Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Животът след коронавируса

Дори най-богатите в най-развитите страни са лично заинтересовани да защитят най-бедните в най-слабо развитите страни, пише Ювал Ноа Харари

Животът след коронавируса

Снимка: Bloomberg LP

По време на традиционното за уикенда прехвърляне на пресата забелязах текст на израелския автор на бестселъри Ювал Ноа Харари. Във Financial Times той описва света след Covid. Този негов анализ контрастира приятно с доста краткотрайните дебати, които ще се проведат отново редица държави в ЕС: Разхлабване по време на блокадите?

Харари прави интригуващо сравнение на начините, по които животът на човечеството се промени само за няколко столетия - от епохата на Черната смърт през времето на грипната пандемия от 1918 г. до епохата на Covid-19.

„Когато хората са се сблъсквали с чумите, не са предполагали какво ги провокира или как да бъдат спрени. Когато инфлуенцата се появява през 1918 г., най-добрите учени в света не успяват да идентифицират смъртоносния вирус, много от противоепидеимчните мерки се оказват безсмислени, а опитите за разработване на ефикасна ваксина са напразни. Но при Covid-19 всичко беше доста по-различно", пише той. Само месец след първите сигнали за появата на новия патоген световните учени успяха да идентифицират вируса - причинител на заразата. Малко след това те бяха публикували информацията за геномната му секвенция.

„За по-малко от година няколко ефективни ваксини вече са в масово производство. Никога досега хората не са били толкова силни във войната между човечеството и патогените", пише Харари.

Самият факт, че масовите карантинни мерки не доведоха до още по-голямо бедствие, е показателен за напредъка на човечеството. В миналото не просто е било невъзможно да се проследи веригата на предаване на заразата - просто икономическата цена на евентуалното блокиране би била непосилна.

А Харари изисква в своето есе три неща:

- Осигуряване на цифровата инфраструктура, която ни помогна при извънредната ситуация с Covid, срещу риска от технически срив или киберпрестъпления.

- Повече инвестиции от държавите в тяхната често престъпно пренебрегвана здравна система.

- Ефективна глобална система за своевременно идентифициране и борба с пандемиите.

Прозрението на известния историк: „Дори най-богатите в най-развитите страни са лично заинтересовани да защитят най-бедните в най-слабо развитите страни. Когато нов вирус скочи от прилеп на човек в отдалечена джунгла, вирусът може да се започне да се разхожда по Wall Street за броени дни“.

Изводът: това звучи като не по-малко, а по-скоро повече глобализация.  

По статията работи: Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

2
 
1
 
1
преди 2 месеца
Странна загриженост ... направо да се разплачеш , колонизаторите загрижени за робите си ...

Още от Анализи
ЕС трябва да защити дигиталния си суверенитет