Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Инфлацията в еврозоната варира в най-широки граници след дълговата криза

Голямата разлика между темповете на ифлация в страните от валутния блок подчертава недостатъците на универсалния подход към паричната политика

Инфлацията в еврозоната варира в най-широки граници след дълговата криза

Снимка: Angel Garcia/Bloomberg

Инфлацията се ускорява в еврозоната, но също така варира в най-широки граници между страните от валутния блок от години. Това е допълнително усложнение за Европейската централна банка (ЕЦБ) и нейните продължаващи пандемични стимули, пише Bloomberg.

Колко бързо се покачват потребителските цени зависи от това къде се намирате в 19-членната еврозона. В Естония, където разходите за енергия се увеличават, нивото на инфлация за 2021 г. се прогнозира да бъде 4%. В Гърция, където цените са регулирани, се очаква само 0,1%.

Въпреки че различията между страните от еврозоната не са нищо ново, това е най-голямата разлика след кризата с държавния дълг в региона и подчертава недостатъците на универсалния подход към паричната политика.

В Германия цените растат с най-бързия темп от три десетилетия, тъй като проблемите с веригата на доставки засягат производствената индустрия. Вероятният следващ финансов министър на страната би тревога.

"Натискът върху ЕЦБ се увеличава", казва Гертруд Трауд, главен икономист в Helaba във Франкфурт. Проблемът с настоящия скок на цените е, че "човек не знае дали е краткосрочен, или дълготраен".

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард е "убедена", че настоящата вълна на по-силна инфлация няма да изисква по-високи лихвени проценти през следващата година и ще отслабне, след като проблемите във веригата на доставки бъдат разрешени. Но инфлацията вече се оказва по-упорита, отколкото се смяташе по-рано.

Европейската комисия прогнозира, че цените в еврозоната ще се повишат с 2,2% през следващата година - над целта на ЕЦБ от 2%. Членът на Управителния съвет на ЕЦБ Роберт Холцман каза тази седмица, че не може да изключи "дълъг период, в който инфлацията ще бъде по-висока".

За Германия настоящата ситуация е необичайна. Последният път, когато инфлацията в страната надмина тази в четирите най-големи страни в блока, беше преди половин десетилетие, когато беше само 0,4% в сравнение с прогнозата за 3,1% тази година.

След само пет седмици ЕЦБ трябва да прекалибрира стимулите си. Въпреки че покупките на активи в условията на пандемия вероятно ще приключат по план през март, няма консенсус за това какво ще се случи с обикновения план за изкупуване на облигации - в момента на стойност около 20 млрд. евро на месец.

И тъй като инфлацията вероятно ще се ускори допълнително през ноември, между централните банкери се оформя разрив относно лихвите. Управителят на централната банка на Ирландия Габриел Махлуф каза, че би предпочел да действа по-скоро рано, отколкото късно, ако е необходимо, докато португалският му колега Марио Сентено предупреди, че е възможно да бъде задушен икономическият импулс с преждевременен ход.

Банкерите помнят и грешки от миналото - по-конкретно от 2011 г., когато тогавашният председател на ЕЦБ Жан-Клод Трише повиши лихвите два пъти само за да ги понижи неговият наследник Марио Драги.

"ЕЦБ винаги трябва да се фокусира върху общата средна стойност за еврозоната", коментира икономистът на Societe Generale SA Анатоли Аненков. "Досега те се справят доста добре с тези различия", посочва той.

По статията работиха: Десислава Попова, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

2
 
3
 
1
преди 2 месеца
Ами толкова струват евродепутатите, еврокомисията и европедалите. Европейците сами си ги избират на избори. Никой не им е виновен.

Още от Анализи
Путин трябва да се страхува от цената на една война с Украйна