IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Икономическите ползи за държавите от ЦИЕ в ЕС са значителни и дълготрайни

Проучване изчислява, че печалбите на страните се увеличават с течение на времето, като се удвояват 6-та и 12-та година след присъединяването към блока

12:28 | 30.10.21 г.
<p>
	<em>Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg</em></p>

Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Икономическите ползи от присъединяването към Европейския съюз (ЕС) са много и значителни, но не всички са необратими: нещо, което евроскептиците в Централна и Източна Европа би било добре да не забравят.

Повече от 15 години след първата вълна на разширяването на ЕС на изток дългосрочните икономически печалби за страните от региона, измерени като допълнителен БВП на глава от населението, са видими, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Резултатите от изследване, озаглавено „Икономическо въздействие на източното разширяване на ЕС върху новите държави членки: Ролята на икономическите институции“, показват, че има значителни ползи за страните от региона от присъединяването към ЕС. По-важното е, че тези печалби изглеждат дълготрайни и се увеличават с течение на времето: за много от анализираните страни изчислената печалба се е удвоила между 6-та и 12-та година след присъединяването.

За пет от 10-те анализирани страни 12-годишното увеличение на нивата на БВП на глава от населението спрямо сценария без присъединяване е най-малко 30%.

Ползите обаче не са универсални за всички държави от Централна и Източна Европа. Те са по-малки за страни, които влязоха в ЕС с относително високи нива на икономическо развитие и прилична физическа инфраструктура. Сред тях е Словения, където увеличението на производителността е близо до нулата, както и Чехия и Унгария, където изчислените печалби варират съответно от 3% до 10% и от 7% до 28% след 12 години.

Ползите са значително по-големи за Полша, Словакия и балтийските страни - над 50% от допълнителния БВП на глава от населението за 12 години след присъединяването на Литва и Естония.

В Полша допълнителният БВП на глава от населението е 55% 15 години след присъединяването. В сценария, в който Полша не е част от ЕС, икономическият растеж на страната е значително по-нисък от действителния на страната, която е член на ЕС. Тази разлика в темповете на растеж изглежда дори се увеличава с течение на времето, което предполага, че това не са еднократни, а по-скоро устойчиви, дълготрайни ползи.

Основната трудност при оценката на икономическите печалби от присъединяването към блока е да се предвиди какво би се случило, ако ЕС не се беше разширил в региона на Централна и Източна Европа.

Тук синтетичният метод за противопоставяне е полезен. Накратко, този метод позволява създаването на „синтетична страна“, която е средно претеглена стойност на страните, които не са били част от интеграцията в ЕС. Изборът на страните не е случаен – той се основава на набор от характеристики на страната, които могат да предскажат добре БВП на глава от населението.

Два алтернативни избора на променливи са анализирани за създаването на синтетичен контрафакт в изследването. Първо, в простия сценарий са включени структурни икономически променливи като растеж на населението, дял на индустрията в общата добавена стойност, дял на селското стопанство в общата добавена стойност, дял на инвестициите в БВП, нивото на реалния БВП и вторично и третично ниво показатели за училищно обучение.

Втората, разширена версия на модела включва допълнително няколко институционални променливи, свързани с нивото на икономическа свобода в страната (т.е. индикатори за данъчно бреме, свобода на бизнеса, парична свобода и свобода на търговия).

Предполага се, че тези допълнителни променливи отразяват и двете явления: напредъка в процеса на преход и този на присъединяването към ЕС. Изборът на модела има значение за резултатите с общо по-високи прогнозни печалби, открити в разширените модели.

Съставът на синтетичната страна без присъединяване е различен за всяка анализирана нова държава членка – Австралия, Беларус, Корея, Македония, Русия и Украйна често са част от тази конструкция. Алтернативните възможности за избор включват Албания, Алжир, Бразилия, Чили, Китай, Индонезия, Северна Македония, Нова Зеландия и Швейцария.

Опитът за присъединяване към ЕС на страните от Централна и Източна Европа е много различен от този на западноевропейските страни и се разгръща успоредно с дълбоки политически и икономически трансформации от началото на 90-те години.

Първоначалните „Европейски споразумения” позволяват създаването на зони за свободна търговия и представят очакванията за бъдещите структурни реформи, включително сближаване на правните системи. Т.нар. Копенхагенски критерии, въведени през 1993 г., допълнително подчертават необходимостта бъдещите държави членки да имат стабилни демократични институции, които да гарантират защитата на основните ценности на ЕС, както и функциониращите пазарни икономики като конкурентни членове на единния пазар.

Въпреки че се предполагаше, че всички бъдещи членове на ЕС трябва да изпълнят критериите от Копенхаген, действителната скорост на трансформация и прилагане на необходимите реформи е донякъде диференцирана между присъединяващите се страни по това време.

Няма прост отговор за степента, до която реформите в прехода са били „наложени от” и/или „резултат от” стратегията за присъединяване. Може да се заключи, че създаването на правова държава не би се случило автоматично. Външният натиск под формата на предприсъединителни ангажименти улесни процеса на преход и създаването на институции за върховенство на закона.

Резултатите, представени в проучването, показват още повече доказателства за съществените ползи от присъединяването към ЕС. Това е особено важно за страните, които се стремят да станат членки на блока, и показва, че придържането към изискванията за структурни и институционални реформи се изплаща в дългосрочен план.

В светлината на нарастването на евроскептицизма в новите държави членки е важно също да се отбележи, че някои от тези печалби са обратими, тъй като произтичат от достъпа до единния пазар и притока на преки чуждестранни инвестиции от старите страни членки на ЕС.

От друга страна, подобряването на инфраструктурата чрез структурните фондове вече е доста напреднало и е малко вероятно да играе важна роля в развитието на повечето от новите държави в блока. Новите инициативи обаче, като Фонда за възстановяване на ЕС, осигуряват траен източник на ползи от членството в ЕС за новодошлите.

В случая със страните от Централна и Източна Европа очакването за политически и икономически ползи от привеждането в съответствие с ЕС и неговите ценности е мотивация за ускорено прилагане на реформите за демократизация, което обяснява успешните преходи в тези икономики.

Въпреки че това може да бъде важен урок за други страни от региона, също така е от решаващо значение да се разбере, че тези реформи са необходими за подпомагане на плавен преход към пазарна икономика. Следователно, тяхното обръщане може да застраши потенциала за извличане на печалби от членството в ЕС и по-нататъшната интеграция.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:22 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още