Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Как изглежда световната банкова индустрия 10 години след финансовата криза

Кризата, започнала преди десетилетие, доведе до сериозни промени в сектора, включително с повече регулации и свиване на обсега

Как изглежда световната банкова индустрия 10 години след финансовата криза

Снимка: Архив Ройтерс

Победата на Доналд Тръмп на изборите за президент на САЩ стъписаха по-голямата част от Ню Йорк. Wall Street обаче празнуваше. От деня на изборите – 8 ноември, до 1 март подиндексът на американските банки в S&P 500 се вдигна с 34%, а финансовата индустрия бе най-бързо растящия сектор на бързо разрастващия се пазар, коментира The Economist.

Акциите на банките вече вървяха нагоре, до голяма степен заради очакванията на пазарите Федералният резерв да повиши лихвените проценти след дълга пауза. И той наистина направи това през декември и март, като се очакват още три повишения тази година. А това би трябвало да позволи на банките да разширят маржа си между процентите на заемане и кредитиране от 60-годишния минимум. Намеренията на Тръмп за реформи в сектора също може да ги подкрепи.

Дали това означава, че банките са оставили кризата зад гърба си? Според Economist много от тях са в много по-добра форма отколкото преди десетилетие, но ръстовете не са равномерно разпределени и има над какво да се работи. Това е особено важно за Европа, където възстановяването на банките е особено накъсано. Индексът STOXX Europe 600 на банковите акции все още е с две трети по-надолу от пика си отпреди 10 години, а възвръщаемостта на европейските кредитори върху акциите е средно 5,8%.

Американските банки са значително по-силни. В инвестиционното банкиране те бият европейските си конкуренти. Вече няма нужда да заделят милиарди за огромни сметки заради греховете от миналото и поне постигат по-добра възвръщаемост за акционерите си.

Но влиянията на финансовата криза са дълги и дори в САЩ банките не са оставили миналото зад гърба си. Въпреки първоначалното рали заради Тръмп, банковият индекс в S&P 500 все още е с 30% под пика си февруари 2007 г. А най-големият въпрос не е отминал: дали банките, и данъкоплатците, вече са в безопасност? И какво се случва 10 години по-късно?

Седемте последици на апокалипсиса

Попитайте банкерите какво се е променило най-много в индустрията през последното десетилетие и начело в списъка ще са регулациите. Лекият досег бе заменен от тежък контрол, включително „стрестестове“, които проверяват способността на банката да устои на кризи. Преди финансовата криза, казва главният финансов директор на международна банка, компанията му (и други като нея) са изготвяли вътрешни стрестестове, за които е събирала хиляди данни. Когато основният надзорник на банката му започва да изготвя тестовете след кризата, тази цифра скача до стотици хиляди. Сега тя е милиони и постоянно нараства. Броят на хората, които работят директно върху „контрола“ в най-голямата щатска банка JPMorgan Chase скача от 24 хил. през 2011 г. до 43 хил. през 2015 г. Което означава един на всеки шестима служители.

Втората голяма промяна са много по-взискателните капиталови изисквания, както и новите правила за левъридж и ликвидност. Банкерите и надзорниците са съгласни, че кризата е направила капиталовите буфери на банките опасно малки. За твърде много кредитори левъриджът бе пътят първо към печалба, после към провал. Ревизираните международни правила, известни като Базел 3, принуждават банките да натрупат средства, добавяйки капитал и конвертируем дълг към балансите си. Идеята е, че всяка голяма банка трябва да може да поеме най-лошия възможен удар, без да повлича други институции или да се нуждае от спасяване. Между 2011 г. и средата на 2016 г. 30-те „глобално системно важни“ банки в цял свят са засилили капитала си с около 1 трлн. евро, основно чрез неразпределена печалба, казва Банката за международни разплащания в Базел.

Третата промяна е, че възвръщаемостта от акциите е по-ниска отколкото преди кризата. Отчасти това е естествено следствие от по-голямата капиталова база. Но отрицателното въздействие от кризата сви възвръщаемостта и по друг начин. Централните банки първо понижиха лихвените проценти до рекордно ниски нива, а после дойдоха огромни покупки на държавни облигации и други активи. Целта отчасти бе да се помогне на банките, правейки кредитирането по-евтино и повишавайки икономиките. Но ниските лихвени процент и непроменените криви на доходността потискат лихвените маржове, а оттам – и печалбата.


Последни новини

Коментари (2)

2
 
2
 
2
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
банките имат един огромен проблем, който не го казвате у таз статиес.
Раздадените кредити на масата почти платежноспособни направи така, че ги уби. самоволно променяне на лихви, плащане на лихва върху лихва и накрая - продажба на дълга им на колекторска фирма. тез ги чакай да земат кредит чак след 50 години. толкоз ше им държи. А раздадените кредити на ПЛАТЕЖНОСПОСОБНИ МУШЕНИЦИ доведе до това, че техните машинации, кредит върху кредит, новите им лъжи необезпечениа - фалираха БАНКИТЕ които им се довериха. ТЕ ИСКАТ ДА ЗЕМОТ ОЩЕ 10 ПЪТИ ПО ТОЛКАВА КРЕДИТИ1 но ша фалираг и новите им кредитодатели със същата садистична жар и удоволствие.....че и изглеждат единствените читави играчи на пазара. имидж, шум, тва, онва. за хора кат мъск говора.
БАНКИТЕ СА МЪРТВИ. САМО (ЧЕ ОЩЕ НЕ ГО ЗНАЯТ.
Масата ги празира и дава на късо, техните криенти-мушеници, след ножъ ше им извата и гоуемата базука. СКОРО.
4
 
3
 
1
преди 6 месеца
Банките са полезни. Все още банките не зачитат, че сегашният (за устойчивия обществен просперитет) вреден подход за прилагане на парите е водещия причинител за техните злини.
При тази държавна грешка всяка банка е със съдба на жертва и подсигуряван провал, защото банката, колкото по-добре подпомага за реализирането на икономически растеж, толкова по-силен потенциал за дългови кризи възниква и щетите са по-болезнени.
Централната банка не може да спаси банките, защото не е с необходимата компетентност.
Същественото за спасение от актуални злини е внедряването на (за устойчивия обществен просперитет) полезен подход за прилагане на парите.

Още от Анализи
Защо трейдърите все повече виждат еврото като убежище?