IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Европа трябва да предотврати война в Босна и Херцеговина, преди да е станало късно

Нарастващото напрежение в страната заплашва стабилността на целия регион и континента, коментира комисарят на Съвета на Европа по правата на човека

15:50 | 18.11.21 г.
<p>
	<em>Снимка: архив Ройтерс</em></p>

Снимка: архив Ройтерс

Напрежението в Босна и Херцеговина сериозно нараства. Докато някои политици, включително в съседните страни Сърбия и Хърватия, засилват разпалената си реторика, международната общност се опитва да намери подходящ отговор, за да намали вероятността от война.

Тази ситуация е опасна за живеещите там и за Европа. Повторната поява на подобен дискурс трябва да предизвика тревога и да ни напомни за бруталността и сериозните нарушения на правата на човека, които хората, индоктринирани от пропаганда на омраза, могат да нанесат на своите събратя, пише за онлайн изданието EUObserver.com Дуня Миятович, комисар на Съвета на Европа по правата на човека.

За тези, които са преживели зверствата на югославските войни през 90-те години, тази картина е ясна и твърде позната, посочва Миятович, която е родена в Босна и Херцеговина.

Тя пише, че е станала свидетел на фините начини, по които хората бяха индоктринирани от националистическия дискурс. Войните от 90-те бяха пряка последица от публичния дискурс, който въведе разказ за „ние срещу тях“ и доведе до дехуманизирането на „другия“ и маргинализацията на антивоенните гласове.

За съжаление, изглежда, че не сме се поучили от миналото. Тъй като политиците следват същите стъпки, които доведоха до война преди три десетилетия, безотговорната им реторика днес е още по-сурова, като смесва обиди, етническа принадлежност и религиозни чувства във взривоопасна атмосфера, подчертава тя.

Думите имат значение. Те са съединителната тъкан на колективния живот и неспособността да се разбере степента, до която човешките същества в определени ситуации могат да бъдат разпалени от думи, може да има осакатяващ ефект върху събитията от реалния живот и да доведе до опасни ситуации, посочва Миятович.

Днес хората в Босна и Херцеговина отново живеят в страх от конфликт. Държавите-членки на Съвета на Европа не трябва да подценяват опасностите от тази ситуация. Като начало могат да се предприемат четири стъпки, пише тя.

Първо, конституцията на Босна и Херцеговина и изборното законодателство трябва да бъдат лишени от дискриминационния си характер и да станат приобщаващи. Преди 12 години Европейският съд по правата на човека установи, че конституцията и избирателната система на страната, основани на етническа принадлежност, са дискриминационни.

Изпълнението на това решение и на други решения, които се занимават със същия въпрос, изисква премахване на всякаква дискриминация по отношение на правото на свободни избори. От съществено значение е да се промени конституционната система, която твърде дълго се възползва от продължаващите етнически разделения и дискриминационното статукво.

Второ, речта на омразата, отричането на геноцида и възхвалата на военнопрестъпниците трябва да спрат. Вместо да разпалват войната и да разпространяват пропаганда, която предизвиква разделение, политиците от Босна и Херцеговина и региона трябва да работят за подобряване на междуетническите отношения и да гарантират, че правата на всички са еднакво защитени.

Гражданското общество и смелите действия за посочването на проблеми трябва да бъдат защитени, а не потискани, казва Дуня Миятович. Усилията за справяне с минали груби нарушения на правата на човека трябва да продължат, включително търсене на изчезнали лица, търсене на истина, отчетност и изграждане на образователна система и учебна програма, които насърчават разбирателството и помирението.

Босна и Херцеговина не може да направи това сама. Съседните държави, както поотделно, така и като част от международни организации, трябва да подкрепят инициативи, работещи за постигане на тези цели и да избягват поведение, което може да застраши тяхното реализиране, подчертава тя.

Трето, подобряването на качеството на живот и преодоляването на неравенствата, които се влошиха по време на пандемията от COVID-19, трябва да бъдат адресирани спешно. В това отношение трябва да се положат повече усилия за институционални и икономически реформи, включително осигуряване на независима и ефективна работа на съдебните органи, както и борба с корупцията и нейните вредни последици за упражняването на правата на човека.

Накрая медиите също трябва да играят политическа роля, избягват да се превръщат в инструмент на добре организираната военна машина, както се е случвало в миналото. Свободната преса е стълб на демокрацията, за да се гарантира отчетност, да се разкриват нарушенията на правата на човека и да се предотврати подбуждането към омраза и насилие.

Нарастващото напрежение в Босна и Херцеговина е реална заплаха за страната, региона и стабилността на континента. Разрушаването им и осигуряването на защита на правата на човека трябва да стане основен приоритет.

Междувременно министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи коментира, че няма да се стигне до конфликт заради евентуалния разпад на Босна и Херцеговина. „Не очаквам, че събитията от 90-те години ще се повторят в региона“, посочи той пред медията.

По-рано този месец за възможен разпад на Босна предупреди Кристиан Шмид, международен пратеник за мир. Заплахата дойде, след като лидерът на босненските сърби Милорад Додик се опита да изтегли Република Сръбска, сръбското образувание в босненската федерация, от съюза.

Според Османи НАТО и регионалната зрялост, дължаща се отчасти на перспективата за членство в Европейския съюз (ЕС), са гаранция за стабилност.

Според него решаването на въпросите за присъединяване към ЕС на Северна Македония и Албания също ще осигури стимули за Сърбия и Косово "да следват пътя на помирението".

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:22 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още