Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Футболните фенове показват червен картон на непубличния капитал

След провала на Суперлигата клубовете втвърдиха позицията си срещу корпоративните инвеститори, но това може да се промени

Футболните фенове показват червен картон на непубличния капитал

Снимка: Bloomberg

Последствията от злополучната европейска Суперлига са толкова всеобхватни, че дори и тези, които не са участвали, страдат. Последната жертва е индустрията на непубличния капитал, която сега се бори да постигне напредък в големия си план за инвестиране в спортни състезания, пише Алекс Уеб за Bloomberg.

Испанската Ла Лига, италианската Серия А и германската Бундеслига проучваха възможността за продажба на дялове на компании за частен капитал. Сега Бундеслигата и Серия А отхвърлиха идеята.

Въпреки че притесненията, че търговските интереси могат да вземат превес над спортните императиви, са оправдани, отказите на двете лиги изглеждат късогледи. Вземането на пари от финансови инвеститори не е изначално лоша идея. Просто трябва да се управлява внимателно.

Частният капитал е хвърлил око на спортната индустрия през последните две години, след като видя 500 процента възвръщаемост, която CVC Advisors успя да постигне от Формула 1 в продължение на десетилетие. Самата CVC инвестира в няколко първенства по ръгби, докато Silver Lake Management се стреми да вложи пари в новозеландското ръгби, за да допълни своята инвестиция в City Football Group – компанията майка на ФК Манчестър Сити. Дори нетболът  (разновидност на баскетбола – бел. прев.) привлече вниманието на частния капитал, тъй като пандемията направи финансирането на спорта по-несигурно. Инвеститорите подушват евтини активи, точно когато търсенето на видео съдържание нараства.

Още по темата

Европейската Суперлига, която щеше да включва 15 футболни клуба като постоянни членове, с основание предизвика възмущение както сред феновете, така и сред играчите, и бе бързо изоставена. Изглежда, че страхът от предизвикване на подобна реакция от феновете повлия отчасти на Бундеслигата, чиито членове наскоро гласуваха против продажбата на 25%-ен дял от нейните международни права за излъчване за около 500 милиона евро. Кандидати бяха компаниите за непубличен капитал KKR & Co. и CVC.

Можете да разберете защо германските клубове, които се контролират предимно от фен организации, са предпазливи. Изпълнителните директори на английските отбори, които планираха да се присъединят към Суперлигата, бяха заклеймени и се принудиха да се оттеглят от административните си постове в английската Висша лига. В Италия отборите искат отстраняването на ръководителя, която планираше да привлече външни инвестиции в Серия А.

Но предложението на Бундеслигата беше много по-различно от Суперлигата, не на последно място, защото не включваше никакви промени в спортно отношение. Немската лига планираше да използва приходите от всяка сделка, за да изгради платформа за директен стрийминг към феновете на първенството извън Германия.

Вместо да бъдат зависими от местните си телевизионни оператори, чуждестранните фенове щяха да могат да изтеглят приложение, на което да гледат как Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд и Лайпциг се борят за призовите места.

Един извод, който трябва да се направи, е, че инвеститорите трябва да покажат, че се заемат със спорт по достойни причини. Отбор като ФК Санкт Паули, който се гордее, че е вкоренен в работническата общност на Хамбург и левите пънк субкултури, не е лесен партньор за частния капитал от лондонския квартал Мейфеър или среден Манхатън. Има основателни причини, поради които такъв клуб можеше да се възползва от проекта, но разбираемо той се нуждае от повече убеждаване.

Вместо да концентрира повече пари в топ клубове, както щеше да направи Суперлигата, германският план беше да разпредели приходите по-равномерно, тъй като щеше да включва и отбори от второто ниво на немския футбол.

Разбира се, винаги ще има рискове при продажбата на дял. Компаниите за частен капитал често правят големи печалби, като добавят дълг към капиталовия микс. По този начин CVC успя да постигне почти 500%-та си възвръщаемост от инвестицията за 1 милиард долара във Формула 1, като натовари шампионата с дълг от 4 милиарда долара и извлече специални дивиденти.

Спортните фенове може да харесат дълга, ако той финансира отбора, но не и ако приходите просто влизат в джоба на инвеститора - просто попитайте поддръжниците на Манчестър Юнайтед. Така че, продавайки дял на фирми за непубличен капитал, клубовете рискуват да ипотекират бъдещите си печалби два пъти: веднъж като получават първоначалната инвестиция и след това чрез набиране на капитал на дълговите пазари срещу печалбите занапред.

Тъй като Бундеслигата планираше да продаде само миноритарен дял, рискът щеше да бъде управляем. Ако 24 от 36-те клуба гласуват срещу такова дългово финансиране, то не би се случило. По-вероятно би било фирмата за частен капитал да създаде специална компания за своите 25% участие и да набере дълг срещу печалбите на това поделение.

На фона на шумотевицата клубовете изглежда забравиха нещо изключително важно: единственото нещо, което би позволило дългова продажба, е предвидима и щедра печалба. И това е нещо, което те също трябва да искат.

Реакцията срещу Суперлигата засега изглежда втвърди футболната индустрия срещу финансовите инвеститори. Но това може да се промени.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Ръстът на паричното предлагане в САЩ вещае 6-9% инфлация до края на годината