Фискалните правила трябва да се променят от проциклични към антициклични

Въпросът кога ще се приеме следващият бюджет на Великобритания и кой ще бъде в правителството да го обяви, остава много отворен. Но едно нещо, което изглежда вероятно, е промяната във фискалните правила на Обединеното кралство, пишат за Financial Times Тоби Нeнгъл, ръководител на глобалните инвестиции в Columbia Threadneedle Investments и Невил Хил, главен икономист за Европа в Credit Suisse. 

Повечето от тези правила се спазват. Така че защо има толкова разгорещен дебат относно фискалната политика? Това е така, защото тези правила вече не са подходящи за целта в свят, в който лихвените проценти са ниски, а централните банки имат много малко пространство за допълнително разхлабване на паричната политика.

Правилата, целящи съотношения на дълга и дефицита спрямо БВП, могат да бъдат проциклични. Те често принуждават фискалните власти да затягат политиката, когато икономиката е слаба. Но те също така гледат назад, като не отчитат особено преобладаващите икономически и пазарни сигнали. Това често пречи на политиката да се адаптира гъвкаво към променящите се обстоятелства.

Основна цел на фискалните правила е „устойчивостта“: да се гарантира, че публичните финанси се управляват така, че да се избегне рискът от фалит или инфлация. Но въпреки че очевидно размерът на държавния дълг има влияние върху устойчивостта, това не е единственият показател, който има значение. Нито е най-важният.

Устойчивостта е икономическият и политически капацитет на държавата да изпълнява финансовите си задължения. Смятаме, че по-подходящ показател за улавяне на това са лихвените плащания като процент от БВП. Когато те са много високи, става проблем за правителствата да насочват данъчни приходи за изплащане на купоните по облигациите. Когато са ниски обаче съществува място за фискална експанзия.

Въпреки че държавният дълг е висок в много развити страни, коефициентите за обслужване на дълга са много ниски. Брутният дълг на Обединеното кралство се е удвоил от 42 на сто от БВП през 1985 г. до 84 на сто днес, но лихвите за същия период са намалели наполовина - от 4 на сто до под 2 на сто от БВП. Те много рядко са били по-ниски. Правило, използващо дълга, би сочило към фискална консолидация, докато показателят за лихвите предполага, че има достатъчно място за фискална експанзия. Особено на фона на изключително ниските пазарни лихви.

Има няколко предимства от използването на лихвените плащания като цел за фискалните правила.

Първо, то освен, че ще отчита нивото на натрупания дълг, също така ще включва и предсказващи пазарни сигнали, като доходноста на облигациите.

Второ, това ще попречи на правителствата да реагират асиметрично на тези пазарни сигнали. По принцип, когато разходите за заеми са високи, правителствата реагират чрез намаляване на дефицита и дълга (както стана по време на кризата в еврозоната). Но, както виждаме днес, те са по-малко склонни да правят обратното, когато разходите за заеми са ниски.

Трето, това би улеснило по-добрата координация между монетарната и фискалната политика без да застрашава независимостта на централните банки. След като вече понижиха лихвените проценти до исторически минимум, много централни банки прибягнаха до закупуване на огромни количества държавен дълг. Това пряко и косвено намали лихвените плащания за обслужването на дълга. Тъй като основна цел на това количествено облекчаване е да се увеличи търсенето, правила, които насърчават правителствата да използват фискалното пространство, което създава паричната политика, биха допринесли за по-ефективна и по-добре балансирана икономическа политика.

Това би направило фискалните правила по-антициклични. Правителствата ще бъдат насърчени да облекчават фискалната политика, когато растежът е слаб и лихвените проценти са ниски, и притиснати да я затягат, когато растежът е силен и ставките са по-високи.

Затова вместо да отричаме идеята за фискалните правила, сега е подходящ момент да ги прегледаме и променим, като се съсредоточим върху показатели, които могат да осигурят както фискална устойчивост, така и по-добра икономическа политика.