IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Климатичният грешник Япония открива срещата на Г-20

В Осака домакинът се представя като спасител на климата, но реалността е друга

10:50 | 28.06.19 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	Част от световните лидери в Осака. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Част от световните лидери в Осака. Снимка: Ройтерс

Японският премиер Шиндзо Абе възнамерява да използва срещата на върха на Г-20, за да постави публично страната си като пионер в областта на околната среда и изменението на климата. Експертите по опазване на климата, обаче, обвиняват азиатската страна в „зелено промиване“ (Greenwashing): Япония се опитва да бъде особено ангажирана с опазването на околната среда без всъщност да може да представи устойчиви планове.

Още преди началото на срещата на върха Абе обеща: „Амбициозните мерки за противодействие ще бъдат основен приоритет“. Освен това той поръча на Международната агенция по енергетика да изготви доклад за водорода.

Според експерти обаче претенциите и реалността се различават. Япония би могла да поеме водеща роля по отношение на защитата на климата по време на тазгодишната среща на върха, твърят експерти от Програмата за действие за климата, която се подкрепя от три научноизследователски института и се финансира и от германското Министерство на околната среда: „За съжаление, последните политически събития предполагат. че страната предпочита да седи на задната седалка", посочват експертите.

Причината за сериозната критика е, разбира се, планът на Япония за намаляване на емисиите парникови газове, който правителството прие през юни и представи в петък в рамките на Г-20. Планът е „крайно неадекватен и недостатъчен“ за ограничаването на глобалното затопляне до два градуса, да не говорим за 1,5 градуса по Целзий, както е записано в Парижкото споразумение за изменението на климата, критикуват експертите от Climate Action Tracker, които оценяват плановете за климата на 32 държави. Всъщност Япония върви към затопляне с четири градуса по Целзий.

Том О'Съливан, базиран в Токио основател на енергийна консултантска фирма, също смята, че планът е „много слаб“: „Ние го наричаме „зелено промиване", казва консултантът по енергийни инвестиции пред германския Handelsblatt. Дори и самата заложена цел изглежда малко амбициозна за експертите. Така например климатичният план на Абе предвижда да намали нетните емисии на парникови газове до нулата възможно най-рано през втората половина на 21-ви век. Япония, освен това, все още разчита на въглищата като енергиен носител и щедро хвърля в битката за неутрализиране на въглеродния диоксид своите обширни гори.

Японската дилема е част от енергийната стратегия, приета от правителството през 2017 г. По това време то обеща да намали въглеродните емисии с 26% до 2030 г. Правителството обаче избра 2013 г. за референтна година, когато емисиите достигнаха тъжен пик след спирането на всички ядрени електроцентрали.

Макар да има напредък, като намаляване на емисиите с 8,4% до 2017 г., природозащитниците критикуват огромната зависимост на Япония от високия базов товар, който иска да захрани с ядрени и въглищни електроцентрали. За 2030 г. правителството планира 20 до 22% от тока да е ядрен, а 26% - от въглищни централи. Останалата част е разделена между газ (27%), нефт (3%) и възобновяема енергия (22 до 24%).

Фактът, че Япония възнамерява да насърчава ядрената енергия, не е проблем за О'Съливан. „Целта за възобновяемата енергия не ме впечатлява", казва той.  В южните части на страната електричеството от слънчевата енергия, например, и сега представлява икономическа алтернатива. Има повече възможности, казва той, като изразява учудване защо се подценява вятърната енергия.

Япония, според него, е като родната му Ирландия - островна нация. Според Института за устойчива екологична политика (Isep) през 2018 г. Ирландия покрива 23% от производството на електроенергия с вятърни турбини, а в Япония този дял е само 0,7%. Слънчевата енергия произвежда 6,5% от електричеството, биомасата – 2,2%, а  енергията от ВЕЦ-ове - около 8%.

Причина за липсата на политическа воля О'Съливан вижда в близостта на правителството до големите японски корпорации. „Страната все още има големи интереси при добива на нефт, газ и въглища", обяснява експертът. Основните търговски агенции, които обработват голяма част от вноса на енергия, са инвестирали много в добива на изкопаеми горива, а корабните компании печелят от транспорта им. Енергийните компании тъкмо са изградили нови електроцентрали на въглища, за да компенсират отказа от ядрена енергия след бедствието във Фукушима. При по-бърз отказ от въглищата компаниите ще трябва да отпишат инвестициите си, казва О'Съливан. „Правителството не иска това“, заключава той.

И по време на конференцията на министрите на околната среда на Г-20 в средата на юни Абе не успя да отговори на претенциите си за лидерство в това отношение. Домакинът Япония остави своята защита на САЩ, които след избирането на американския президент Доналд Тръмп се оттеглиха от Парижкото споразумение за изменението на климата. Комюникето бе по-зле дори от компромиса с формулата от миналата година в Буенос Айрес. Едва когато европейските държави отказаха да подпишат комюникето, бе потвърдена предишната договорка. 

Заключителната декларация на срещата на върха продължава да бъде оспорвана. В много отношения 19-те държави се противопоставят на Тръмп. Някои от съюзниците му обаче са неутрални, за да не разстройват американския президент. Най-спорните въпроси са Арбитражният съд на Световната търговска организация, субсидиите, стоманодобивната промишленост и самото Парижкото споразумение, твърдят източници сред преговарящите. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:33 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още