Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Кое неравенство е вярно в икономиката днес: r>g или g>r?

Професорите Пикети и Бланшар застъпват различни мнения, които имат отношение към политическите платформи

Кое неравенство е вярно в икономиката днес: r>g или g>r?

Снимка: Getty

С навлизането в новото десетилетие левите политици са склонни да отстояват две идеи. Първата е, че трябва да се направи нещо за неравенството в богатството, което се разшири до неприемливи нива. Втората е убеждението, че публичните инвестиции, финансирани от държавни заеми, в известен смисъл ще се изплатят, пише Крис Джайлс за Financial Times.

Както при всички обобщения, хората ще оспорват как са оформени тези гледни точки, но не точното формулиране е най-интересното, а общите интелектуални основи. И двете произлизат от едно и също уравнение.

Френският икономист Тома Пикети популяризира идеята, че в днешния свят r>g, където r е лихвеният процент, а g е темпът на растеж на БВП. Ако това неравенство е валидно, хората с голямо богатство ще имат по-бърз ръст на възвръщаемостта от инвестициите си, отколкото хората, разчитащи на доходи, свързани с темповете на растеж на БВП. Резултатът е нарастващото неравенство на богатството.

Още по темата

Пикети се аргументира, че макар g да е бил по-голям от r в следвоенния период, това се е променило след 1980 г., като тенденцията ще продължи. Следователно не е изненадващо, че кандидатите за президент от Демократическата партия в САЩ Елизабет Уорън и Бърни Сандърс предлагат големи данъци върху богатството. Сандърс, Уорън и британската Лейбъристка партия също така подкрепиха Зеления нов курс, при който голямата експанзия на публичните инвестиции в зелени технологии ще бъде поне отчасти финансирана от държавни заеми. Обосновката за подобни схеми беше улеснена значително миналата година, след като друг френски икономист, Оливие Бланшар, заяви, че цената на държавния дълг е много по-малка, отколкото се е смятало.

Аргументът му беше, че r<g. В свят, в който разходите за лихви по държавния дълг са по-ниски от темпа на растеж, държавните заеми могат да бъдат финансирани, без да се подкопава устойчивостта на публичните финанси, защото икономиките ще растат пропорционално повече от натрупвания чрез лихви дълг.

Основанието на проф. Бланшар е, че въпреки че r е бил по-голям от g през повечето от следвоенния период, давайки на правителствата добра причина да се тревожат за устойчивостта на дълга, тенденциите са започнали да се обръщат след 1980 г. и сега растежът надвишава лихвените проценти. Тази ситуация вероятно ще продължи, смята той.

Преди да изтъкнем, че двете твърдения не могат да бъдат едновременно верни - r да е хем по-висок, хем по-нисък от g – трябва да уточним, че двамата икономисти използват различни дефиниции на лихвения процент r.

Проф. Пикети има предвид под r общата възвръщаемост на активите, докато проф. Бланшар изрично говори за лихвения процент по държавните облигации. Въпреки това, видно е, че движенията през последните 40 години, подчертани в тези уравнения от двамата икономисти, са в противоположни посоки и е трудно и двете неравенства да са верни за дълго време.

Финансовата възвръщаемост беше висока в близкото минало, така че връщането към средата стойност предполага, че бъдещето вероятно няма да бъде толкова светло за притежателите на богатство. R-ът на проф. Пикети ще спадне спрямо g. По същия начин ниските текущи стойности на реалните лихвени проценти може да отразяват очакването за слаб растеж през следващите години. Рискът от използването на уравнението на проф. Бланшар е, че g спада под r.

Следователно е много рисковано да се предлагат високи данъци върху богатството, като се приема, че богатите винаги ще стават относително по-богати, като в същото време се вярва, че публичният дълг може да се повиши успешно при малък дългосрочен риск за устойчивостта на публичните финанси.

Ако левицата трябва да избира, би имало по-голям смисъл тя да се спре на идеите на проф. Бланшар пред тези на проф. Пикети. Това би насърчило оптимизма по отношение на бъдещия зелен растеж – и вероятно ще бъде електорално по-успешно от наказателното отношение към богатството.

Има обаче рискове при съобразяване на политиката сляпо с което и да е неравенство. Най-важният урок е да мислим два пъти, преди да се вслушаме в икономисти, които предлагат прости уравнения.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
1
 
1
преди 6 месеца
Няма профилна снимка
Преоткрили са една стара поговорка - пари при пари отиват... :)

Още от Анализи
Сблъсъкът между Тръмп и Меркел има тридесетгодишна предистория