвестиции. Най-голямата от тях са държавните дългове, които са чисто харчене на пари срещу нищожна лихва.Проблемът идва в момента, в който прекомерната емисия започне да срива доверието в самите пари. Тогава хората не ги искат, а търсят нещо друго, за да държат спестяванията си. Възникват спонтанно алтернативни валути, за които не е възможна държавна емисия (напр. злато, петрол и пр.). Това е краят на изкривяването и връщането на стария ред - на нормалните пари и на мнението на спестителя за лихвата.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още