Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

И НАТО има „китайски проблем“

Не всички членове на Алианса са склонни да последват призива на САЩ за по-голям фокус върху Китай

И НАТО има „китайски проблем“

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Снимка: Bloomberg LP

Името на НАТО всъщност определя зоната на отговорност на организацията. Независимо от това една от най-важните теми, когато държавните и правителствените ръководители на Северноатлантическия пакт се срещнат в Брюксел в понеделник, ще бъде именно отговорността. На срещата на върха трябва да бъде определен курсът за новата стратегическа концепция: НАТО 2030 е името на инициативата, с която алиансът възнамерява да се подготви за бъдещи предизвикателства.

Насоките трябва да бъдат готови през следващата година, дипломатите ги наричат „Библията“ на НАТО. Алиансът се гордее, че се е преоткривал отново и отново в своята 72-годишна история. Военното възпиране в рамките на Студената война беше последвано от разширяване на изток и балканските мисии, след това войната срещу терора, разполагането на мисии в Афганистан - и накрая, след руската атака срещу Украйна, завръщането към мироопазването в Европа.

Още по темата

Сега предстои нова промяна. Президентът на САЩ Джо Байдън ще настоява съюзниците да разгледат по-отблизо заплахата от страна на Китай - и по този начин да вземат предвид факта, че зоната за гарантиране на сигурност на НАТО се е променила коренно. За САЩ е ясно, че е започнала нова ера на системно съперничество.

От американска гледна точка Русия остава стратегически противник, но предшественикът на Байдън Барак Обама я понижи до „регионална сила“. Истинската заплаха за глобалната хегемония на САЩ е Китай, единствената държава с потенциал да настигне САЩ технологично, икономически и военно. Нещата достигат „повратна точка“, казва Байдън - демократичният свят трябва да се противопостави на китайската високотехнологична диктатура с обединени сили, пояснява той. 

Срещата, на която България е представена от президента Румен Радев, е уникална възможност за обновяване на трансатлантическите връзки, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. На пресконференция в навечерието на срещата Столтенберг каза, че лидерите от НАТО ще обсъдят стратегическата концепция за дейността на пакта в следващото десетилетие.

За НАТО победата на Байдън на изборите над Доналд Тръмп беше голямо облекчение. Тръмп беше посял съмнения относно лоялността на Съединените щати към алианса, той разглеждаше съюзите на Америка като тежест, от която би бил твърде щастлив да се отърве. Байдън обеща да излекува травмата на Тръмп. Той недвусмислено ще се ангажира с колективната защита, пише германският Handelsblatt.

Но и новият президент на САЩ пътува до Брюксел с ясни очаквания. В централата на НАТО посланията вече се съгласуват като предпазна мярка. „Китай се приближава до нас, инвестирайки в нашата ключова инфраструктура“, казва генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Не е възможно да се игнорира възходът на Народната република и промяната в глобалния баланс на силите.

Основните различия в интересите обаче остават. САЩ претендират за глобално лидерство - Европа не. Китай е по-важен за Европа като икономически партньор, отколкото за американците. Така че има много за какво да се говори.

Източноевропейските държави от НАТО се опасяват, че по-силният фокус върху Китай ще отклони вниманието от Русия, която пряко заплашва сигурността в Европа, (както показва примерът в Украйна).

Но САЩ са убедени в новия подход. „НАТО би било добре да обърне повече внимание на Китай“, казва политологът от Харвард Тори Таусиг. „Китай не представлява пряка военна заплаха като Русия, но играе все по-уверена роля в геостратегическата среда на НАТО“.

Икономическите методи за изнудване на Пекин, кибератаките, кражбите на интелектуална собственост и дезинформацията са заплаха за демократичния свят. Рейчъл Рицо от Truman National Security Project във Вашингтон има много подобен поглед върху ситуацията: „Фактът, че НАТО се концентрира повече върху Китай, не означава, че той пренасочва фокуса си към индо-тихоокеанския регион и далеч от Европа. По-скоро това е реакция на напредъка на Китай към европейския континент“.

Германското правителство по същество не се противопоставя на по-внимателното фокусиране върху Китай - стига да е ясно, че основният фокус на НАТО ще остане върху Русия. Китайският дебат има приятен страничен ефект за Берлин: той отвлича вниманието от разпределението на отбранителната тежест - и по този начин от факта, че Германия все още е далеч от увеличаването на разходите за отбрана до обещаните два процента от икономическото производство.

„НАТО може да бъде важна платформа за обединяване на позициите на своите съюзници по отношение на последиците за сигурността на един издигащ се Китай“, казва Дейвид Макалистър, председател на комисията по външни работи на Европейския парламент. „Очаквам срещата на върха на НАТО да развие общо разбиране за това как да се отговори на това голямо предизвикателство на 21 век“.

Не всички са толкова отворени към новия подход. Особено Париж не изглежда готов да последва САЩ в по-твърдия подход на северноатлантическия съюз към Пекин. „Може би моята географска карта има проблем, но за мен географски Китай всъщност не е част от района на Атлантика“, подигра се Еманюел Макрон в навечерието на срещата на върха. На пресконференция френският президент даде ясно да се разбере, че Вашингтон трябва да вземе под внимание „нашата независимост с оглед на Китай“.

Макрон описва представата за Франция като „индо-тихоокеанска сила“ с отвъдморски територии и собствено военно присъствие в региона. Целта трябва да бъде да се избегне както господството на Китай, така и китайско-американската конфронтация в Тихоокеанския регион. Европейските партньори от НАТО не трябва нито да си позволяват да стават васали на Китай, нито да се привеждат в пълно и безгласно съответствие със САЩ, предупреди президентът.

Франция, която се завърна в НАТО като пълноправен член през 2009 г. след повече от 40 години въздържание, е добре известна в алианса с известния си инат. Когато военният алианс се готвеше за Срещата на върха, за да отбележи своята 70-годишнина през ноември 2019 г., Макрон развали настроението, диагностицирайки „мозъчната смърт“ на НАТО в интервю.

Макрон не повтори полемичния анализ преди Срещата на върха. Но президентът се придържа към критиките си: „Днес НАТО е в състояние, което изисква много голямо стратегическо изясняване“, твърди той. 

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 4 месеца
Санкта симплицитас!

Още от Анализи
Преговорите за климата в Глазгоу: По-важните въпроси и отговори