Европейските банки се страхуват от бягство на инвеститорите

Шефовете на банките се похвалиха в началото на пандемията от коронавирус, че за разлика от финансовата криза техните институции биха помогнали за спасяването, а не за сриването на световната икономика, пише FT в свой анализ.

За много от акционерите на банките обаче 2020 г. беше годината, пред която заемодателите в Европа станаха невъзможни за инвестиране.

Въпреки скромното скорошно рали, цените на акциите на европейските банки спаднаха с около една четвърт тази година. Ръководителите в индустрията се опасяват, че избягването на сектора от инвеститорите означава, че заемодателите ще затруднят с набирането на капитал в бъдещи периоди на стрес.

През март Европейската централна банка нареди на 113 заемодатели под нейния надзор да преустановят изплащането на дивиденти в рамките на дни от разпространението на пандемията. Седмици по-късно Органът за пруденциално регулиране на Обединеното кралство, подразделение на Банката на Англия, призова британските кредитори да последват примера. След като първоначално се противопоставиха на натиска, петте най-големи банки в Обединеното кралство отстъпиха и анулираха дивиденти на стойност 7,5 млрд. британски лири.

Инвеститорите в акции традиционно разглеждат банките като солидни стига да плащат стабилни доходи. Забраната за дивидентите обаче означава, че този начин на мислене вече не работи, казва Хайме Рамос-Мартин, глобален мениджър в британския мениджър на фондове Aviva Investors, който контролира активи в размер на 346 млрд. паунда.

Шефовете на банките са между чука и наковалнята. От една страна, техните регулатори дадоха приоритет на изграждането на капиталови буфери в очакване на икономически скок. От друга страна, техните инвеститори поискаха възобновяване на изплащанията.

Според изпълнителният директор на голяма банка във Великобритания, това, което се е случило, е подкопаване на доверието на инвеститорите и акционерите. „Това ще оскъпи бъдещото набиране на средства. Освен това беше безсмислено, индустрията нямаше нужда от него, ние имахме и имаме силен капитал“, казва още той.

Робърт Суак, главен изпълнителен директор на ABN Amro, нидерландската банка, чийто мажоритарен собственик е правителството на Нидерландия, допълва, че забраната за дивиденти е била ключова дискусионна точка с инвеститорите тази година. „Акционерите са много гласни по отношение на възвръщаемостта“, казва той. „Това, което изпитваме, е това, което чувства всяка банка“, допълва той. Акциите на ABN поевтиняват с около 50% тази година.

Забраните за дивиденти предизвикаха критики от страна на някои акционери, особено тези на HSBC. Въпреки че заемодателят е регистриран в Лондон, една трета от акциите му са собственост на базирани в Хонконг инвеститори на дребно, които разчитат на дивидента му за доходи. Хиляди лица заплашиха да съдят HSBC за решението да намали дивидентите за първи път от близо 75 години. Въпросът породи дебат за това дали банката трябва да премести централата си в Азия, където да се възползва максимално от приходите си.

„Регулаторите са прекалено фокусирани върху капиталовата сила и по-малко фокусирани върху рентабилността и способността за рекапитализация при криза“, посочва Джулиан Уелсли, старши анализатор глобални акции в Loomis Sayles, американска инвестиционна група с активи от 328 млрд. долара. „Ако направите банките изключително непривлекателни от гледна точка на капитала, можете да ги нараните в дългосрочен план“, подчертава той.

През цялата година банковите шефове усилено лобираха пред регулаторите, за да им позволят да рестартират изплащането на дивиденти. По време на онлайн събитие през септември председателите на Société Générale и Santander Лоренцо Бини Смаги и Ана Ботен критикуваха позицията на ЕЦБ. Бини Смаги каза, че политиката прави банките „неинвестируеми“, като допълни, че „забраната за разпределяне на дивиденти. . . е мярка, която плаши инвеститорите от навлизане в банковия сектор“.

Ботен твърди, че европейските регулатори дават предимство на конкуренцията от САЩ.

Дълговите инвеститори също настояват за възобновяване на дивидентите. „Ако банка се сблъска с проблеми, тя трябва да осъществи достъп до пазарите на акционерен капитал, за да възстанови своите буфери“, казва Марк Стейси, старши портфейлен мениджър в BlueBay Asset Management.

След като тестваха капиталовите позиции на банките, регулаторите в крайна сметка отстъпиха на призивите на индустрията. Този месец те обявиха, че ще разрешат изплащането на дивиденти през следващата година, но със сериозни ограничения.

Британските банки ще могат да изплащат дивиденти или до 25% от кумулативната им печалба през предходните две години, или 0,2% от техните рисково претеглени активи, като се вземе по-голямата сума. На банките от еврозоната бяха дадени по-строги лимити от 15% от печалбата през предходните две години и не повече от 0,2% от общото съотношение на капитала им от първи ред.

Анализаторите на UBS изчисляват, че доходността от дивиденти ще спадне сред банките от еврозоната от средно 3,5 на 1,5 на сто поради ограниченията. От ограниченията ще спечелят най-вече скандинавските заемодатели, които са най-печеливши.

Британските банки биха имали много повече свобода на действие, като потенциалната дивидентна доходност варира от 1,6% при Lloyds и 3,2% при Barclays.

Въпреки обвързващите условия, вдигането на забраната за дивиденти дава на ръководителите на банките основания за оптимизъм, че те ще оставят трудната 2020 г. зад гърба си.