Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Когато капитализмът и демокрацията не вървят ръка за ръка

При управлението на китайския президент Си Дзинпин бе направено отстъпление в областта на личните свободи

Когато капитализмът и демокрацията не вървят ръка за ръка

Сувенири с изображения на Мао Дзедун и Си Дзинпин в магазин в Пекин. Снимка: Ройтерс

Капитализмът носи демокрация? И обратното, демокрацията носи капитализъм? Допреди едно десетилетие подобни тези се споделяха почти от всички. Без политическа либерализация няма икономическа либерализация. Това да го кажат на Си Дзинпин, пише испанският вестник El Mundo.

Китайският президент показа с триумфа си на конгреса на Китайската комунистическа партия, започнал миналата седмица, че демокрацията и свободният пазар не вървят ръка за ръка. Преди Си Дзинпин да дойде на власт, имаше в по-голяма или в по-малка степен консенсус, че заради икономическото си отваряне Китай ще се отвори и политически.

Днес вече знаем, че това не е така. На практика при управлението на Си Дзинпин бе направено отстъпление в областта на личните свободи. Втората по големина икономика в света е страната, където Facebook е забранен, в която Google работи от Хонконг, за да заобикаля цензурата, и в която от юли тази година WhatsApp (приложение на Facebook) е частично блокирано.

Китай е на 176-то място в класацията на общо 180 страни по свобода на словото на "Репортери без граници". По този критерий се представя по-зле от Куба и Виетнам. А по свобода на интернет е на последното 88-мо стъпало, оставяйки пред себе си такива "бижута" от рода на Саудитска Арабия, Северна Корея и Иран.

В момента Пекин е на път да анексира близо 1,4 милиона квадратни метра - почти три пъти територията на Испания - в Южнокитайско море. Доналд Тръмп не само не направи нищо, за да попречи на това, но дори намали военното присъствие на САЩ в района, за да улесни нещата за Пекин. И това става въпреки мъжкарската му реторика и политиката на оттегляне от споразумения за свободна търговия и липсата на договореност за отбраната на неговите съюзници.

Позицията на Тръмп не е нищо друго освен още едно отстъпление, което останалата част от света прави пред икономическата мощ - и все повече политическа и военна - на Китай. Преди няколко седмици един колега журналист припомни, че Китай е диктатура, но вече никой не нарича така страната.

И, разбира се, Китай напредва към капитализма. Някои ще кажат, че това е държавен капитализъм, с компании като Huawei, позната с мобилните си телефони. От 2013 г. обаче тя на практика не присъства в Съединените щати, защото администрацията на тогавашния президент Барак Обама й забрани да действа в страната. Обама я определи като инструмент на китайските въоръжени сили.

Още по темата

Huawei не е изключение. По-скоро обратното. Преди пет седмици Доналд Тръмп блокира продажбата на производителя на полупроводници Lattice на китайския частен фонд Canyon Bridge, мотивирайки се със съображения, свързани с националната сигурност.

Идеята, че демокрацията и свободният пазар вървят ръка за ръка в действителност никога не е имала кой знае колко широка база. Поне, когато става дума за либералната демокрация. Един от нейните големи пропагандатори е Самюъл Хънтингтън, станал известен с теорията си на "Сблъсък на цивилизациите", който обича да говори за демократизиращи вълни.

Първата вълна от 1830 до 1920 година; втората - от 1945 до 1962-а; трета - от 1974 до 1994 година. А четвъртата? Нито я има, нито се очаква.

Друг голям поддръжник на тази идея е Франсис Фукуяма (американски социолог, политолог и специалист по политикономика от японски произход - бел. ред.), станал известен с един провокативен текст с обилна доза маркетинг и отлично заглавие: "Краят на историята".

Истината е, че диктатурите могат да имат голяма народна подкрепа, ако са в състояние да осигурят стабилност на население, страдало дълго и копнеещо само да бъде оставено на мира. Испания с Франко е отличен пример за това. Или пък Ирак със Саддам Хюсеин. И сега - Китай.

Корупцията в страната е огромна, но Си Дзинпин започна кампания, при която, с оправданието, че трябва да се справи с този бич, ликвидира политическите си съперници в Комунистическата партия. И освен това започна реформи в икономиката, за да я пренасочи от инвестициите и износа към потреблението и услугите.

С други думи: да направи така, че китайците да живеят по-добре. И то без да създава Държава на благоденствието, нещо за което китайските комунисти дори не искат и да говорят. Докато има успех тази политика и се поддържа пламъкът на китайския национализъм с действията в Южнокитайското море, спрямо Тайван, както и с традиционната враждебност към Индия и Япония, а също и с недоверието си към Запада, китайският капитализъм няма да има демокрация.

(БТА)

По статията работи: Десислава Попова

Последни новини

Коментари (4)

6
 
21
 
4
преди 4 седмици
Като се замисли човек (ама то трябва да има и с какво да се замисли):

Демокрация = Англосаксонски терор

Либерал, журналист = човек, който признава правото единствено единствено на американския народ да е щастлив
4
 
25
 
3
преди 1 месец
Какви са тия глупости ,че видите ли Facebook и WhatsApp били забранени в Китай? Няма такова нещо. Наскоро посетих Китай. За него не може да се разправя, той трябва да се види. Епохален икономически растеж, изобилие от всичко. Обаятелни места, изпълнени с духовност и красота. Усмихнат и щастлив народ. Ето това е реалността в днешен Китай.
4
 
27
 
2
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Б.хти тъпата статия. Китай не е диктатура, а има конфуцианско управление, а САЩ не е демокрация, а олигархия.
3
 
18
 
1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Само, че Тръмп онзи ден взе властта. Китай е захранван от предшествениците му в продължение на 20+ години.

Още от Анализи
ЕБВР: Апетитът за инвестиции се завръща