Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Г-7 е последният шанс на Запада за лидерство

Срещата тази седмица трябва да разгърне смели инициативи относно Covid и климата

Г-7 е последният шанс на Запада за лидерство

Снимка: Bloomberg

Международните срещи на високо равнище идват и си отиват сред многобройни снимки и непрочетени комюникета. Но срещата на Г-7 в Корнуол, Великобритания от 11 до 13 юни може да бъде рядко такова събитие, което всъщност е от значение - за отделните участващи държави, за западния алианс и за по-широкия свят, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

За Борис Джонсън, който е домакин на срещата, това е шанс да обори евентуално оставащите впечатления, че е циник без тежест и да покаже, че може да ръководи голяма международна среща. Премиерът на Обединеното кралство също трябва да покаже, че „Глобална Великобритания“ е повече от лозунг.

За Джо Байдън, при първото му посещение в чужбина като президент на САЩ, това е възможност да демонстрира, че Америка се завръща. Байдън даде да се разбере, че възнамерява да обедини световните демокрации в противоборството срещу Русия и Китай.

Президентът на САЩ ще има двустранна среща с Джонсън, последвана от три срещи на върха с демократични съюзници - първо Г-7, после НАТО, а след това и среща ЕС-САЩ, преди да продължи към срещата с Владимир Путин в Женева, на която цели да излъчи единно послание от Америка и нейните демократични съюзници.

Срещата на върха на Г-7 също така ще изпрати косвено послание към Китай. Пропагандната линия на Пекин гласи, че Западът е в неумолим упадък. Една успешна среща на Групата на седемте може да съживи идеята, че Западът може да осигури глобално лидерство в съюз с други демократични държави в Азия и по света.

Идентичността на Г-7 като клуб на демокрациите му придава ново значение в ерата на нарастващо напрежение между Китай и Запада. Седемте държави - САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Япония и Канада - се срещнаха за първи път през 70-те години. След края на студената война Русия беше поканена да се присъедини към групата, превръщайки клуба в Г-8. Руската федерация обаче беше изритана след анексирането на Крим през 2014 г.

Голямото предизвикателство пред значимостта на Г-7 е намаляващият дял от световната икономика, представляван от тези седем държави. Както посочва Рената Дуан от британския аналитичен център Chatham House, през 70-те години страните от Г-7 са отговаряли за около 80% от световния брутен вътрешен продукт. Сега делът им е сведен до около 40 процента.

Още по темата

Когато глобалната финансова криза удари света през 2008 г., беше необходима по-голяма група държави от Г-7, за да се избави световната икономика от изпитанието. За да се справи с тази извънредна ситуация, администрацията на Буш свика първата среща на Г-20, която включваше Г-7 плюс надигащи се икономически сили като Бразилия, Индия и преди всичко Китай.

Успехът на Г-20 в координирането на международните действия за предотвратяване на глобална депресия изглежда потвърди, че моментът на Г-7 бе отминал. Дори имаше спекулации, че седморката може никога повече да не се събере. Като президент на САЩ Доналд Тръмп осмя групата като остаряла. Подновената решимост на Байдън да се противопостави на Москва и Пекин е тази, която дава на Г-7 нова причина да съществува.

Но фактът, че Г-7 вече не представлява по-голямата част от световната икономика - и е с уклон към евроатлантическия регион - остава проблем.

За да поправи този дефект, групата покани четири гостуващи държави на срещата на високо равнище: Австралия, Индия, Южна Африка и Южна Корея. Фактът, че три от тях са от Азия, подчертава ролята на групата в противостоенето на Пекин.

Въпреки това, някои от основните въпроси от дневния ред на предстоящата среща на Г-7 - пандемията, климатът и търговията - в крайна сметка изискват китайско сътрудничество. Те са глобални проблеми, които не могат да бъдат решени без участието на най-многочислената нация и втора по големина икономика.

Подходът на Г-7 към тази дилема изглежда е да се опитва да осигури практическo и морално лидерство, което създава инерция за глобално споразумение. Очебиен пример е сделката, която вече бе постигната за глобална минимална ставка на корпоративния данък, която трябва да бъде подписана на срещата този уикенд и след това поставена на разискване на срещата на върха на Г-20 по-късно тази година.

Ключовият въпрос в Корнуол ще бъде дали Г-7 може да намери други практически инициативи, които надхвърлят добре звучащите лозунги за ваксиниране на света, нулеви нетни въглеродни емисии и „свободна и справедлива търговия“.

По отношение на Covid-19 една очевидна стъпка ще бъде рязкото увеличаване на финансирането за глобалната програма за ваксинация Covax. САЩ и Великобритания също така ще бъдат под натиск да започнат да даряват повече ваксини на развиващия се свят преди да са постигнали почти пълна ваксинация у дома. Във вътрешнополитически план това може да бъде трудно. Но ако Г-7 отстъпи пред предизвикателството, Китай е в добра позиция да се превърне в двигател на глобалните усилия за ваксинация.

Тъй като Китай в момента е най-големият емитент на парникови газове в света, би било безполезно Г-7 да действа сама по отношение на климата. Но групата може да прокара глобалния дневен ред преди Конференцията на ООН за изменението на климата през ноември, като се договори за някои привлекателни съвместни инициативи - например за прекратяване на субсидиите за въгледобивната индустрия.

Глобалната пандемия предоставя изключително предизвикателна среда за срещата на върха на Г-7. Но световната криза предоставя и уникален шанс да се покаже лидерство. Г-7 трябва да използва възможността – тя може да не се появи отново.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (8)

1
 
7
 
8
ing5rov до: Стоян Петров
преди 3 месеца
проблемът е на "света" ... че май той ше требе да влиза в крачка с Русия и Китай ... ако не беше тъй , немаше да пищят на 0мрело , че тея били лоши ...
0
 
6
 
7
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Какво бомбастично заглавие - последен шанс за лидераство. Хайде по-полека. Като погледнеш обявената тематиката - никаква. И като свърши срещата какво ще стане? Нищо. Истинската борбата за лидерство едва сега започва.
0
 
2
 
6
abdul до: Стоян Петров
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Благодаря за забележката. Извинявам се на аудиторията.
0
 
9
 
5
mrynmryn до: Стоян Петров
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Според мен Китай има ясна представа накъде върви, вероятно по-добра от всички останали.
8
 
3
 
4
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Лидерството не е това което беше. Чингиз хан отвавна умря, а неговите времена и порядки са отминали. В творенията му - русия и китай два лyмпeна все още не разбират на къде върви света, но в скоро време ще им се изясни.

Още от Анализи
Изборите в Германия – по-важните въпроси и отговори