Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Европа не трябва да се връща към предпандемичните фискални правила

Имайки предвид предизвикателствата пред ЕС днес, нов кръг от строги икономиии би бил пагубен, смята Джоузеф Стиглиц

Европа не трябва да се връща към предпандемичните фискални правила

Джоузеф Стиглиц. Снимка: Bloomberg

Преди неделните федерални избори в Германия проучванията на общественото мнение показват, че Олаф Шолц, лидер на лявоцентристката SPD (Социалдемократическата партия – бел. прев.) и настоящ финансов министър, ще наследи Ангела Меркел като канцлер. Но остават много въпроси относно формата на коалицията, която Шолц ще оглави, и посоката, която Германия, а оттам и Европа, ще поеме в ерата след Меркел, пише за Financial Times Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц, професор от Columbia University.

В отговор на извънредното положение, свързано с коронавируса, европейските държави се отказаха от фискалните правила на ЕС, регулиращи дефицитите и съотношението дълг/БВП, заемайки и харчейки, за да поддържат икономиките си на повърхността. Ще има и трябва да има дебат за това колко добре се изразходват тези заемни средства, но малцина биха казали, че разходите са грешен начин на действие.

Германия отдавна се възприема като най-ентусиазирания поддръжник на твърдите правила за заемане, дори и да не е винаги най-стриктният застъпник. През 2004 г., например, германският фискален дефицит бе 3,7 % от БВП, значително над трите процента, предвидени от правилата след Маастрихт. 

Още по темата

Сега, след като европейците се надяват на някакво връщане към „нормалността“ до края на 2021 г., въпросът е дали принципите, регулиращи разходите и заемите, трябва да се върнат към предпандемичните норми.

С програмата за възстановяване на ЕС Next Generation Европа вече изрази готовността си да не спазва правилата. Италия, чиято икономика беше сериозно засегната от пандемията, ще се стреми да инвестира 235 млрд. евро през следващите години като част от своя национален план за възстановяване. След две десетилетия, в които икономиката й леко се сви след приемането на еврото, това представлява огромна възможност за експанзия. Данните до момента показват, че добре проектираната програма ще сработи.

Всички държави от ЕС ще се възползват от грантовете и заемите на Next Generation, но членките от южната и източната част на съюза ще имат особено желание да видят тези разходи като прецедент, а не като изключение.

Естествено, с огромното увеличение на съотношението дълг/БВП, мнозина се притесняват дали икономическа програма, основана на скъсване със старите правила, е устойчива. Краткият отговор е недвусмислено „да“. Има два начина за възстановяване на съотношението дълг/БВП към по-разумни нива: намаляване на числителя чрез строги икономии или увеличаване на знаменателя чрез инвестиции. Преди десетилетие ЕС тръгна по първия път по време на кризата в еврозоната и той се оказа огромен провал. САЩ поеха по втория път след Втората световна война и това се оказа голям успех. Предвид кризите, пред които е изправена Европа днес, икономиите биха били двойно по-пагубни.

Някои питат дали всички тези разходи ще доведат до увеличаване на инфлацията, но голямата поука от последните 30 години е, че опасенията, че прекомерните разходи в една страна ще породят инфлационен натиск в цялата еврозона, бяха силно преувеличени. Дори огромните дефицити в Германия нямаха този ефект. Всъщност през по-голямата част от времето тревогата в Европа беше дефлацията, до такава степен, че имаше опасения доверието в Европейската централна банка да се загуби, тъй като инфлацията е толкова по-ниска от целта й от 2%.

Дори и преди пандемията, строгите правила за съотношенията на дълга, инфлацията и така нататък не постигаха „стабилността и растежа“, както беше обещано. Някои от страните, пострадали най-много при финансовата криза през 2008 г. - Ирландия и Испания, например - бяха обсесивно твърди по отношение на правилата. Но когато кризата удари, правилата не ги защитиха.

Пандемията показа, че вместо да се тревожат за произволни съотношения, за обществата би било по-добре да инвестират повече в здравеопазване и укрепване на веригите на доставки, за да направят икономиките си по-устойчиви.

ЕС би поел огромен риск, ако се върне към старите дискредитирани правила. Бързото връщане на съотношението дълг/БВП към 60 процента, когато в някои страни то е двойно по-високо, отново ще накаже с по-високо данъчно облагане и по-ниско благосъстояние поколението, което е на пангара от 2008 г. Социалното сближаване, което е жизненоважна част от всеки план за възстановяване, ще бъде принесено в жертва на правила с малка обосновка. За да се балансира системата в посока на младите хора и тези с ниски заплати, ще са необходими постоянни инвестиции. С популистите, готови да яхнат недоволството, опасностите за европейския проект са очевидни.

Сега е шансът да се очертае по-добър курс за Европа. Старите правила няма да държат над водата кораб, плаващ в бурно море. Необходим е нов, по-гъвкав и по-задълбочен подход към макроикономическото и фискалното управление.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
3
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
хахахаха... нова ера дойде... преди ковид и след ковид ....само не разбрах за строгите икономии ... "строгите" в кавички, щото вие от тогава си печатате ама карай, що да са били провал ?
2
 
4
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Мръсното *** иска да пренебрегнем изцяло ЗДРАВИЯ РАЗУМ!ВИКА СИ: задлъжнявайте, задлъжнявайте, само ние можем да пратим 6-ти американски флот да ни нулира дълговете. Вий ше имате дълг и за внуците! И даже не мож да ни пратите на майната си, щот немате ак47 за плащане на сметки в инвентарчето. Се едно ти е фараон, който казва на ниските нива във финансовата си пирамида: СИЧКИТЕ СПЕСТЕВАНИЯ СИ ГИ ФЛОЖЕТЕ, ЗЕМЕТЕ КРЕДИТ И ЗАЕМИ ОТ ПРИЯТЕЛИ. НЕ Е РАЗУМНО ДА ИЗГЪРМИТЕ ПИРАМИДАТА МИ И ДА ОСТАНЕТЕ БЕЗ ЕДНА СТОТИНКА.

Още от Анализи
Covid показа как да поправим ваксинационната система