Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Китайската централна банка има по-добри опции за стимули от Фед

Тя би могла да допълни използването на кредитните канали с подхода „каквото работи“ на западните монетарни институции

Китайската централна банка има по-добри опции за стимули от Фед

Централата на Китайската народна банка в Пекин. Снимка: Bloomberg

Западното сравнение между Федералния резерв на САЩ и Китайската народна банка неизменно представя първата институция като сложна и проактивна, докато втората е описвана като реактивна и бюрократична. Ако разгледате по-отблизо тези предубеждения, ще видите колко грешни са те, пише за Financial Times Ед Коул, инвестиционен стратег в Man GLG. 

Още по темата
Огневата мощ на централните банки е под строго наблюдение, докато страните търсят начини да се избавят от рецесията, предизвикана от разпространението на Covid-19. Докато Федералният резерв се зае да увеличи баланса си с облигации и да поеме корпоративен кредитен риск за първи път, Китайската народна банка (КНБ) не прибегна до традиционното количествено облекчаване.

С подема на пазарите на акции в САЩ и значителното свиване на кредитните спредове, по-голямата част от похвалите отидоха към Фед. Но когато погледнете по-внимателно, става ясно, че КНБ успешно поощрява възстановяването без да прибягва до неконвенционална политика и моралния риск, който идва с нея. Ясно е също така, че председателят И Ган разполага с повече възможности от американския си колега, в случай че кризата се влоши.

През 2014-15 г. в Китай имаше дефлационен страх, тъй като спадащите цени на петрола и металите намаляваха производствените разходи на китайските фабрики. Тогава регулаторният отговор беше да се стимулира икономиката чрез драстично разширяване на кредита, което КНБ направи в първите месеци на 2016 г.

Добър начин за илюстриране на това е така нареченият кредитен импулс, който отразява годишната промяна в новите кредити като процент от брутния вътрешен продукт и обикновено води икономическата активност.

Според определението на Коул за тази мярка, кредитният импулс е нараснал до 20 на сто след финансовата криза през 2008 г. и отново се е увеличил по време на кризата с държавните дългове през 2012 г. и плашещата дефлация през 2015 г. В периоди на относително спокойствие, междувременно, кредитният импулс има тенденция да спада: до минус 8 на сто през 2011 г., минус 7 на сто през 2014 г. и минус 6 на сто през 2018 година.

В последния период КНБ опита да обуздае част от излишъка в кредита, на който гледаше като заплаха за дългосрочната стабилност на системата. Този ход в голяма степен беше насочен към сенчестия банков сектор, който обхваща всички кредити, отпуснати от финансови компании, които обикновено нямат банков лиценз и не привличат депозити.

Преди началото на Covid-19 започнах да се настройвам по-оптимистично относно цикличното възстановяване в световен мащаб, а един от компонентите му беше намаляващото съпротивление от мерките срещу сенчестото банкиране в Китай.

От избухването на коронавируса КНБ се отделя от тенденцията, наблюдавана в много развити икономики - и дори на някои развиващи се пазари - а именно, да използва баланса си за закупуване на държавни облигации. По този въпрос се проведе остър политически дебат и засега ортодоксалният подход надделява.

Вместо това КНБ се връща към познатия си отговор, който е да заложи на кредитния канал, за да стимулира икономиката. От 30-те или повече различни политики, обявени от централната банка през последните месеци, повече от три четвърти се отнасят до кредита.

Междувременно е забележимо, че небанковият дял от цялостното „общо социално финансиране“, широка мярка за ликвидност и кредит в икономиката, отново се разшири. Ръстът е движен най-вече от емитирането на корпоративни облигации, но дори доверените заеми - същината на банковата система в сянка, чрез които небанковите институции си отпускат заеми - се възстановиха.

Тази година небанковото финансиране е напът да допринесе с 16 процентни пункта за общия растеж на общото социално финансиране. Това е значително увеличение от 6 на сто за миналата година и отрицателен принос през 2018 г. Ускорението трябва да повиши кредитния импулс, а той от своя страна - икономическата активност.

Критиците ще твърдят, че КНБ опъва тетивата. Може би, но преди три месеца беше често срещан аргумент, че Федералният резерв няма опции. Струва ни се, че КНБ има повече отворени пътища пред себе си, отколкото Фед, особено ако допълва използването на кредитните канали с подхода „каквото работи“, който изглежда е режимът по подразбиране за западните централни банки.

Вярно е, че стимулирането чрез сравнително непрозрачни небанкови кредитни канали може да направи малко за решаване на дългосрочни въпроси относно структурата на икономиката. Но при криза като тази подобни опасения трябва да бъдат запазени за друг път.

Междувременно, способността на КНБ да управлява динамиката на своя кредитен импулс може да означава, че Китай може да се възстанови по-бързо от Covid-19 и да понесе по-малко икономически щети от големи части на Запада.

По статията работи: Петър Нейков

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (5)

1
 
1
 
5
nobel до: Стоян Петров
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Това, че не можем да изгоним една мутра е много показателно за интелектуалното ниво на нацията. И как ще го изгоним, след като социологичните проучвания ясно показват, че ако изборите са днес Герб пак ще е първа политическа сила. За такива случаи, за да се избегне мъдростта на народа са измислени военните преврати. Само че за днес и за нас, като знам кой ни е върховният главнокомандващ ми се струва като още по-лош вариант
0
 
6
 
4
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Общата задлъжнялост в Китай е като тази в Щатите, ако не и по-голяма. Последната цифра за която си спомням е 260% от БВП с тенденция да стигне 320% до няколко години. С писаниците си ние се опитваме да изчистим авгиевите обори. По-добре е да се опитаме да подредим собствената си кoчинка. Една мyтра не можем да изгоним от креслото. И доколкото разбирам, друга неосъществена мyтра(Слави) иска да се намести в него. Цирк!
2
 
1
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Емитирането на прекомерен дълг си е заплаха за националната сигурност. За една война си трябват пари. Едно време ми беше много смешно как американците се плашеха от изстреляните от Северна Корея няколко ракети. Сега разбирам, че страхът им е бил основателен
2
 
3
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Всеки, който има по-малко дългове има повече опции от този, който има повече дългове. Ролята на държавата е, когато икономиката е относително добре тя да трупа резерви, а не дългове. За случаи на природни бедствия, кризи, катаклизми, война - не дай Боже и други подобни. Защото колкото повече дългове имаш - толкова по-трудно ти отпускат следващия заем. Само че банките понякога в лакомията си да заробят някого му отпускат повече кредити, отколкото той може да плати. Когато това се случи дори просто обслужването на кредита се превръща в проблем. За обслужването на колосалния дълг на Щатите си трябват ПАРИ. Само с преструктуриране не става. За обслужването сега те плащат едни грешни пари, точно в момента, когато най-много им трябват. При това са принудени да плащат дори на враговете си защото част от дълговите книжа се намират в страни, с които Щатите не са в много добри отношения - да го кажем политкоректно.
5
 
3
 
1
преди 1 месец
Критиците ще твърдят, че КНБ опъва тетивата.

Критиците да си помислят, как може изобщо да се измъкнат от блатото!
Що -32,9% спад на БВП и още 1 вълна коронобесие, и САЩ
стават Горна Волта с ракети!
Ако преди това, тия ракети не се бастисат в гражданска война:
- бели срещу черни;
- север срещу юг, изток срещу запад;
- бедни срещу супербогати или ботове срещу Матрицата..

Още от Анализи
Фондът за възстановяване на ЕС трябва да стане постоянен