Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Китай се нуждае от нов модел на растеж, но това изисква сериозни реформи

Правителството трябва ясно да дефинира ролята си в икономиката и на финансовите пазари

Китай се нуждае от нов модел на растеж, но това изисква сериозни реформи

Снимка: Bloomberg

Китайската икономика устоя по забележителен начин на пандемията, но сега е изправена пред комбинация от намаляващ растеж и волатилност на финансовите пазари. Това отразява редица дилеми, с които Пекин се бори, някои от които са самопричинени, пише за Financial Times Есвар Прасад, автор на „Бъдещето на парите”.

Още по темата
Правителството на Китай изглежда желае да толерира по-нисък краткосрочен растеж в интерес на осигуряването на дългосрочен просперитет. Този подход е правилен, но приетите специфични политики рискуват да създадат повече несигурност и нестабилност, които от своя страна да подкопаят обществената подкрепа за реформите, необходими за укрепване на дългосрочните производителност и растеж. 

И все пак има начин да се намери по-добър баланс: възприемане на силни мерки, които по-добре дефинират ролята на правителството в икономиката и на финансовите пазари.

Секторът на недвижимите имоти въплъщава предизвикателствата, пред които е изправен Пекин. Някои строителни компании като Evergrande безразсъдно предприеха развитие, финансирано с дълг, докато много домакинства взеха заеми, за да финансират покупката на множество имоти със спекулативна цел. Секторът на имотите символизира много от ексцесиите в китайската икономика и правителството очевидно не вижда друг избор, освен да го обуздае, за да предотврати нарастващите икономически и финансови дисбаланси.

Опитът за едновременно намаляване натрупването на дълг в икономиката и ограничаване на спекулациите с имоти вкара жилищния пазар в низходяща спирала. Правителството сега открива огромните разходи за коригиране на дисбалансите в сектор, на който дълго време разчиташе, за да подкрепи растежа, да увеличи приходите на местните власти и да допринесе за богатството на домакинствата. Влиянието на сектора на имотите върху практически всеки аспект на икономиката, финансовите пазари и обществото, прави проблемът труден за решаване.

Пекин изложи две рамки, които да ръководят неговите политики. Първата, „двойна циркулация“, предполага продължителна ангажираност с глобалната търговия и финанси, но се стреми към по-голямо разчитане на вътрешното търсене, както и на технологичната самодостатъчност и местните иновации. Втората, програмата за „общ просперитет“, цели по-справедливо разпределение на плодовете на растежа. Това са похвални рамки, но се сблъскват с някои предизвикателни реалности.

Правителството иска да продължи с кампанията си за намаляване на задлъжнялостта и правилно ограничи използването на дългово финансирани инвестиции, подхранвани от разхлабената парична политика с цел подкрепа на растежа. По същия начин то иска да намали енергоемкото производство и зависимостта на икономиката от тежката индустрия и промишлеността с ниски заплати. Но банковата система, която продължава да насочва финансирането към големи държавни индустриални предприятия, затрудни достъпа до кредити на по-малките и по-пъргави частни фирми, включително тези от сектора на услугите.

Склонността на Пекин да остави Evergrande да изпадне в дефолт показва че той е готов да насърчи пазарната дисциплина чрез премахване на имплицитните държавни гаранции, подкрепящи финансовите фирми и големите корпорации. Въпреки това, успоредното желание за увеличаване на държавния контрол върху икономиката и финансовата система, включително мерките на централната банка за насочване на кредита чрез непазарни механизми, внасят повече объркване, отколкото яснота.

Още по темата

Правителството на Си Дзинпин очевидно е раздвоено относно ролята на частния сектор. Разчитането на него за иновации е в противоречие със стъпките на Пекин за контрол над компаниите, особено в технологичния сектор, за които се смята, че са натрупали прекомерно икономическо и политическо влияние. Също така не е лесно да се синхронизира целта за ограничаване на неравенството с разчитането на частния сектор за генериране на повече богатство.

Балансирането на тези противoстоящи си цели не е невъзможно, но ще изисква различен подход. Първо, правителството трябва да се ангажира с намаляване на влиянието си на финансовите пазари. Второ, то трябва да се справи с наследените проблеми, като голямата купчина лоши дългове в банковата система, които осуетиха преструктурирането. Трето, необходим е по-широк набор от реформи, за да се преориентира икономиката в посоката, която Пекин иска. Това включва по-решителни реформи в държавните предприятия и мерки за укрепване на мрежата за социална сигурност. Тези стъпки трябва да бъдат допълнени от институционални реформи, които подобряват правните рамки, включително по-добра защита правата на интелектуалната собственост, както и корпоративните управление и прозрачност.

Тези мерки ще помогнат за изглаждане на компромиса между краткосрочната болка и по-добрите икономически резултати в дългосрочен план. Пекин все още може да се наложи да приеме по-нисък растеж като цена за опита си да постигне всичко, но би било по-приемливо както за Китай, така и за световната икономика, ако този растеж е по-стабилен и балансиран.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
1
 
1
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
От нов модел се нуждаят щатите и западна Европа и то не толкова от нов а връщане към стария от преди 60та година и този от 19ти век На Китай нищо ново не им трябва

Още от Анализи
Урок от войната в Украйна - производството на храни трябва да се промени