Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Големината е козът на Китай

Дори на средна държава не би ѝ се разминало това, което Пекин прави рутинно

Големината е козът на Китай

Снимка: Bloomberg

„Предвиждам, че Китай ще се движи все повече към политическа свобода, ако продължи успешния си ход към икономическа такава“, заявява Милтън Фридмън през 2003 г., цитиран от Уилиъм МакГърн на страниците на Wall Street Journal.

По това време това изглеждаше логично, особено след трансформациите на диктатурите в Тайван и Южна Корея в хаотични, но функциониращи демокрации. Но както Джо Байдън открива сега, китайският президент Си Дзинпин действа от съвсем различна предпоставка: че Западът е изживял своя пик, а смесицата от управление на комунистическата партия и държавен капитализъм е билетът за това Китай да стане отново велик.

При Си Дзинпин Пекин извърши геноцид срещу уйгурското малцинство в провинция Синдзян, заплаши Тайван с нашествие, закри продемократичен вестник в Хонконг, прикри произхода на Covid-19 и т.н. Въпреки това китайската икономика продължава да процъфтява - тя нарасна с над 18% през първото тримесечие на годишна база - и сега изглежда, че Фридмън е грешал тотално относно капитализма и свободата. Дали? 

Още по темата

В действителност Фридман никога не е бил толкова детерминистичен, както понякога се представя. Макар да поддържаше, че свободното общество не може да съществува без свободна икономика, той подчертаваше, че обратното не е задължително: Свободната икономика може да съществува без политическа свобода.

Днес някои биха казали, че глобалният капитализъм не е враг на китайската комунистическа партия, а неин съюзник. Има известна истина в това. Със сигурност без просперитета, осигурен от световната търговия и инвестициите, Пекин не би бил в състояние да модернизира своята армия или да използва инвестициите и чуждестранната помощ, за да разшири влиянието си в чужбина. Но относителният имунитет на Си от чужд натиск има по-малко общо с някакъв уникален гений на това, което някои наричат ​​неговия „пазарен ленинизъм“, отколкото с нещо много по-прозаично: населението на страната от 1,4 милиарда.

Размерът винаги е бил привлекателността на Китай. През 30-те години на миналия век американски бизнесмен, базиран в Шанхай, на име Карл Кроу, написва книга, наречена „400 милиона клиенти“, отбелязвайки огромното богатство, което може да се получи, ако сте в състояние да продавате на всеки китаец по една ябълка на ден. Половин век по-късно, когато населението се бе удвоило и Китай започна да се отваря, детайлите се промениха, но мечтата бе същата: Представете си да продавате на всеки китаец кока-кола!

Големината е козът на Си. Всяка държава с нормален размер, дори сравнително голяма, като Виетнам или Япония, просто не разполага с лост срещу инвеститори или други страни, за да ѝ се размине това, което Китай прави рутинно.

А и Си Дзинпин не се свени да използва този лост. Погледнете Австралия. През април 2020 г. премиерът Скот Морисън призова за сериозно разследване на Световната здравна организация за произхода на Covid-19. Това дойде след други действия, които раздразниха Пекин, като решението на Канбера да забрани Huawei да участва в изграждането на 5G мрежата ѝ от съображения за сигурност и критики към Пекин заради отношението му към уйгурите.

Отговорът на Китай? Пълномащабна война срещу австралийския износ. Австралийските вина бяха особено тежко засегнати, тъй като Китай наложи мита до 220% в рамките на следващите пет години. Австралийските говеждо, ечемик, омари, дървен материал и въглища също са засегнати, което е особено трудно за експортна икономика като австралийската.

Ето защо повечето чужденци, които правят бизнес в Китай, толкова бързо развяват белия флаг, когато Пекин демонстрира недоволство. Джон Сина, кечист и звезда от новия епизод на "Бързи и яростни", наскоро отправи раболепно извинение, след като по време на интервю спомена Тайван като "държава". Холивуд вижда, че Китай сега предлага по-голяма кино гледаемост от тази в САЩ.

Въпреки всичко казано, историята на капитализма в Китай далеч не е приключила. Никой не знае колко трайни ще бъдат действията на Си или реалните разходи от многото неефективности на Китай. В крайна сметка имаше ден, не толкова отдавна, когато актуалната мъдрост гласеше, че Америка е обречена да загуби глобалното си господство в полза на друга марка на азиатския държавен инсайдърски капитализъм - Япония.

Междувременно Китай се сблъсква със значителни ограничения, включително бързо застаряващо общество и силно изкривено съотношение между мъже и жени, и двете резултат от катастрофалната му демографска политика. Китай дори няма конвертируема валута. А атаката на Си срещу Хонконг не вдъхва доверие относно осъзнаването от Пекин на важността на международните финансови центрове.

Очевидно китайският капитализъм е в ума на президента Байдън. Когато през март обяви Американския план за заетост, той лансира това огромно увеличение на федералната роля в икономиката като начин „да се спечели глобалната конкуренция с Китай през следващите години“. Милтън Фридмън някога може да е бил твърде оптимистичен по отношение на перспективите за свобода в Китай. Но ако Джо Байдън сериозно възнамерява САЩ да надвие Китай, със сигурност предписанието на Фридмън за по-свободен, по-енергичен американски частен сектор би му послужило по-добре от една по-бледа версия на направлявания от правителството растеж на Си Дзинпин.

По статията работиха: автор Петър Нейков, редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
0
 
3
michaelis23 до: evlogi
преди 2 месеца
какъв е "варварския им начин" че ще инвестират 400 млрд. в Иран ?? Аз в наща Колония искам от същите варвари може ли ??
2
 
3
 
2
преди 2 месеца
Колкото и да е голям Китай, е малък в сравнение с останалия свят.И ако продължи да действа по сегашния дърварски начин, скоро ще го разбере.
2
 
3
 
1
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Така си е. Огромна държава, голямо население, технологично и промишлено развита. Ядрена сила. Китай ще бъде фактор в световните дела за дълго време.

Още от Анализи
Китай е в най-силна позиция да засили влиянието си в Близкия изток