Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Европейската демокрация се адаптира към крайната десница

Десният екстремизъм е хронично заболяване, а не смъртна заплаха за политическия ред в ЕС

Европейската демокрация се адаптира към крайната десница

Марин льо Пен. Снимка: Bloomberg

Има някои политически моменти, които живеят в паметта. Спомням си ярко как стоя на площад в Париж, гледайки Жан-Мари льо Пен да говори на митинг по време на президентската кампания във Франция през 2002 г. До мен бяха членове на Forza Nuova, италианска крайнодясна партия. Изглеждаше като нов и опасен момент за европейската демокрация, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Още по темата
Почти 20 години по-късно крайните десни са по-позната част от европейския политически пейзаж. Във Франция Марин льо Пен, дъщерята на Жан-Мари, сега ръководи Националния фронт. Партията беше разочарована наскоро, след като не успя да спечели нито един френски регион на местните избори. Но партията на Льо Пен е значително по-силна, отколкото преди 20 години. Марин ще размахва партийния флаг на президентските избори догодина и има голям шанс за победа. 

Понастоящем повечето страни от ЕС имат значима крайнодясна партия. Терминът „крайно дясно“, разбира се, е спорен. Някои предпочитат етикети като десни популисти. Но партиите, които участват в основните крайнодесни групировки в Европейския парламент, имат доста последователни черти. Те включват ожесточена враждебност към имиграцията, особено на мюсюлманите; анти-елитна реторика, преминаваща в конспиративни теории; културен консерватизъм, ултранационализъм и неприязън към ЕС. Често има и двусмислено отношение към фашизма от 30-те години - независимо дали става въпрос за Виши във Франция, Мусолини в Италия, Франко в Испания или нацистите в Германия и Австрия.

Сянката на 30-те години стои над европейската крайна десница. Това обяснява възмущението в ЕС, когато австрийската Партия на свободата се присъедини за първи път към местно коалиционно правителство през 2000 г., и страхът, когато Льо Пен достигна до финалния кръг на изборите във Франция през 2002 г. Тогава изборът изглеждаше ясен. Десният екстремизъм трябваше да бъде смазан или демокрацията щеше да е в опасност.

Почти 20 години по-късно ситуацията е много по-неясна. Крайната десница е установена в цяла Европа, но изглежда по-скоро като хронично заболяване, отколкото като смъртна заплаха.

Разбрахме, че крайнодесните партии могат да участват в правителства без това да слага край на демокрацията, както през 1933 г., когато Хитлер формира управляваща коалиция в Берлин. Всъщност партиите, характеризирани като крайнодесни, се присъединиха към управляващи коалиции в Австрия, Италия, Естония и Финландия - и след това загубиха властта. Вместо да свърши, демокрацията се адаптира.

Крайнодесните партии понякога са отстъпвали от някой от радикалните си искания и са загубвали популярност - това се случи с Истинските финландци. Или се замесваха в евтини скандали и губеха популярност и власт - както се случи с Партията на свободата в Австрия и Екре в Естония.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

1
 
5
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Кажеш че не искаш страната ти да се пълни със съмнителни субекти от 3тия свят и вече си десен екстремист - смях
4
 
1
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Останали европейски политик който да не се възпоузва от десния екстремизъм? Външната политика на ЕС е нищо друго, освен десен екстремизъм. Един ден сме демократи, на другия либерали, на третия нацисти. Всички зависи от ситуцията, а днес тя се променя ежедневно.

Още от Анализи
Германците все още са разделени по оста изток-запад