Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Кипър отново попадна под международна проверка за прането на пари

Средиземноморската страна предсрочно погасява финансовите си задължения към Русия, има ли политически натиск от САЩ?

Благодарим на Русия, но стъпваме на краката си

Финансовите взаимоотношения между Кипър и Русия бяха поставени под натиск и заради предсрочното погасяване на заема от Москва. Решението на правителството бе аргументирано от финансовия министър Харис Георгиадис с икономически причини, но то повдигна много въпроси в публичното пространство в страната за евентуален американски натиск върху Никозия за подобен ход, разглеждан и във връзка с отношенията между САЩ и Русия.

„Политическият дневен ред на Кипър е за укрепване и гарантиране на устойчивостта на публичните финанси”, коментира министър Георгиадис, запитан дали предсрочното погасяване на руския заем е политически мотивирано. А в отговор на въпроса дали това е свързано с желанието да се намали влиянието на Москва върху кипърската политика той заяви: „Няма никакво влияние”.

„Благодарни сме на Русия, която отговори на искането на предишното правителство, но оттогава е постигнат значителен напредък и ние вярваме, че сега можем да разчитаме на нашите собствени сили”, подчерта Харис Георгиадис.

Кипър получи през 2011 г. заем от Русия в размер на 2.5 млрд. евро. Тогавашното ляво правителство на президента Димитрис Христофияс възнамеряваше с него да стабилизира финансовото състояние на страната, без да прибягва до помощ от ЕС. Заемът бе преструктуриран през 2013 г. при президента Никос Анастасиадис, след като страната подписа спасителния финансов план с „тройката” ЕК, ЕЦБ и МВФ. Периодът на погасяване на кредита бе удължен до 2021 г., а лихвеният процент бе намален на 2.5% от първоначалния 4.5%.

Изплащането му започна през миналата година, като досега са преведени три от осемте транша. Оставащата за погасяване сума е в размер на 1.57 млрд. евро. Финансовият ресурс за покриването й бе набран чрез две емисии облигации, които правителството реализира на международните капиталови пазара в края на април.

„Ясен вот на доверие, положителен образ на икономиката на нашата страна в международната инвестиционна общност”, бе оценката на финансовия министър Харис Георгиадис за извършената операция.

На 24 април за първи път в историята си Кипър емитира 30-годишни облигации, като едновременно с тях на пазарите излязоха и 5-годишни облигации. От двете емисии страната привлече 1.25 млрд. евро, като търсенето надмина всички очаквания - подадените оферти достигнаха 11.1 млрд. евро.

Гражданството като „препъни-камък”

Една от най-оспорваните кипърски политики, притесняваща ЕС и САЩ заради потенциалните си възможности за пране на пари и приемане на капитали с неясен произход, е Кипърската инвестиционна програма, по която се предоставя „гражданство срещу инвестиции” на бизнесмени от трети страни. Затова и тя ще бъде подложена на строга проверка от Moneyval.

Най-активно от възможността да получат кипърски паспорт се възползват граждани на Русия. От началото на действието на тази програма през 2013 г. досега по нея на острова са внесени 6.6 млрд. евро, съобщи правителството.

През януари Европейската комисия предупреди, че програмите на държавите от ЕС, включително Кипър, за продажба на паспорти и визи на богати чужденци, могат да увеличат риска за Общността от пране на пари, корупция и укриване на данъци от организирани престъпни групи.

Бум на заявления от кандидати за „нови кипърци” бе регистриран в последните три месеца, от средата на февруари, когато правителството в отговор на силните критики от ЕС и ОИСР затегна критериите и изискванията за натурализация на чуждестранни граждани въз основа на инвестиционни критерии. Засиленият интерес бе заради тяхното влизане в сила от 15 май.

От тази седмица чуждестранните кандидати за кипърски паспорт трябва да инвестират в икономиката на страната минимум 2.5 млн. евро, като се запазва предишният размер от 2 млн. евро, ако средствата са вложени единствено в жилищни недвижими имоти. Както и досега, с най-малко 500 000 евро от тях трябва да бъде закупено жилище за постоянно пребиваване на острова.

От 3 на 5 години се увеличава срокът, в който одобрените по тази програма трябва да запазят инвестициите си. Най-важният нов критерий е, че заинтересованите инвеститори трябва да имат шенгенска виза, валидна при подаването на заявлението. Тя ще доказва, че кандидатът вече е проверен и има достъп до територията на ЕС чрез страна от Шенгенската зона, към която Кипър не принадлежи. Това и ще „снеме” упреците към Никозия, че заплашва европейското пространство с „рискови” инвеститори. Освен това проверки на кандидатите и на произхода на техните пари ще се извършват от независими специализирани международни компании.

Нова култура в кипърските банки

Започналата проверка на Moneyval е първият голям „стрес-тест” за новия гуверньор на Централната банка на Кипър Константинос Херодоту, който встъпи в длъжност през април. Оценката, която мониторингът на Съвета на Европа ще даде за кипърската банкова система във връзка с борбата с прането на пари, е едно от сериозните предизвикателства пред него, тъй като ще е своеобразна отправна точка за започналия му мандат.

„От 2013 г. банковият сектор в страната е засилил действията си срещу прането на пари и финансирането на тероризма. Ясно е, че е създадена нова култура в кипърските банки, което се оценява и в чужбина”, каза новият шеф на Централната банка дни след заемането на поста.

Голямото предизвикателство ред него е и управлението на необслужваните кредити, които остават проблем № 1 за банковия сектор и кипърската икономика. В първите си изявления Херодоту подчерта, че вече е постигнат значителен напредък, като необслужваните кредити към момента са в размер на 11 млрд. евро, далеч под най-високото им ниво от 28 млрд. евро.

По-нататъшното стабилизиране на кипърския банков сектор и осигуряването на прозрачност с прилагането на европейските директиви са сред основите задачи, с които се наема инвестиционният банкер Константинос Херодоту на новия си пост. Завършилият образованието си и работил дълги години в Лондон специалист е бил консултант на правителства, частни групи и корпорации за мащабни финансови стратегии и транзакции на обща стойност над 50 млрд. евро. Той зае мястото на банкер № 1 след като през последните две години бе изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Централната банка.

По статията работиха: Бранислава Бобанац, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
МВФ и СБ трябва да продължат да се адаптират, за да останат живи