Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Как ще изглежда работата през 2035 г.?

Единственият отговор на многото предизвикателства е новият социален договор между работници, компании и държава

Готови ли сме? Уви, не.

Това са четирите стълба на бъдещата работа. Мисля, че е справедливо да се каже, че всеки от нашите сценарии предлага визия на положителна промяна, но и също така на несигурност и неопределеност до известна степен. Общностите ще се променят, както и начинът на живот. Социалната сигурност за работниците и техните семейства ще бъде тествана до предела си.

Къде са политиците в този процес - тези, които имат задачата да наблюдават законите и инструментите, които тази сигурност предоставя. Уви, тях ги няма. Те са извън процеса. Съществува повърхностен, и често креслив и неавтентичен, дебат за автоматизацията, която убива творческото мислене.

Направихме проучване сред британски депутати, което показа, че те са съгласни, че новите технологии ще имат огромен ефект сравним с Brexit, но до голяма степен не са наясно с него. Те са загрижени, но не знаят какво трябва да се направи. Само 15% от тях смятат, че парламентаристите правят достатъчно, за да подготят работниците за новите технологии, а 14% мислят това за държавните служители.

Повечето депутати не смятат, че знаят достатъчно за новите технологии, за да вземат правилните решения за политиката в тази област (43% на 29%), въпреки че 40% се страхуват от влиянието на технологиите върху работниците в техните избирателни райони. Да не забравим – 46% казват, че справянето с технологичната промяна ще бъде не по-малко предизвикателство от Brexit.

Депутатите също така не са наясно с ефекта от радикалните технологични промени върху жените. Те не смятат, че жените ще усетят най-силно ефекта, въпреки появяващите се доказателства за противното – само 29% от лейбъристките депутати и едва 10% от консерваторите вярват, че жените ще бъдат по-засегнати от автоматизацията, отколкото мъжете.

Скорошно изследване на RSA предупреди, че квалифицирани работни места на всички нива вече се губят, но за разлика от загубите в промишлеността и индустрията през 80-те, жените сега са по-засегнати заради автоматизацията и дигиталните промени в банковия сектор и търговията на дребно, както и заради икономиите в публичния сектор.

Няма консенсус и относно това кой печели и губи от технологичните промени – че ще бъдат потребителите смятат 45% от консерваторите и само 12% от лейбъристите, за технологичните фирми съотношението е 20% на 36%, а за работодателите – 15% на 43%.


Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
През 1818 г. Мери Шели публикува „Франкенщайн“ — разказ за учен, създал из­куствено същество, което излиза извън контрол и сее опустошение около себе си. През последните два века същата история е разказвана отново и отново по безброй начини. Тя се е превърнала в един от стожерите на новата митология на науката. На пръв поглед историята на Франкенщайн цели да ни предупреди, че ако се опитаме да си играем на Бог и да създаваме сами живот, ще бъдем наказани сурово. Тя има и по-дълбоко значение.
Митът за Франкенщайн показва на Homo sapiens, че дните му са преброени. Освен ако не настъпи ядрена или екологична катастрофа, техноло­гическият напредък скоро ще доведе до заместването на Homo sapiens с напълно различни създания, притежаващи не само различен физически облик, но и разли­чен когнитивен и емоционален свят. За повечето хора това е изключително тре­вожна перспектива. Иска ни се да вярваме, че в бъдеще хора също като нас ще пътуват от планета на планета с бързи космически кораби. Не допускаме възмож­ността създания с нашите емоции и личностна идентичност вече да не съществу­ват, а мястото ни да бъде заето от непознати за нас форми на живот, пред чиито способности нашите бледнеят.
Намираме утеха в идеята, че доктор Франкенщайн е създал ужасяващо чудови­ще, което трябва да унищожим, за да спасим самите себе си. Разказваме историята по този начин, защото това предполага, че ние сме най-добрите възможни съще­ства и никога не е имало и няма да има по-съвършени от нас. Всеки опит да бъдем усъвършенствани е обречен на провал, тъй като дори телата ни да може да бъдат подобрени, човешкият дух е неприкосновен.
За нас не би било лесно да проумеем факта, че учените могат да създават духове също както и тела и че някой доктор Франкенщайн от бъдещето един ден може да създаде нещо, което наистина да ни превъзхожда — нещо, което да гледа на нас със същото снизхождение, с което ние се отнасяме към неандерталците.
Бъдещето е неизвестно и би било изненадва­що, ако прогнозите днес до една бъдат утре осъществени. Историята ни учи, че онова, което изглежда непосредствено предстоящо, може никога да не се случи поради непредвидени пречки, а други невъобразими въз­можности да станат действителност. Когато започва ядрената епоха през 40-те години на XX в., се появяват много апокалиптични прогнози за света през 2000 г., а когато „Спутник“ и „Аполо 11“ разпалват въображението на хората, се появяват много пророци, според които до края на века ще живеем в космически колонии на Марс и Плутон. Малка част от тези предсказания се сбъдват. Но пък никой не успява да предвиди интернет.
Следва да приемем сериозно единствено идеята, че следващият етап от историята ще включва не само техно­логични и организационни трансформации, но и дълбоко преобразяване на чо­вешкото съзнание и личностна идентичност. Всичко това може да има толкова да­лечни последици, че самият термин „човек“ да се окаже неприложим. Колко време ни остава до този момент? Никой не знае. Както вече стана дума, според някои до 2050 г. някои хора вече ще са постигнали безсмъртие. По-умерените прогнози отнасят този момент към следващото столетие или хилядолетие. От гледна точка на 70 000 години човешка история какво са няколко хилядолетия?
Ако наистина завесата е напът да се спусне пред сцената на човешката исто­рия, то може би ние сме представители на последните поколения, които следва да потърсят отговор на въпроса: какви искаме да бъдем? Пред този въпрос, из­вестен като въпрос за усъвършенстването на човека, бледнеят всички спорове, които в момента водят политици, философи, учени и обикновени хора.
Откъс от книгата "Кратка история на човечеството"

Още от Анализи
Тръмп греши, че обезценката на еврото ще помогне на Европа