IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Икономиката и пазарите в САЩ може да се нагорещят

Това ще стане, ако финансовото министерство държи да действа мащабно по отношение на фискалната политика, а Фед да изпълни целта си за максимална заетост

18:40 | 19.02.21 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Снимка: Bloomberg

Трудно се забелзват промените в режима - те се случват едва на всеки около 20 години и често бавно, а не изведнъж. Финансовите историци обаче могат след време да погледнат назад към 19 януари 2021 г. като към ключова дата, пише за Financial Times Иън Харнит, съосновател и главен инвестиционен стратег на Absolute Strategy Research.

Тогава Джанет Йелън обяви по време на изслушването след номинацията си за министър на финансите на САЩ, че е време да „действаме мащабно“ по отношение на фискалното облекчаване на фона на почти нулеви лихвени проценти.

Тези две думи може да се окаже, че са дефинирали „Йелънов момент“, след като  икономическата политика от последните 20 години приключи и започна нова - както декларацията на председателя на Федералния резерв Пол Волкър от 1979 г. за борбата му с инфлацията, която беляза следващите две десетилетия. Подобен ефект върху пазарите имаше, когато управителят на Европейската централна банка Марио Драги заяви през 2012 г., че ще направи „каквото и да е необходимо“, за да спаси еврото.

Защо моментът на Йелен може да представлява промяна на режима? Първо, той може да сигнализира за връщане към по-близките отношения между Фед и финансовото ведомство отпреди 1997 г., за разлика от стила на по-голяма независимост на централната банка, наблюдаван оттогава.

Йелън, бивш ръководител на Фед, е върховният „вътрешен човек“, който разбира теорията и практиката на монетарната политика и също така как фискалната и монетарната политики могат да бъдат взаимосвързани. Мантрата „харчи сега, плащай по-късно“ отразява дълбокото разбиране за начина, по който Фед може да финансира допълнителни разходи.

Второ, „мащабното действие” може да сочи към отдалечаване от прекомерното разчитане на паричната политика (често спъвано от фискална нравственост), което доведе до десетилетие на потиснато възстановяване и недостигнати цели за инфлацията. На мястото на това може да дойдат разхлабени парична и фискална политики. Тъй като Министерството на финансите и Федералният резерв работят заедно в борбата с пандемията, те може да открият, че тази комбинация има мощни ефекти върху реалната икономика и пазари.

50-те години могат да бъдат ориентир за инвеститорите относно резултатите. След Втората световна война Фед приложи финансова репресия, поддържайки ниски лихви, за да подпомогне финансирането на националния дълг, докато финансовото министерство се ангажира с по-голяма фискална активност. Резултатът беше динамичен икономически растеж, като номиналният ръст на БВП достигна максимум от 8-10 процента на три пъти през десетилетието. Динамичният растеж доведе до динамични пазари, като доходността на акциите надвиши тази на облигациите с над 50% на годишна база при пика през 1955 г. и с над 40% през 1958 г.

Друг паралел може да бъде начинът, по който монетарно-фискалният микс в Япония се промени след Споразумението от Плаза в средата на 80-те години. Регулаторите използваха по-ниски ставки и фискална експанзия, за да ограничат поскъпването на йената и да стимулират вътрешното търсене. Това обаче доведе и до дългови балони при активите, като цените на недвижимите имоти и акциите се увеличиха повече от два пъти между 1985 и 1990 г. (съотношението цена/печалба в Япония скочи от 32 пъти през 1985 г. до над 70 през 1987 г.)

Ако Министерството на финансите държи да действа мащабно по отношение на фискалната политика, а Федералният резерв да изпълни целта си за максимална заетост, е вероятно те да оставят икономиката и пазарите да се нагорещят.

Дори ако новият пандемичен фскален пакет е за 1 трлн. долара, а не за 1,9 трлн., номиналният ръст на БВП може да достигне 7% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2021 г. - темп на растеж, наблюдаван само за кратко от 80-те години насам. Това движение към „избягване“ може да e предизвикателство за облигациите, тъй като кривата на доходността става по-стръмна и 10-годишните ДЦК се насочват към 2% от около 1,3% сега.

Силният икономически растеж и ръстът на печалбите, съчетани с ниски лихвени проценти, също така увеличават риска американските акции да претърпят дълговия подем, преживян през 80-те години в Япония. Въпреки вече екстремните им оценки, тези експанзионистични политики могат да тласнат оценъчните съотношения над предишните им върхове.

Това може да звучи твърде добре, за да е вярно за регулаторите и инвеститорите. Но внимавайте какво си пожелавате. „Японизацията“ сега се свързва с десетилетията, прекарани в намаляване на натрупания дълг през 80-те години, а не с печалбите, на които инвеститорите се радваха в средата на това десетилетие.

Виждаме тревожни паралели. За разлика от намаляването на задлъжнялостта, наблюдавано в повечето предишни рецесии, нивата на дълга в САЩ се увеличиха рязко при коронавирусната. Дългът на частния сектор се е повишил с 9,5% от брутния вътрешен продукт през миналата година, като е тласнал 10-годишния темп на растеж до 15% от БВП (най-бързият ръст на дълга от 50 години).

Както отбеляза МВФ в своя регулярен доклад за финансовата стабилност, регулаторите нямат друга алтернатива, освен да направят каквото е необходимо, за да създадат „мост към възстановяването“. Притеснението е, че това също така създава условия за средносрочна финансова нестабилност. В този случай мостът може да се окаже за никъде.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 00:30 | 04.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още