Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Класическата парична теория продължава да властва

И днес са в сила думите на Милтън Фридмън, че инфлацията е винаги и навсякъде паричен феномоен

Класическата парична теория продължава да властва

Снимка: Ройтерс

„Модерната парична теория (МПТ)” е последната мода, която циркулира сред академичната общност. Това е посткейнсианска теория, която придоби влияние в средите, които се противопоставят на строгите бюджетни икономии. МПТ постановява, че фискалните дефицити нямат значение, докато държавите се финансират в собствена валута, а инфлацията е под контрол. Това е като манна небесна за защитниците на по-големите правителствени разходи.

Не е изненадващо, че МПТ надигна глава в Япония, където дългът е деноминиран в йени, инфлация почти няма, а делът на държавния дълг в БВП скочи до небесата. Защитниците на МПТ твърдят, че Япония е доказателство за тяхната теория, но всъщност истината е точно обратната, пишат във в. Wall Street Journal Джон Грийнууд, главен икономист на Invesco в Лондон, и Стив Ханке, професор по приложна икономика в Университета Джонс Хопкинс в САЩ.

Разнородни мощни сили предизвикаха две странни тенденции в японската икономика – драматичните промени в баланса между спестявания и инвестиции в публичния и частния сектор и провалът на паричната политика. МПТ не обяснява нито една от двете.

При избухването на глобалната финансова криза през 2008 г. японският бюджетен дефицит бе само 2% от БВП, докато комбинираният излишък в корпоративния сектор и при домакинствата възлизаше на 5,1%. В рамките на една година в Япония настъпи мащабно свиване на частните инвестиции и потреблението. През последното тримесечие на 2009 г. излишъкът в частния сектор достигна 12% от БВП. В същото време бюджетният дефицит скочи на 9,9%. Възникналият в резултат на това излишък при нетните спестявания предизвика отлив на капитали, който днес възлиза на 2,1% от БВП и финансира поток от японски чужди инвестиции.

Този модел на големи излишъци при частните спестявания, компенсирани отчасти от големи публични дефицити, продължава. Резултатът е огромно увеличение в размера и ролята на японския публичен сектор. Държавният дълг нарасна от 60% от БВП през 1990 г. до поразителните 235% днес. Но противно на МПТ, фискалната експанзия изобщо не успя да тласне икономиката.

За разлика от излишъците при спестяванията, широките парични агрегати в Япония нараснаха незабележимо. От спукването на балона от 1990-1991 г. М2 расте с незначителните 2,6% годишно. В допълнение, от 50-те години темпът на паричното обращение е отрицателен, намалявайки средно с близо 2% годишно. Това е една от най-удивителните и постоянни макроикономически връзки в исторически план – слабият растеж на широките пари заедно с намаляващото обращение на парите поддържаха нисък номиналния ръст на БВП.

Изправена пред свиващо се парично обращение, Япония трябва да увеличава широките пари М2 с минимум 5% годишно (двойно на сегашния тренд), да постигне целта си от 2% инфлация годишно и да достигне потенциален икономически растеж от 1%. На практика, неадекватният растеж на паричните агрегати М2 в продължение на близо три десетилетия, съчетан с намаляващия темп на паричното обращение, се проектират в среден икономически растеж от само 0,9% годишно. Това постави Япония в усмирителната риза на дефлацията, като цените спадаха с по 0,6% на година, измерени чрез дефлатора на БВП.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (19)

   1| 2    
2
 
3
 
19
SS-23 до: Sakamano
преди 3 седмици
"Именно това непознаване и отричане на естествените човешки егоистични стремежи ви провали социализма"
---

Там е работата, че това не са "човешки" стремежи ... това само показва, че сте все още на ембрионално развитие в посока към Човека, но сте много далеч от него, като мислене и повечето сте "в пещерата".
И точно това пък, на вас вече ви клати капитализма ... защото искаш да "ядеш" повече, отколкото фактически ти е нужно!
2
 
5
 
18
Sakamano до: SS-23
преди 3 седмици
Живял съм и съм учил по времето на социализма, тъй че стига си писал врели-некипели. Ако е имало ученици, които са учили заради интерес към знанията, а не за по-високи оценки, те се брояха на пръсти. И тогава, и сега основният мотивиращ фактор за студентите е перспективата за по-лека и доходна работа. Ако премахнеш този мотив ти гарантирам, че 90% от тях моментално ще зарежат ученето. Именно това непознаване и отричане на естествените човешки егоистични стремежи ви провали социализма и ще продължава да го проваля независимо колко пъти опитвате. Толкова от мен по темата.
2
 
5
 
17
SS-23 до: Sakamano
преди 3 седмици
Професора ти е сбъркан и той, това му предай!

Пак бъркаш понятията, при това манипулативно! Наличието на умения в дадена област, въобще НЕ означавт, че ти трябва да бъдеш фаворизиран за това ! Защо считаш, че твоите знания и умения, трябва да струват по-скъпо от знанията и уменията на другия, в дрлуга област?
Нима искаш да кажеш, че ти учиш, само защото очакваш, че това ще ти даде по-висок доход? Хм?!
А едно време, при социализма,учехме дадена специалност, просто защато ни беше интересна материята, т.е. учеше се заради самите знания, а не заради това какъв доход ще имаш от това! Схващаш ли дълбочината на мисълта ми?
Схващаш ли, че цялата плоскост на мисленето ти е пречупена, през призмата на ПЕЧАЛБАТА! Т.е. ти в действителност не искаш да се развиваш, защото ти е интересно нещо, а защото очакваш, че ще имаш келепир от това!

Ето затова ще продължавате да се гърчите в капана на Лихвата и Надпреварата защото сте нейни роби ... а СМИСЪЛА НА ЖИВОТА НЕ Е В ТОВА!
3
 
12
 
16
Sakamano до: SS-23
преди 3 седмици
Един професор по икономика имал клас, в който студентите били много запалени по идеите на социализма. Те смятали, че не трябва да има бедни и богати, а всички да получават поравно. Професорът решил да им даде шанс да докажат теорията си и предложил отсега нататък да пише еднакви оценки на целия клас - средно аритметично от оценките на всички студенти. Те поспорили малко, но накрая всички се съгласили. На първия изпит класът получил петици. Тези които били учили много не били особено доволни, но по-слабите студенти били щастливи. На следващия изпит добрите студенти решили, че няма смисъл да се стараят толкова, а слабите учили още по-малко. Всички получили четворки. Това довело до скандали и взаимни обвинения, но в крайна сметка целият клас се съгласил, че трябва да учат по-съвестно. Това не помогнало - на всеки следващ изпит студентите получавали все по-слаби оценки и в края на семестъра професорът трябвало да скъса целия клас.
8
 
3
 
15
SS-23 до: Sakamano
преди 3 седмици
"Вложил съм доста време и усилия за стана добър в работата си, а ти ми казваш, че не може да печеля повече от някой,"
---

Да си "по-добър" от някого в нещо, изобщо НЕ означава, че трябва да имаш по-висок доход от него! Защото пък той ще е по-добър от теб не що друг!
И изобщо, този капан, в който се вкарваш - "капана на надпреварата", на кой е "по-по-най", дългосрочно води точно до тек, където се намираме сега...
Що си мислиш ти, че трябва да имаш "повече от другия"?

Още от Анализи
Лицата на деня