Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Фед трябва да се фокусира върху монетарната политика

Централната банка е въвлечена в твърде много неща, които не са й работа, според икономисти

Фед трябва да се фокусира върху монетарната политика

Снимка: Bloomberg

Федералният резерв изпусна от поглед фундаментална истина: Паричната политика се отнася до парите. Вместо това централната банка настоява за големи промени в области на политиката, които нямат нищо общо с парите или финансовите пазари. Време е Конгресът да обуздае Фед, пишат за Wall Street Journal Алигзандър Солтър, професор по икономика в Тексаския технологичен университет, и Дейниъл Смит, професор по икономика в Университета на Средно Тенеси.

Вижте новото впускане на Фед в климатичния активизъм. Американската централна банка наскоро сформира две климатични комисии, едината фокусирана върху отделни банки, а другата - върху финансовата система като цяло. Това може да е началото на необратим регулаторен ефект. Още по-тревожно е, че наскоро Фед се присъедини към консорциум, посветен на „екологизирането на финансовата система“. В неотдавнашното си изслушване пред Сената Джон Кокрейн от института Хувър посочи това като пример за „регулаторно хитруване“. Централните банки не са предназначени за подобно нещо.

Още по темата
Дори в по-конвенционалните си дейности Фед редовно надхвърля границите си. През 2008 г. той използва лихви върху свръхрезервите, за да повлияе на оперативната рамка на монетарната политика и балансът му експлодира. В първите дни на Covid-19 Фед отпусна спешни заеми на големи нефинансови корпорации, както и на щатски и местни управи. Подпомагането на тези субекти няма нищо общо с контролирането на бизнес цикъла или предотвратяването на финансова паника. Това е отклоняване от мандата, просто и ясно.

Конгресът твърде често подпечатва разширените правомощия на Фед. В името на отговорната и ефективна макроикономическа политика това трябва да се промени. За да коригира Фед, Конгресът трябва да ограничи регулаторните му правомощия и да върне фокуса му върху паричната политика.

Защо Фед смята, че неговата регулаторна власт се разпростира върху въпросите, свързани с климата? Краткият отговор е, че Законът Дод-Франк от 2010 г. отвори вратата за централната банка да се намесва на пазарите всеки път, когато има връзка, макар и слаба, със „системния риск“. Това е абсурдно. Фед трябва да осигури адекватни капиталови изисквания за банките, които надзирава, за да се предпази от нов финансов колапс. Щом е започнал да използва кризисното финансово законодателството като оправдание за навлизане в климатичната област, значи нещата са отишли твърде далеч. Конгресът може и трябва да се намеси, за да ограничи разрастването на Фед.

Това няма да е достатъчно. Регулаторните корекции без монетарни такива още оставят на Фед твърде много място за намеса. През 1977 г., когато Конгресът нареди на Фед да преследва пълна заетост и стабилни цени, беше разумно да предоставим на централната банка широко пространство, предвид онова, което тогава знаехме за макроикономиката. Но науката напредва. Сега знаем, че Фед има голям контрол върху нивото на цените, но много по-малък върху заетостта. Независимо от това, Фед често използва целта за „пълната заетост“ от своя мандат, за да оправдае безотговорното си поведение.

Борбата с безработицата е удобно прикритие за пристъпване границите на монетарната политика. Ако премахнем това извинение, можем да вкараме Фед отново в релсите. През 2008 г. Анна Шварц и Уокър Тод се аргументираха срещу двойния мандат точно по тази причина. „Федералният резерв не контролира реални променливи, свързани с неговия законов мандат: производителност, икономически растеж и равнище на безработица.”

Фед не е компетентен да се справя със структурни икономически проблеми. Той може да намали безработицата, но само в краткосрочен план. По-големите въпроси, като изменението на климата, просто са извън него. Но тъй като Фед упорства, имаме нужда от Конгрес, който да принуди Фед да се върне в зоната си на комфорт.

Решението е просто: Законодателят трябва да зададе на централната банка строго правило, което се фокусира върху краткосрочната икономическа стабилност. Цел за ценовото равнище в най-голяма степен би съответствала на съществуващия мандат, като има предимството да стабилизира покупателната способност на долара. Ощо по-добър избор, но по-труден за лансиране политически, би била цел за БВП. Това би стабилизирало общите доларови разходи, наричани от икономистите ​​съвкупно търсене, което е най-доброто, което можем да направим, когато става въпрос за борба с рецесията.

Двете правила имат предимството да пренасочат Фед към паричното предлагане, което е основната отговорност на централната банка. Но което и правило да бъде избрано, то трябва да бъде наложено от Конгреса. Доброволното възприемане не върши работа. Настоящото псевдоправило на Фед - самоопределената цел за инфлацията - не му попречи да се меси в дела извън неговата компетентност. За да работи едно правило, то трябва да бъде наложено. Фед не трябва да се превръща в собствен законодател.

Всички бюрократии се опитват да разширят своите прерогативи и Фед не е по-различен. За да спре постоянно ескалиращите му кръстоносни походи, Конгресът трябва да ограничи регулаторните и монетарните правомощия на Фед. Опростеният и обвързан с правила Фед ще разполага с всички инструменти, от които се нуждае, за да си върши работата.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
2
 
1
преди 4 месеца
Това е класическо поведение за една голяма администрация. Всеизвестен факт е, че изпусне ли се от контрол която и да е държавна бюрокрация, тя започва да се разклонява, клонира , саморазмножава и да си присвоява все повече и повече правомощия с които да увековечава съществуването си и да засилва значимостта си в очите си.Достатъчно е например дори да погледнете и в Европа структурите на ЕС и Европейската комисия.Поведението им е точно такова като гореописаното.Така че не виждам защо Фед би правил изключение.

Още от Анализи
Какво е истинското разделение на властите в съвременна Америка