Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Инвеститорите трябва да се подготвят за добре дошло завръщане на инфлацията

Силите, поддържащи дезинфлацията през последните 40 години, изглежда са в отстъпление

Инвеститорите трябва да се подготвят за добре дошло завръщане на инфлацията

Снимка: Bloomberg

Да се предположи завръщане на инфлацията би разбунило духовете. Инвеститорите се придържат към дефлационната теза - и то толкова страстно, че мнозина смятат, че инфлацията не може да се върне при никакви обстоятелства. Но ако погледнем отвъд днешния шок върху търсенето заради кризата с Covid-19, силите, движещи дезинфлацията през последните 40 години, изглежда отстъпват, пише за Financial Times Роб Бърнет, фонд мениджър в Lightman Investment Management.   

Още по темата
Ако погледнем назад, 1981-1982 г. беше една от най-важните повратни точки за пазарите и икономиката. Пикът на инфлацията и последващият й безмилостен спад съвпаднаха с началото на глобализацията и най-големия бичи пазар при облигациите в историята.

Централните банки, водени от Федералния резерв при Пол Волкър, започнаха да действат по-изпипано, станаха по-успешни и с по-голямо доверие в себе си. Тяхната независимост последва този успех, тъй като правителствата спечелиха публичното доверие в ефективността на паричната политика, като допълнително засилиха репутацията на централните банки за борба с инфлацията.

Ръстът на аутсорсинга намали разходите за труд и производство, като усили натиска върху цените. Рязкото нарастване на глобалните спестявания натисна лихвите надолу, понижавайки цената на капитала. Всички тези фактори се комбинираха, за да осигурят непрекъснати вълни от дезинфлация, които заливаха глобалната икономика близо 40 години.

Настоящето обаче изглежда като огледален образ на началото на 80-те години. Преминахме от инфлационен връх към дефлационно дъно. Глобализацията може да не е в отстъпление, но характеристиките й изглежда се променят. Корпоративната цел вече не е тесногръдо преследване на най-ниските производствени разходи. Екологичните, социалните и политическите фактори играят все по-важна роля. Тези фактори увеличават разходите.

В сегашната конкретна криза капиталът също загуби позиции спрямо труда, както отбелязаха Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан. Защитата на индивида получи превес над печалбата. Насърчаването на безопасността на човека е очевидният и хуманен отговор на обстоятелствата, пред които сме изправени, но противоречи на абсолютното убеждение в свободните пазари, което бе в подем през последните 30 години. Пандемията има потенциал да промени приоритетите на обществото. Ценовата мощ на труда може да бъде засилена през следващите години поради икономически или политически причини.

Като се има предвид изборът на безопасността на човека пред печалбата, фискалните дефицити се разширяват бързо, за да смекчат въздействието на коронавируса, но този път няма усещане, че тези разходи ще бъдат последвани от строги икономии. Ако популизмът е политическо движение срещу икономиите, бъдещите повишения на данъците може да са много далеч. Строгите икономии и техните дефлационни последствия могат да се случат само след смъртта на популизма.

Вместо чрез увеличение на данъците, големите държавни разходи се финансират от централните банки. Започва форма на сливане между фискалната и паричната политика. Днешните операции не са пряко държавно финансиране на първичния пазар, но купуването на облигации на вторичния пазар е същото нещо.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
2
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Проблемът е другаде - ликвидността е прекрасно нещо, когато трябва да нагласяш бюджет. В този аспект принтерът е най-добрият приятел на централния банкер. Лошото е, че това изкривява пазара, развързва ръцете на правителствата да харчат безогледно, а дълговете растат с главозамайна скорост. И все един ден ще трябва да се плащат. А инфлацията, пустата, не иска да се завръща и не иска. Ни в Япония, ни в Щатите. Изходът, доколкото зависи от тези, които урпавляват тоя шантав процес, е в периодичното създаване на кризи, които да нулират брояча и нещата за следвашите десетина години да са успокоени. Те това е тяхната "цикличност", която задължително приключва с някакъв военен катаклизъм с всеки път различен мащаб и различно положение в Гугъл Мапс... И не, тук пазарът вече има малка роля, защото е изкривен, лобизмът е придобил статут на държавна политика, а протекционизмът набира сила. Но всичко това е следствие на сбърканият изначално пазар на рабоотната сила, където алчността за огромни печалби при малки или символични разходи направи от Китай световна работилница, а западните общества - мързеливи, неуки и неспособни. Изход - не е ясно дали има изобщо....

Още от Анализи
Може ли Китай да спечели финансовата студена война?