Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Идеята за европейския суверенитет изгуби най-големия си поддръжник

Амбициите на Еманюел Макрон за ЕС са трудноосъществими заради политическия пейзаж, който трудно ще приеме централна роля на Франция

Макрон може да е прав да постави отбраната и увеличените военни разходи в основата на своя аргумент за по-силна и по-политическа Европа, но това неминуемо се вижда в други столици - особено в Берлин - като хитър начин да се постави Франция в центъра на вниманието.

Въпреки че е вероятно Зелените и евентуално либералите да влязат в следващото германско правителство, а те биха гледали благосклонно на много от идеите на Макрон, това се смекчава от нарастващото признание в Париж, че шансовете Армин Лашет да заеме поста на канцлер след оттеглянето на Ангела Меркел също намаляват. Маркус Зьодер, чиито собствени перспективи остават предизвикателни, е един от ключовите бенефициенти на спадащата популярност на Лашет, а той е по-скоро атлантик. Следователно той би бил по-неохотен да възприеме идеите на Макрон.

Макрон има и вътрешни ограничения. Отвъд кръга на Макрон нито една от неговите формулировки - европейски суверенитет или автономия, понастоящем не се приема от други френски политици. Левицата е или враждебно настроена към еврото, или обвързана с идеята, че ЕС трябва да бъде по-малко ориентиран към пазара и по-„социален“ и по-зелен.

Френският десноцентрист е номинално европейски, но лесно се разсейва или изкушава от по-националистически, обърнати навътре аргументи. Крайната десница пък се отдалечава от идеята за Frexit. Докато Макрон се бори с трета вълна на коронавируса и трета блокада, едва ли ще намери време да разпространи идеите си във френската политическа организация.

След това е фактът, че европейската „автономия“ отдавна е част от начина, по който френските политици, привърженици на ЕС, и гледат на бъдещето на Европа - като на „европейски възход“ с централна роля на Франция.

Още по темата
През 1962 г. Шарл дьо Гол казва: „За какво става дума в Европа? Тя трябва да служи, за да се избегне доминирането от американците или руснаците…. Ако Франция успее да бъде първата от шестте ... тя ще може да държи този лост на Архимед. Тя ще може да води останалите. Европа е начинът Франция да се превърне отново в това, което престана да бъде при Ватерло – първа в света“.

През 2020 г. Макрон коментира: „Вярвам, че ... пътят напред е силната и политическа Европа. Защо? Защото не вярвам, че Европа намалява гласа на Франция: Франция ... има много по-полезни и по-силни действия, когато прави това чрез Европа.“

Приликата е очевидна, дори ако акцентът е различен - по-истински европейски в случая на Макрон. И все пак опасността за настоящия френски президент е, че други европейци, като се започне от Германия, ще разпознаят мисловните модели на дьо Гол в аргументацията на Макрон.

В ЕС има и проблеми извън Берлин и Париж, които работят срещу амбицията на Макрон. Страните членки не могат да продължат напред във всички тези области в рамките на съществуващата си институционална структура и структура за вземане на решения, която запазва външната политика и много други области на политиката на ЕС като национална компетентност.

Макрон отдавна вярва, че общоевропейските действия в крайна сметка ще създадат общоевропейска идентичност. В последните си изказвания и интервюта той описва „европейската автономия“ не само като въпрос на нови политики, но и като създаване на „обща политическа култура“. Първата стъпка е да убедим европейците да „мислят по европейски” и да възприемат вярата в общоевропейските ценности и интереси. Останалото, твърди той, ще последва.

Той вижда по-силната европейска отбранителна политика - споделените въоръжени сили, спомагащи за насърчаване на общата идентичност - като един от преките пътища за генериране на това европейско самосъзнание.

Това е може би централното противоречие на стратегическата автономия. Как може ЕС да вземе общи решения и да постави институциите на място, за да действа като „автономен“ блок преди да има напълно установена и приета европейска съвест и политическа власт? Това е въпросът за кокошката и яйцето в основата на ЕС от самото начало.

Макрон е този, който повдига отново въпроса. Накрая и той може да разбере, че не е намерил отговор.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
5
 
1
преди 6 дни
Няма профилна снимка
Днес никой не може да бъде напълно самостоятелен на световната сцена. Видяхме САЩ, най голямата военна и икономическа сила при Тръмп какво постигнаха сами-нищо. Русия и Китай като стане напечено постоянно се държат заедно. Великобритания си остава зависима от ЕС и САЩ. Китайците изглеждат най разумни и прагматични-не се правят на най великите и винаги гледат да сключат сделки със всички за да може бизнеса да върви.

Още от Анализи
Американските банки ще направят равносметка при огромни очаквания