Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Икономическото оцеляване на част от Азия минава през имиграцията

В Сингапур, например, чужденците съставляват около една трета от работната сила

Икономическото оцеляване на част от Азия минава през имиграцията

Имигрантите дърпат икономиката на Сингапур. Снимка: Bloomberg

Covid-19 разкри голяма уязвимост на някой от най-проспериращите общества в Азия: хората просто не правят достатъчно бебета, за да компенсират застаряващото население. Чуждестранните работници са тези, които поддържат функционирането на тези държави, пише Дейниъл Мос за Bloomberg.

Дори Япония и Южна Корея, които често се разглеждат като враждебни към чужденците, свикват с това, че разчитат на работници от чужбина през последните години. В Сингапур, отдавна отворен за имиграцията, чужденците съставляват около една трета от работната сила, било то банкери, кухненски персонал, шофьори на автобуси или пощаджии.

Заплашено е не само икономическото здраве на региона, но и неговият статут на голям победител от глобализацията през последните няколко десетилетия. Международният валутен фонд прогнозира, че глобалният брутен вътрешен продукт ще се свие с 3% през тази година, с лекота надвишавайки спада през 2009 г. Търговията, жизнената сила на много азиатски икономики, ще спадне с 11%. Растежът в този двигател на световната търговия би забуксувал без имиграция.

Данните за раждаемостта в региона са мрачни. В Сингапур броят на децата на една жена падна до рекордно ниските 1,14 през 2018 г. Този коефициент за Корея наскоро се понижи под 1, най-ниският в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Стойността му за Япония е 1,4, за Хонконг - 1,3, а за Тайван - около 1. Нивото, при което населението може да се възпроизвежда е 2,1.

През последните две десетилетия Сингапур работи усилено, за да насърчи двойките да имат повече деца, въвеждайки мерки като платено майчинство, субсидии за отглеждане на деца, данъчни облекчения и еднократни парични помощи. Правителството също така поема по-голямата част от разходите за ин витро процедури. Бавачките, много от които са филипинки и индонезийки, предоставят достъпна и навременна помощ. Въпреки това раждаемостта остава упорито ниска, както писа тук По Лин Тан от Националния университет на Сингапур.

Сега това демографско препятствие се сблъсква с коронавируса. Макар страната да спечели ранни похвали за усилията си за овладяване на пандемията, инфекциите през първата половина на април се утроиха до 3 599. Много от новите случаи са свързани с общежития, в които се настаняват чуждестранни работници.

Преди да удари Covid-19, над 200 000 мигранти с ниски заплати - почти 4% от населението - живееха в 43 общежития, много от които бяха пренаселени. В едно от тях, според работниците, е гъмжало от хлебарки, боклуците са се трупали, а тоалетните - преливали, съобщава местният Straits Times.

Тези работници правят Сингапур функциониращ, служейки в ключови индустрии като строителството, логистиката и транспорта. Най-малко 15 от техните жилищни единици са били идентифицирани като вирусни клъстери, а осем са били обявени за изолационни зони, пише вестника. В стремежа си да овладее епидемията правителството премести някои основни служители към обекти, включващи преооборудвани хотели, конгресни центрове и военни казарми. Длъжностните лица увеличават тестовете и предупреждават, че инфекциите могат да нараснат още повече.

Правителството подчерта, че ще се грижи за чуждестранните работници, ще подобри хигиената там, където живеят, и ще оцени подобаващо приноса им за местната икономика. „По същество ние не пестим усилия, за да ограничим разпространението на вируса в общежитията за чуждестранни работници“, казва Лорънс Уонг, министър на националното развитие и съпредседател на оперативния щаб за коронавируса. „Ние носим отговорност за тези чуждестранни работници, които са изминали пътя дотук със значителни разходи, за да си изкарват прехраната в Сингапур.“

Демографските предизвикателства не са характерни само за Азия. Коефициентът на раждаемост спада също в Европа и Северна Америка - в някои отношения това е симптом на успеха. Запълването на разликата между естествения прираст на населението и свободните работни места с персонал от чужбина е доста лесно в добри времена. Самата необходимост от попълване на свободните позиции обикновено превишава дискомфорта заради новодошлите. Дори някои политици да избягват думата, имиграцията трябва да бъде част от отговора.

За Сингапур този въпрос се разглежда в екзистенциално отношение. „За да гарантираме бъдещето, трябва да си направим достатъчно собствени бебета. Защото ако следващото поколение не е изцяло наше, тогава откъде е дошло и какъв е смисълът?", заяви премиерът Ли Сян Лун през октомври на глобалната конференция на изпълнителните директори на Forbes. „Ако можем да вдигнем коефициента на раждаемост, ако не до 2,1, което би било достатъчно за възпроизводство, то до 1,3-1,4, ние ще имаме две трети от хората, от които се нуждаем, като останалата една трета аз съм готов да внасяме от чужбина, броят им не е твърде огромен и няма да ни претопи."

Той е прав. Става въпрос за оцеляване. Не само на националните държави, а на икономическия модел, който донесе успех на милиарди хора в региона. Вместо да се запечатват граници, запазването на мобилността на работната сила ще бъде от решаващо значение за преодоляване на икономическия удар от Covid-19.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Инвеститорите в акции трябва да вдигнат наздравица за ниските лихви