IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Историята сочи, че трябва да се тревожим за инфлацията

Светът след пандемията ще предложи първия тест дали слабата инфлация ще бъде трайна

11:12 | 10.02.21 г. 9
Автор - снимка
Създател
<p>
	Модите се менят и в икономиката. <em>Снимка: Bloomberg</em></p>

Модите се менят и в икономиката. Снимка: Bloomberg

Подобно на дрехите и храната макроикономиката има своите модни тенденции. Последната е относно публичния дълг. От ОИСР до МВФ, глобалните организации, които традиционно подкрепяха фискалните ограничения, станаха много по-спокойни по отношение на държавните заеми, пише Фердинандо Джулиано за Bloomberg.

Аргументът е, че устойчивостта на дълга е по-малък проблем, ако централните банки поддържат лихвените проценти свръхниски. Правителствата трябва да се откажат от старите фетиши, като например съотношението между дълга и брутния вътрешен продукт, и да се концентрират върху по-значими мерки като дела на лихвените плащания в БВП. Привлекателността на тези идеи е видна. Погледнете Гърция, където промяната в разходите и падежите по заемите направиха огромния дълг да изглежда управляем.

Тази последна макроикономическа мода обаче се основава на едно ключово предположение: че инфлацията ще остане потисната, позволявайки на централните банки да продължат с ниските лихви и големите покупки на активи. Това представлява много сериозен залог.

Всяко трайно покачване на инфлацията може да накара Федералния резерв на САЩ и другите големи централни банки да затегнат паричната политика, за да постигнат целите си за инфлация. След това вниманието на инвеститорите би се върнало към традиционните - много по-тревожни - мерки като съотношението дълг/БВП, които повишават перспективата за финансова нестабилност.

Икономическата история е осеяна с железни закони, които не са издържали. През 60-те години правителствата бяха убедени в стабилната връзка между инфлацията и безработицата - известна като „кривата на Филипс“. Политиците предполагаха, че могат просто да изберат точка по тази крива в зависимост от това дали предпочитат да защитят работните места, или да държат цените под контрол.

Едно от последствията беше така наречената политика „спри и тръгни“, при която правителствата се ангажираха с редуване на стимули и строги икономии, докато се опитваха да управляват този компромис. Необходими бяха забележителното обръщение на Милтън Фридман от 1967 г. пред Американската икономическа асоциация и стагфлацията от 70-те години, за да се види, че нещата не са толкова прости. Днешните икономисти се отнасят предпазливо към кривата на Филипс.

Друг пример е „голямата умереност“ от 90-те и 2000-те, когато регулаторите в развитите икономики вярваха, че са укротили бизнес цикъла завинаги. Някои приписваха заслуги на независимите централни банки с техните цели за инфлацията, които на теория закотвиха очакванията за повишаване на цените и не позволиха на правителствата да прегреят икономиката.

Оказа се, че има и други по-фини фактори, управляващи инфлацията в богатия свят, включително глобализацията, технологичната революция и влизането на Китай в Световната търговска организация. Финансовата криза от 2008 г. и голямата рецесия разсеяха всякакви твърдения за край на икономическия цикъл „връх-дъно“.

Много икономисти, както винаги, ще твърдят, че този път е различно. Те предлагат различни обяснения защо инфлацията ще бъде постоянно ниска или отрицателна, в това число: смекчаващият ефект на технологиите върху цените; дефлационното въздействие на застаряващото общество; и ролята на неравенството в ограничаването на общите разходи.

Доказателствата след кризата от 2008 г. подкрепят онези, които не се притесняват от скокове на инфлацията. Централните банки предприеха безпрецедентни монетарни стимули, за които критиците се опасяват, че ще предизвикат хиперинфлация. Но те все още се борят да повишат инфлацията към типичната си цел от около 2%.

Последна актуализация: 11:13 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

9
rate up comment 7 rate down comment 1
terziеv
преди 3 години
При една хиперинфлация няма как да надуваш изпреварващо. Кредитите са предимно в бизнеса, не в хората. Т.е. едно голямо вдигане на лихвите ще унищожи изцяло икономиката - т.е. невъзможно е. В допълнение делата и запорите се точат с месеци. Погледни какво беше 1997-***, кои намазаха - кредитните милионери. За месец дългът ти става стотинки. Както и в статията - трябва да погледнем назад, за да видим какво ни чака.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 7 rate down comment 0
Varfor
преди 3 години
Не съм запознат, но при такъв сценарий, банките няма ли да надуят лихвите до небесата?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 6 rate down comment 2
abdul
преди 3 години
Петърчо, отивай обратно да си доучиш - инфлацията е нещо хубаво, търсим я от има няма 10 години. Това, за което трябва да се тревожим, се нарича "хиперинфлация"... оправи си заглавието.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 8 rate down comment 2
terziеv
преди 3 години
Спасението го писах във форума - ДЪЛГ. Да имаш дългове по време на хиперинфлация е най-добрият хедж.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 6 rate down comment 2
terziеv
преди 3 години
Нейков, разберете се с Йорданов. Момчето е бая скарано с историята и това сериозно го спъва. Ако и да се замислям, че има и някои други дефицити.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 8 rate down comment 0
khao
преди 3 години
...склада също не е безплатен :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 8 rate down comment 2
das
преди 3 години
Аз бих заложил на хранителните суровини, но като наближи момента. Предполагам, че ще има много милиардери които тогава ще се включат с мултимилиардни инвестиции в пшеница, соя и т.н. основни храни и ще изкупят пазара до дъно, след което ще могат да продават на каквато цена си решат на гладното население. Реално за някои основни хранителни суровини дори не ти трябват огромни суми ако се гледат камарите наливан кеш последното десетилетие.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 1
Repoman
преди 3 години
Спасението са останалите активи, които все още не са балонизирани и които ще доведат до инфлация. Например суровините. Купуваш трайни такива и складираш. Например метали. Складираш и забравяш за момента и като дойде инфлацията действаш.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 11 rate down comment 0
Varfor
преди 3 години
С това повсеместно балонизиране - акции, крипто, имоти (конкретно тези в България) - не знам кое ще е спасението срещу инфлацията.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още