IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

ЕС трябва да преосмисли фискалните си правила, ако иска да запази доверието

Избирателите не разбират защо правителствата им не могат да харчат, за да стимулират растежа във времена на ниска инфлация

09:30 | 08.06.19 г. 6
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: gettyimages</em></p>

Снимка: gettyimages

Политическата философия, която оформя европейския проект се свежда до идеята, че държавите трябва да налагат определени правила, за да осигурят равни възможности за всички, като пазарните сили развият техния потенциал.

Според тази гледна точка, известна като ордолиберализъм, монетарната и фискалната политики предотвратява това пазарът да даде нечестно предимство на едни за сметка на други, пише за Financial Times Алберто Багнай, професор по икономика и председател на комисията по бюджет и финанси към италианския сенат.

Изразявайки прекалено недоверие в пазарите, тази гледна точка показва наивна вяра в неутралността на правилата. Правилата обаче не са неутрални – те отразяват съотношението на силите по време на приемането им. Парвилата не са и обективни – за разлика от физичните закони, те са субективни отговори на въпроси, пред които е изправено обществото в определен момент. Неотчитането на тези истини може да доведе до политически спорове.

Европейските фискални правила са добър пример. Изискването бюджетните дефицити да не надвишават 3% от БВП, а държавните дългове да са под 60% от БВП, бяха предложени първо в Маастрихтския договор от 1992 г. Правилата бяха затвърдени няколко години по-късно в договора за стабилност и растеж, който отразяваше загрижеността на северните страни от ЕС относно устойчивоста на публичния дълг на южните държави.

Правилата бяха разхлабени през 2005 г., за да се посрещнат нуждите на Германия – тогавашният „болен човек” в Европа – която ги беше нарушила, за да финансира реформата на трудовия си пазар. По време на дълговата криза в еврозоната правилата отново бяха затегнати през 2010 и 2012 г. Всичко това ги направи по-сложни.

Целта за разхлабването на правилата бе похвална – лидерите на ЕС се опитваха да дадат повече фискална свобода на страните в сериозни затруднения, защото икономическият растеж бе под потенциалния. Резултатът бе трагичен – в опит правилата да се направят по-малко строги, те бяха направени повече проциклични. Потенциалният БВП не може да бъде измерен, защото не съществува – той е сложна оценка, базирана на миналото икономическо представяне.

Ако дадена страна изпадне в дълбока рецесия, тя или незабавно и значително нарушава правилото за 3%-я дефицит (като Франция през 2009 г.), или всякаква експанзионистична бюджетна политика в следващите години се отхвърля от Брюксел като инфлационна, на основание, че ще тласне търсенето над потенциалното производство.

Вземайки Испания за пример, Филип Хаймбергер и Якоб Капелер показват, че сегашните правила не само принуждават страните да прилагат мерки за строги икономии в лоши времена, но също така предизвикват фискална разточителност в добри, очертавайки пътя към по-големи кризи.

Последна актуализация: 02:42 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

6
rate up comment 0 rate down comment 0
Biso
преди 4 години
Само от 2015 до днес са похарчени 1000 милиарда евро новонапечатани парички ползвани за покупка на немски държавни и корпоративни облигации. Това прави около 10% бюджетен дефицит, който е монетизиран чрез измама.Германия - бюджетен излишък2014 + 0.6%2015 + 0.8%2016 + 0.9%2017 + 1%2018 + 1.7%https://tradingeconomics.com/germany/government-budgetНо може да си прав и сигурно има някаква измама. :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 0 rate down comment 0
Biso
преди 4 години
Ето малко инфо за размисъл, ако разбираш английски език и ще видиш колко грешиш: From Sick Man of Europe to Economic Superstar: Germany's Resurgent EconomyIn the late 1990s and into the early 2000s, Germany was often called "the sick man of Europe." Indeed, Germany's economic growth averaged only about 1.2 percent per year from 1998 to 2005, including a recession in 2003, and unemployment rates rose from 9.2 percent in 1998 to 11.1 percent in 2005. Today, after the Great Recession, Germany is described as an "economic superstar." In contrast to most of its European neighbors and the United States, Germany experienced almost no increase in unemployment during the Great Recession, despite a sharp decline in GDP in 2008 and 2009. Germany's exports reached an all-time record of $1.738 trillion in 2011, which is roughly equal to half of Germany's GDP, or 7.7 percent of world exports. Even the euro crisis seems not to have been able to stop Germany's strengthening economy and employment. How did Germany, with the fourth-largest GDP in the world transform itself from "the sick man of Europe" to an "economic superstar" in less than a decade?На български звучи така: От болния човека на Европа, до икономическа съперзвезда: Съживяването на германската икономика (подробен анализ в 31 страници)Материала е от есента на 2014, но съдейки по показателите за икономиката на Германия, всичко е актуално поне до края на 2018. Тази година ще видим как ще приключи. https://***.aeaweb.org/articles?id=10.1257/jep.28.1.167
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 2 rate down comment 0
studioaa
преди 4 години
Германия и днес и през целия 20-ти век беше и все още е болния човек на Европа. Енергетиката е пред крах, металургията и машиностроенето са на път да изчезнат, от химическата промишленост е останала само фармацефтиката. Бюджетът систематично се финансира с печатане на пари, а сега това печатане на пари се социализира с целия континент чрез еврото. Само от 2015 до днес са похарчени 1000 милиарда евро новонапечатани парички ползвани за покупка на немски държавни и корпоративни облигации. Това прави около 10% бюджетен дефицит, който е монетизиран чрез измама. В страната вилнее рекордна инфлация от поне 10-15% и градоначалници масово въвеждат контрол върху наеми и спекула с имоти. Силното стабилно евро е най-големия мит в последните 2 десетилетия.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 1 rate down comment 4
Иван Митев
преди 4 години
Сега Европейския съюз е с неограничени щети от работата на Европейската централна банка. Заради фаталната европейска грешка колкото повече Европейският съюз постига икономически растеж, толкова повече са възникналите европейски щети. С всякакви финансови правила, пренебрегването на неограничените щети от работата на Европейската централна банка ангажира общественото внимание и подсигурява провалът на Европейския съюз.Европейски съюз с устойчив просперитет е възможен с реализиране на европейско противодействие спрямо щети от работата на Европейската централна банка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 7 rate down comment 0
Biso
преди 4 години
Програмата ми изряза коментара.И някъде по това време, същата тази Германия взима решение, че няма да поема повече дълг за да не натоварва бъдещите поколения. Аз лично се надявам да се справят с тази задача.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 6 rate down comment 1
Biso
преди 4 години
Правилата бяха разхлабени през 2005 г., за да се посрещнат нуждите на Германия тогавашният болен човек в Европа която ги беше нарушила, за да финансира реформата на трудовия си пазар.Да, но много удобно не се споменава, че само 13-14 години по-рано, ФРГ беше поела грижата за още 17 милиона източногерманци и територия от 108000 км
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още