Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Как ще изглежда работата през 2035 г.?

Единственият отговор на многото предизвикателства е новият социален договор между работници, компании и държава

Ето какво трябва да направим:

Отвъд нахвърлянето на основните положения и обогатяването на разговора за работата, нашият доклад призовава за всеобхватен план за справяне с предизвикателството на новите технологии, който включва:

- подпомагане на икономическата сигурност чрез нов Суверенен инвестиционен фонд за всички и въвеждане на универсален базов доход, за да се подготвим за бъдеще, в което много работници може да изпитат големи колебания в доходите си и/или да се наложи да оказват грижи.

- засилване на влиянието на работниците чрез даване повече права на синдикатите, включително електронно гласуване на членовете, както и създаването на профсъюз на технологичните работници.

- помощ за работниците да осъвременяват уменията си чрез „Лични образователни сметки” – бюджети за обучение за всеки гражданин, включително самонаетите.

- включване на нова потребителска трансакционна такса, която осигурява на работниците плащания при болест и бащинство.

- професионализиране на нискоквалифицираната работа чрез трудово лицензиране, което би придало статут на повече работни места и би окуражило кариерния прогрес.

Излишно е да казваме, че на политическо ниво няма косенсус за нито едно от тези решения, а и как би могло да има, след като умът им е на друго място. Преди да бъде постигнат този консенсус обаче, ние трябва да обединим политическата, практическата и обществената гледна точка. Трябва да използваме тази богата рамка в полза на продължаващия дебат. Нека се подготвим за бъдещето, като забравим шарлатаните и кресливите демагози с техните необосновани утопични или ужасяващи предвиждания.

Това отчасти е следващият етап от работата ни. Единственият подобаващ на многото предизвикателства отговор е новият социален договор между работници, компании и държава, който подкрепя работниците на бъдещето, без значение какво е то.

След всичко казано, бъдещето може да предизвиква тревога или дори ужас, но то далеч не е фаталистично. Това е история, която тепърва ще се пише. Можем да се справим, всичко предстои, но подготовката трябва да започне сега, а не в края на този политически цикъл.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Последни новини

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
През 1818 г. Мери Шели публикува „Франкенщайн“ — разказ за учен, създал из­куствено същество, което излиза извън контрол и сее опустошение около себе си. През последните два века същата история е разказвана отново и отново по безброй начини. Тя се е превърнала в един от стожерите на новата митология на науката. На пръв поглед историята на Франкенщайн цели да ни предупреди, че ако се опитаме да си играем на Бог и да създаваме сами живот, ще бъдем наказани сурово. Тя има и по-дълбоко значение.
Митът за Франкенщайн показва на Homo sapiens, че дните му са преброени. Освен ако не настъпи ядрена или екологична катастрофа, техноло­гическият напредък скоро ще доведе до заместването на Homo sapiens с напълно различни създания, притежаващи не само различен физически облик, но и разли­чен когнитивен и емоционален свят. За повечето хора това е изключително тре­вожна перспектива. Иска ни се да вярваме, че в бъдеще хора също като нас ще пътуват от планета на планета с бързи космически кораби. Не допускаме възмож­ността създания с нашите емоции и личностна идентичност вече да не съществу­ват, а мястото ни да бъде заето от непознати за нас форми на живот, пред чиито способности нашите бледнеят.
Намираме утеха в идеята, че доктор Франкенщайн е създал ужасяващо чудови­ще, което трябва да унищожим, за да спасим самите себе си. Разказваме историята по този начин, защото това предполага, че ние сме най-добрите възможни съще­ства и никога не е имало и няма да има по-съвършени от нас. Всеки опит да бъдем усъвършенствани е обречен на провал, тъй като дори телата ни да може да бъдат подобрени, човешкият дух е неприкосновен.
За нас не би било лесно да проумеем факта, че учените могат да създават духове също както и тела и че някой доктор Франкенщайн от бъдещето един ден може да създаде нещо, което наистина да ни превъзхожда — нещо, което да гледа на нас със същото снизхождение, с което ние се отнасяме към неандерталците.
Бъдещето е неизвестно и би било изненадва­що, ако прогнозите днес до една бъдат утре осъществени. Историята ни учи, че онова, което изглежда непосредствено предстоящо, може никога да не се случи поради непредвидени пречки, а други невъобразими въз­можности да станат действителност. Когато започва ядрената епоха през 40-те години на XX в., се появяват много апокалиптични прогнози за света през 2000 г., а когато „Спутник“ и „Аполо 11“ разпалват въображението на хората, се появяват много пророци, според които до края на века ще живеем в космически колонии на Марс и Плутон. Малка част от тези предсказания се сбъдват. Но пък никой не успява да предвиди интернет.
Следва да приемем сериозно единствено идеята, че следващият етап от историята ще включва не само техно­логични и организационни трансформации, но и дълбоко преобразяване на чо­вешкото съзнание и личностна идентичност. Всичко това може да има толкова да­лечни последици, че самият термин „човек“ да се окаже неприложим. Колко време ни остава до този момент? Никой не знае. Както вече стана дума, според някои до 2050 г. някои хора вече ще са постигнали безсмъртие. По-умерените прогнози отнасят този момент към следващото столетие или хилядолетие. От гледна точка на 70 000 години човешка история какво са няколко хилядолетия?
Ако наистина завесата е напът да се спусне пред сцената на човешката исто­рия, то може би ние сме представители на последните поколения, които следва да потърсят отговор на въпроса: какви искаме да бъдем? Пред този въпрос, из­вестен като въпрос за усъвършенстването на човека, бледнеят всички спорове, които в момента водят политици, философи, учени и обикновени хора.
Откъс от книгата "Кратка история на човечеството"

Още от Анализи
Как да се увеличи значението на Г-20?