Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Канцлерите на Владимир Путин

В енергийната политика на Германия няма място за история и сантименти и лидерите на страната доказват това с действията си за руския газ

Канцлерите на Владимир Путин

Снимка: Архив Ройтерс

В енергийната политика на Германия историята няма голямо значение, пише в коментар европейското издание Politico. Само преди седмица Берлин и отиващият си канцлер Ангела Меркел успяха да прокарат спорния газопровод "Северен поток 2", разубеждавайки САЩ да продължат със санкциите по газопровода.

Ако се върнем години назад - през 2005 година, тогавашният канцлер Герхард Шрьодер, чиято власт беше застрашена от идващата от източните провинции Ангела Меркел, отпразнува заедно с руския президент Владимир Путин споразумението за газопровод по дъното на Балтийско море - "Северен поток".

Сега руският президент не беше в Берлин на срещата между Меркел и американския президент Джо Байдън, за да отпразнува продължението на проекта, но пък германският канцлер не пропусна да му се обади и да му съобщи за развитието на казуса.

"Руският президент похвали лоялността на германската страна към този чисто търговски проект, чиято цел е укрепване на енергийната сигурност на Германия", четем в изявление на Кремъл, след като стана ясно, че САЩ и Германия са успели да се разберат за проекта.

Още по темата

Газопроводът е почти изграден - над 98% от работата по него е вече приключила, и споразумението между Берлин и Вашингтон дава увереност, че проектът ще бъде финализиран, макар че в САЩ и в ЕС критиките към него не спират.

Реализирането на четирите тръби от руския бряг към Германия ще позволи транзита на общо 110 млрд. куб. метра руски природен газ годишно. Това означава, че Москва спокойно може да се откаже от транзита през Украйна и затова и критиците се опасяват, че газът може да се превърне в мощно геополитическо оръжие за разделение на Европа.

От години обаче Германия отхвърля подобни опасения. Преди дни самата Меркел коментира, че има инструменти да не допусне подобна ситуация. В Украйна обаче не са толкова убедени и поискаха допълнителни гаранции за своята енергийна сигурност.

Капацитетът на транзитната мрежа на Украйна е 160 млрд. куб. метра годишно. Но спрямо проекта "Северен поток" е като да се сравнява оптичен кабел с медна тел. След толкова години на експлоатация мрежата на Украйна се нуждае от поне 6 млрд. евро за модернизация. Четирите тръби на "Северен поток" струват общо 17,5 млрд. евро и позволяват на "Газпром" по-евтин внос на газ в Германия - само за транзитните такси държавният гигант плаща на Киев по 2 млрд. долара годишно.

За германската индустрия, която се нуждае от евтин и сигурен енергиен източник, това е добре дошло. Догодина страната ще затвори и последния си ядрен реактор, а до 2038 година - и въглищните си мощности. Въпреки ръста делът на възобновяемата енергия в енергийния микс на страната е все още под 50%. Затова и Берлин очевидно ще разчита на природния газ, който замърсява по-малко от въглищата, за да запълни дупката при производството на електроенергия.

В допълнение газът се използва за отопление от 45% от домакинствата в Германия.

Така че въпросът иска ли Германия да влоши отношенията си с Украйна и ключови партньори като Полша и САЩ в името на евтин газ има само един отоговор - "Да". Но всъщност много по-любопитен е въпросът: "Защо?".


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

0
 
1
 
3
преди 1 месец
А защо Германия да е длъжна да се съобразява със САЩ, украйна и полша? Длъжни ли са немци и руснаци да хрантутят укрите? Тоя въпрос най-очевидно стои пред Русия предвид яростната антируска политика на омраза отстрана на тези. Кой храни куче, което му скача и се опитва да го хапе?
1
 
3
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Путин си върти на пръст Европа и САЩ.
1
 
4
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
'Така че въпросът иска ли Германия да влоши отношенията си с Украйна и ключови партньори като Полша и САЩ в името на евтин газ има само един отоговор - "Да". 'Въпроса е некоректно зададен и автора си отговаря още по-некоректно. Фактическото състояние е следното Германия получава евтина газ и желае да запази ключовите си партньори споменати по-горе включително и Русия. Проблема е че партньорите на Германия не са доволни от промяната на статуквото. Полша и Украйна защото очакват намаление на транзита и съответно на приходите. САЩ защото губят възможноста чрез своите проксита да контролират доставките на газ за Европа което има два полезни за тях резултата. Стоките произведени в Европа губят конкурентна способност и намаляват паричните потоци към Русия. Аз бих задал друг въпрос. Защо Полша и Украйна са против един бизнес проект на друга държава и защо са готови да си влошат отношенията с Германия само заради транзитните такси, в случая с Украйна около два млрд. $ на година. Възможно е това да е решение отвън на което не могат да се противопоставят или се ръководят от логиката на шопа: Ше си запалим къщата да изгори на Вуте плевнята. Тоест ние няма да получим транзитни такси, но и Газпром няма да си продаде газта. Едва ли е последното защото ако го правят ще настоят доста западни държави срещо себе си. По-скоро е лай по заповед на господаря. Колкото да потвърдят поговорката.Кучетата си лаят кервана си върви.

Още от Анализи
Неравенството е в основата на ниските лихви