Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Как ще изглежда работата през 2035 г.?

Единственият отговор на многото предизвикателства е новият социален договор между работници, компании и държава

Как ще изглежда работата през 2035 г.?

Снимка: Ройтерс

Центърът за бъдеща работа на Кралското общество за насърчаване на изкуството, производството и търговията (Royal Society for the encouragement of Arts, Manufactures and Commercе - RSA) публикува изследване, което посочва четири сценария за бъдещето на работата до 2035 г. и показва колко далеч са нашите войнстващи политици от това, което се случва, пише Ашийм Сингх.

Повечето от нас са чували, че според проучване на Оксфордския университет 35% от работните места ще бъдат загубени заради автоматизацията, или пък са слушали шокиращите хипер-утопии, според които неумолимо ще настъпи нова ера на био-комунизъм. Такива видения понякога стряскат или дори развълнуват, но са повърхностни – неизменнно, или се фокусират късогледо върху автоматизацията, или спекулират гръмко без особени доказателства. Така те не допринасят особено за дебата относно човешкия и културен феномен, който бъдещето на работата представлява.

Задачата, която ние в Центъра за бъдеща работа на RSA си поставяме от самото начало е да избегнем такава сензационност, като в трезв дух изследваме и се опитаме да обясним големите футуристични промени, които оказват въздействие на работниците в момента.

Автоматизация, изкуствен интелект, интернет платформи – какво се крие зад тях? Какво означават те за работниците днес и утре?

Пвечето изследвания за бъдещето на работата се фокусират единствено върху влиянието на технологиите за загубата на работни места, но има доста по-широки последици, включително въздействието на технологичните промени върху наблюдението над работния процес, практиките за набиране на персонал, базирани на изкуствения интелект и растежа на платформите за фрийлансери, които не биха съществували без мощните алгоритми, които ги поддържат.

Коментаторите са склонни да представят погрешно технологичната промяна, да се изхвърлят в своите предвиждания, което ретроспективно ги превръща в глупаци. Неопределености като състоянието на глобалната икономика, нивото на нетна миграция във Великобритания, напредъкът в цифровите технологии като Интернет на нещата и възходът на блокчейн технологията са все съществени, но неуловими части от сложна и развиваща се бъдеща картина.

Как можем да се ориентираме сред всчко това? За да обхванем всички тези неопределености по подобаващ начин разработихме метод, познат като морфологичен анализ, в който принос имат експерти и партньорите ни от Arup, посочва Сингх. Резултатът бе моделиран от сътрудниците на Центъра за бъдеща работа на RSA, за да представим четири подробни картини за това как би могъл да изглежда пазарът на труда през 2035 г.

Това не са предвиждания, а сценарии. С това имаме предвид, че не е непременно някой от тях да се сбъдне. Взети заедно обаче те обхващат цялото възможно според нас бъдеще, като всеки от тях, надяваме се, осветлява определени предизвикателста и възможности, които бъдещето може да ни поднесе.

Всъшност всеки сценарий е не просто правдоподобен, но до известна степен познат и различим в настоящето. Сценариите са точки на хоризонта, които бързо насочват пътя ни.

Ето ги и четирите сценария за бъдещето на работата:


Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 4 дни
Няма профилна снимка
През 1818 г. Мери Шели публикува „Франкенщайн“ — разказ за учен, създал из­куствено същество, което излиза извън контрол и сее опустошение около себе си. През последните два века същата история е разказвана отново и отново по безброй начини. Тя се е превърнала в един от стожерите на новата митология на науката. На пръв поглед историята на Франкенщайн цели да ни предупреди, че ако се опитаме да си играем на Бог и да създаваме сами живот, ще бъдем наказани сурово. Тя има и по-дълбоко значение.
Митът за Франкенщайн показва на Homo sapiens, че дните му са преброени. Освен ако не настъпи ядрена или екологична катастрофа, техноло­гическият напредък скоро ще доведе до заместването на Homo sapiens с напълно различни създания, притежаващи не само различен физически облик, но и разли­чен когнитивен и емоционален свят. За повечето хора това е изключително тре­вожна перспектива. Иска ни се да вярваме, че в бъдеще хора също като нас ще пътуват от планета на планета с бързи космически кораби. Не допускаме възмож­ността създания с нашите емоции и личностна идентичност вече да не съществу­ват, а мястото ни да бъде заето от непознати за нас форми на живот, пред чиито способности нашите бледнеят.
Намираме утеха в идеята, че доктор Франкенщайн е създал ужасяващо чудови­ще, което трябва да унищожим, за да спасим самите себе си. Разказваме историята по този начин, защото това предполага, че ние сме най-добрите възможни съще­ства и никога не е имало и няма да има по-съвършени от нас. Всеки опит да бъдем усъвършенствани е обречен на провал, тъй като дори телата ни да може да бъдат подобрени, човешкият дух е неприкосновен.
За нас не би било лесно да проумеем факта, че учените могат да създават духове също както и тела и че някой доктор Франкенщайн от бъдещето един ден може да създаде нещо, което наистина да ни превъзхожда — нещо, което да гледа на нас със същото снизхождение, с което ние се отнасяме към неандерталците.
Бъдещето е неизвестно и би било изненадва­що, ако прогнозите днес до една бъдат утре осъществени. Историята ни учи, че онова, което изглежда непосредствено предстоящо, може никога да не се случи поради непредвидени пречки, а други невъобразими въз­можности да станат действителност. Когато започва ядрената епоха през 40-те години на XX в., се появяват много апокалиптични прогнози за света през 2000 г., а когато „Спутник“ и „Аполо 11“ разпалват въображението на хората, се появяват много пророци, според които до края на века ще живеем в космически колонии на Марс и Плутон. Малка част от тези предсказания се сбъдват. Но пък никой не успява да предвиди интернет.
Следва да приемем сериозно единствено идеята, че следващият етап от историята ще включва не само техно­логични и организационни трансформации, но и дълбоко преобразяване на чо­вешкото съзнание и личностна идентичност. Всичко това може да има толкова да­лечни последици, че самият термин „човек“ да се окаже неприложим. Колко време ни остава до този момент? Никой не знае. Както вече стана дума, според някои до 2050 г. някои хора вече ще са постигнали безсмъртие. По-умерените прогнози отнасят този момент към следващото столетие или хилядолетие. От гледна точка на 70 000 години човешка история какво са няколко хилядолетия?
Ако наистина завесата е напът да се спусне пред сцената на човешката исто­рия, то може би ние сме представители на последните поколения, които следва да потърсят отговор на въпроса: какви искаме да бъдем? Пред този въпрос, из­вестен като въпрос за усъвършенстването на човека, бледнеят всички спорове, които в момента водят политици, философи, учени и обикновени хора.
Откъс от книгата "Кратка история на човечеството"

Още от Анализи
Коя е най-важната цифра, описваща климатичните промени